Определение № 368 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3427/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение от 07.03.2023г. по в.търг. д. № 2269/2022г. на АС София, с което и предявените обективно съединени искове по чл. 226 КЗ/отм./ са уважени часточно. Жалбоподателят „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържаче в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Прави искане за допускане на касационното производство и излага съображения за неправилност на въззивното решение. Ответницата в касационното производство М. Р. Т. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С решение от22.07.2022г. пож гр.д.№1963/2020г. ВКС, състав на ТК е отменил решение № 669 от 06.03.2020 г. по в. гр. д. № 4954/2019 г. на Апелативен съд-София в частта, с която е потвърдено решение № 4043 от 05.06.2019г. по гр. д. № 9571/2017г. на Софийски градски съд в частта, в която „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Р. Т. обезщетение в размер на 45 000 лева за претърпените от нея вреди от смъртта на К. Т. Г., ведно със законна лихва от 27.07.2014 г., както и в частта, с която „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Т. Г., САК, възнаграждение в размер на 1555,71 лева по чл.38 ЗАдв.и е върнал делото за ново разглежда в отменената част от друг състав на Апелативен съд – София оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия за осигуряване точното прилагане на императивната материалноправна разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изразяващи се в допускане на допълнителна комплексна автотехническа медицинска експертиза със задача - ако водачът на лекия автомобил „Ауди“ не е направил опит да избегне удара чрез изменение на посоката на движение, а само задейства спирачната система /т. е при липса на спасителна маневра/, би ли настъпила смъртта на пострадалия водач на лекия автомобил „Сузуки“, като вещите лица трябва да съобразят скоростта и посоката на движение на двете МПС, тяхната маса, мястото на удара /спрямо пътя и съответните части на МПС/, спирачните следи и всички други обстоятелства от установения механизъм на ПТП, които са от значение за отговора на въпроса. С обжалваното решение, при новото разглеждане на делото въззивният съд е потвърдил решение № 4043 от 05.06.2019 г. по гр. д. №9571/2017г. на Софийски градски съд в частта, в която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Р.. обезщетение в размер на 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лв.) за претърпените от неянеимуществени вреди от смъртта на К. Т., в резултат на ПТП настъпило на 21.06.2014 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданскаотговорност“ водач на л.а.м. „Ауди А3“, ведно със законна лихва от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. От констативен протокол № Зм12-111/20.08.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 21.06.2014 г., фотоалбуми към него, както и от неоспореното от страните повторно заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице се установява, че процесното ПТП е настъпило на 21.06.2014 г. около 13,30 часа на път ІІ-99, км 51 в района на отклонението към бетонов възел [населено място], обл.Бургас между лек автомобил „Ауди А3“ и лек автомобил „Сузуки Витара“. Установено е, че преди разклона за бетоновия възел, км 51, водачът на лек автомобил „Ауди“ предприема изпреварване при наличие на прекъсната разделителна осева линия на лек автомобил „Сузуки“, при приближаване на „Ауди“ към задната част на „Сузуки“, водачът на лек автомобил „Сузуки“ предприема маневра за завиване на ляво, водачът на лек автомобил „Ауди“ предприема аварийно спиране и завива волана за управление на дясно в момента на отклоняване на лекия автомобил „Сузуки“ от собствената му лента за движение към съседна лява, в следствие на което настъпва попътен, кос удар между предна лява част на „Ауди“ и задна дясна на“Сузуки“. След удара лек автомобил „Сузуки“ се завърта в посока обратна на часовата стрелка и се установява в лявата лента за движение, преобърнат на лявата си страна, като при преобръщането водачът на лек автомобил „Сузуки“ е бил затиснат от автомобила. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕе „Сузуки“, причина за която е получената тежка открита черепно-мозъчна травма. Установява се, че при преобръщане на автомобила на лява странична повърхност, е била затисната главата на Г. от деформираната лява врата на автомобила. Съобразно заключението на което ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, главата и тялото биха били задържани в купето и при обръщането на автомобила наляво, не биха се подали извън него и оттам не биха се получили и уврежданията по главата довели до смъртта. Съдът е приел, че водачът на лек автомобил „Ауди“, като е променил посоката на движение на автомобила чрез завиване надясно, за да избегне удара с лек автомобил „Сузуки“, е извършил спасителна маневра, но с оглед правомерния характер на спасителната маневра същата може да се предприеме само когато не създава опасност за останалите участници в движението или трети лица, което обстоятелство не е налице, поради което не не може да бъде изключена и неговата вина. Прието е също така, че е установено грубо нарушение от страна на пострадалия на чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и още едно нарушение, а именно-не поставен обезопасителен колан, което нарушение се намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия (при безспорно установеното, че при правилно поставен предпазен колан главата и тялото биха били задържани в купето и при обръщането на автомобила наляво, не биха се подали извън него, оттам не биха се получили и уврежданията по главата довели до смъртта ). При тези данни съдът е приел, че същите сочат на изключително голям принос за настъпване на вредоносния резултат от самия пострадал, който настоящият съдът е определил на 70%. Въззивният съд е счел, че е доказано настъпването на вреди за ищцата, вината на причинителя, както и обстоятелството, че вредите са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност". При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт съдът е взел предвид възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат. Съдът е взел предвид факта, че случая смъртта на мъжът, с който ищцата от 2008 г. до юни 2014 г. е живяла на семейни начала в едно домакинство, е дал негативното отражение върху психиката й, което представлява и подлежащата на обезщетяване вреда. Взет е предвид и факта, че починалият е бил на 33 години, че двамата и до неговата смърт са се обичали и разбирали, като ищцата е приела изключително тежко съобщението за неговата смърт-плачела постоянно, започнала да изпада в депресии, страхови неврози, панически атаки, което от своя страна довело да употреба на успокоителни- деанксит, седатив, седорелакаст. При съобразяване на горните обстоятелства, както и на останалите релевантни такива за определяне на застрахователното обезщетение, включително момента на вредоносното събитие, с оглед обществено икономическата конюнктура в страната, съдът е счел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в случая следва да възлиза на 150 000 лв. и обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 105 000 лв., съответстваща на приетия принос от 70%, поради което е уважил иска за сумата от 45 000 лв. В изложение по чл.284 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпроси от значение за спора: в кои случаи на спасителна маневра не може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС, налице ли е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК когато увреденото лице със собствено неправомерно поведение е създало опасност в границите на опасната зона за спиране на МПС, може ли да бъде ангажирана отговорност на водач, ако предприета от него спасителна маневра не е удачно подбрана, представлява ли спасителна маневра навлизане в насрещната лента, когато в лентата, в която се изпреварва се появи препятствие, което препятства успешното довършване на изпреварването, следва ли съдът да постанови решението си в съответствие с предмета на делото, кога гражданския съд следва да спре производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК и за задължението на съда да обсъди доводи и възражения на страните. Позовава се на ТД№1/2009г., ТД№90/1982г.ОСНК, позовава се на решения, постановени по наказателни дела, решение от 26.02.2020г. по гр.д.№950/2019г. четвърто г.о., решение от 20.05.2021г.-1373/2020г. четвърто г.о. Поддържа се са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси. В практиката на ВКС обективирана в решение по търг.д. № 383/2008 г. на II – т.о. е застъпено становище, че съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Посочено е, че в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1 ППЗДвП, който гласи, че водач, който има намерение да предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че движещото се след него пътно превозно средство не е подало сигнал за изпреварване, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се отпред пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В указанията на ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС, е посочено, че спасителната маневра, като действия, които водачът на едно МПС извършва за изменение посоката на движението, не е правно регламентирана; необходимостта от извършването на такава възниква при критична ситуация и има за цел да предотврати произшествие. Посочва се, че спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост – тя се предприема, за да се спасят животът и здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество както и че водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда живота и здравето на хора. Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. В съответствие с тази практика и при анализ на всички доказателства съдът е достигнал до извод, че водачът на превозното средство, предприел спасителна маневра има вина за настъпилото ПТП, но и пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпване на увреждането. В практиката на ВКС се приема, че във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените по-горе хипотези по чл. 125, ал. 5 ГПК, той задължително спира производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогичен на чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК от 1951 г. (отм.). Подобни препоръки са дадени и с т. 8 от ПП 5/1985 г. на ВС на РБ по гр. д. № 5/84 г., така е посочено и в мотивите към т. 2 от ТР № 5/05.04.2016 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС. В случая въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с тази практика, тъй като по висящото гражданско дело пред гражданския съд не са установени обстоятелства, обуславящи решението по материалноправния спор, които са инкриминирани от НК. Ето защо настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изложените съображения, съдът