Определение № 772 от 23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5965/2014 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Г. Т. Б. срещу разпореждане № 1527/15.08.2014 г., постановено от съдия при Окръжен съд Хасково по гр.д. № 354/2014 г. Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, защото счита, че неправилно е приложен чл. 280, ал. 2 ГПК цената на иска, по който е образувано делото е в размер на 5000 евро, което е 9779,25 лв. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Р. С. е предявила против Г. Б. и Р. П. искове за връщане на дадена им в заем сума общо от 5000 евро – по 2 500 евро от всеки. Първостепенният съд уважил само иска против Р. П., като го осъдил да заплати на ищцата 2 500 лв. Въззивният съд, като изменил частично първостепенния съдебен акт, уважил изцяло иска на Р. С., предявен против Г. Б., като осъдил последния да заплати 2 500 евро. Касационна жалба срещу тази част от въззивното решение е подадена от Б. и тя е върната от администриращия съд, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е правилно. Ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго. В случая цената на иска, предявен от Р. С. против Г. Б., безспорно е под 5000 лв. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение, постановено по този иск. Без значение е, че с исковата молба са предявени искове и срещу други правни субекти. Правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК не се влияе от сбора на субективните и/или обективно съединени искове, по които е постановено въззивното решение. Предметът на всеки иск се очертава със страни, правопораждащи юридически факти и петитум; сила на присъдено нещо се формира до обема на спорното право, разрешено от съда. В случая заемът е даден от С. на две лица, които са самостоятелни страни по материалното правоотношение със заемодателя, както и по процесуалното правоотношение с ищеца. Касационната жалба на Б. е срещу въззивното решение, постановено по иска, по който той е страна – ответник, не и срещу решението, постановено против другия ответник Р. П., а и последното би било недопустимо. В заключение, частната жалба е неоснователна, а разпореждането, предмет на настоящото производство, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение