Определение № 2683 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1315/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. П. против решение № 422/03.04.2023 г. по в.гр.д. № 21/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 323/17.10.2022 г. по гр.д. № 2780/2021 г. на Районен съд - Асеновград за отхвърляне на иска на касаторката против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД за признаване за установено на осн. чл.439 ГПК спрямо ответника, че същата не дължи сумата 13 221,40 лв. -главница, ведно със законната лихва от 13.02.2012 г., 106,15 лв.- мораторна лихва за периода 25.04.2011 г. – 12.02.2012 г., 367,48 лв. – наказателна лихва за периода 25.04.2011 г. – 12.02.2012 г. и 944, 82 лв. – присъдени разноски по заповедното производство. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „ЕОС МАТРИКС“ЕООД в подадения писмен отговор оспорва осъществяването на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и по същество основателността на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД - [населено място] се явява взискател /конституиран като правоприемник по договор за цесия на първоначалния взискател/ по изп.д. № 522/2012 г. по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 824, район на действие ПОС за процесните вземания, а касаторката - длъжник. Констатирал е, че по изпълнителното производство са били осъществени следните действия: изпратена ПДИ от 10.05.2012 г., от 06.06.2012 г. и съобщение за насрочен опис на 24.08.2012 г., изпратена ПДИ от 09.08.2012 г. /връчена на 13.08.2012 г./; изпратени писма от 16.03.2013 г. с изискване на справки от осем банки за притежаваните от длъжника в изпълнителното производство банкови сметки, трезори и касети, и наличните суми, с оглед налагане на запор на банковите сметки на длъжницата в „ЦКБ“ АД и „Юробанк България“ АД и изпратени запорни съобщения от 05.08.2013 г. Въззивната инстанция е установила изпращане до длъжницата на съобщение за насрочен на 16.03.2016 г. опис на движими вещи. Отчетена е била молбата на взискателя до ЧСИ от 04.08.2016 г. за насрочване на опис, изземване и явен търг на движими вещи на длъжника. Посочил е изпратена ППИ за насрочен опис на движими вещи на 20.10.2016 г. и издадено разпореждане от 24.03.2017 г. на ЧСИ за насрочване на опис на собствените на длъжника движими вещи на посочен адрес в [населено място] и изпращане на нови уведомления до длъжницата за насрочен опис на 09.10.2019 г. и на 13.06.2022 г. ПОС е счел, че по образувани изпълнителни дела до приемане на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /обявило за загубило сила ППВС № 3/1980г./ давността се спира и не тече докато трае изпълнителният процес, след който период с влизането в сила на цитираното ново тълкувателно решение давността започва да тече от 26.06.2015 г. Изложил е, че дори и да се приеме, че в периода от 05.08.2013г. до 05.08.2015г. е било налице бездействие от страна на кредитора, което е довело до перемиране на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане съответно на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В тази насока въззивната инстанция е преценила, че в периода след 05.08.2015 г., през 2016 г. в рамките на изпълнителния способ – изпълнение върху движими вещи, е било поискано насочване на принудителното изпълнение върху движимо имущество на длъжника, което по смисъла на т.10 от ТР№2/2013г на ОСГТК на ВКС прекъсва течащ срок, вкл. на погасителна давност в хипотезата на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Следователно дори и да се приеме, че общата петгодишната погасителната давност за главните вземания е започнала да тече, считано от 05.08.2013 г., то същата е била прекъсвана неколкократно и към 05.08.2018 г. и към момента на предявяване на иска по чл.439 ГПК не е изтекла, поради което не е налице настъпило погасяване на вземанията, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 522/ 2012г. по описа на ЧСИ К.П., район на действие ОС-Пловдив. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните две групи правни въпроси: 1/ от № 1 до № 6 вкл. касаещи правното действие на извършени действия по прекратено поради перемпция по силата на закона изпълнително дело и 2/ от № 7 до № 10 вкл. относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, всички обстоятелства и доводите на страните. Касаторката се позовава и по двете групи въпроси на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като по първата група въпроси твърди противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 3/1980 г. и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС съобразно постановени решения по гр.д. № 3231/2014г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № 1953/2015 г. на ВКС, IV г.о. и по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV г.о., а по втората група въпроси – противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр.д. № 1286/2012г. на ВКС, III г.o., по гр.д. № 2716/2008г. на ВКС, IV г.о. и др. Сочи и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосновката на първата група въпроси е израз на поддържаното в процеса основно твърдение на касаторката, че перемирането на изпълнителното производство заличава ефекта от предприетите действия по принудително изпълнение. Произнасянето на ПОС по този въпрос е в съответствие с приетото в хода на касационното производство ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Според последното погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите е разяснено, че при перемпция на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. Изтъкнатото в мотивите на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Също така в ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че новото писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Ето защо като е зачел като прекъсващо погасителната давност предприето след 05.08.2013 г. и след настъпила перемпция действие по подаване на молбата от взискателя на 04.08.2016 г. за насрочване на опис, изземване и явен търг на движими вещи на длъжника /дори и да не се съобрази изпратеното от ЧСИ до длъжницата на съобщение за насрочен на 16.03.2016 г. опис на движими вещи/, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС. Не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на втората група въпроси. В цитираната от касатора практика на ВКС се застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл по релевантните за спора факти, като е преценил момента на образуване на изпълнителното дело, предприетите в неговия ход изпълнителни действия, периодите на липса на такива и доводите на страните относно основните спорни въпроси: дали при настъпването на перемпция по едно изпълнително производство отпада с обратна сила прекъсващия погасителната давност ефект на предприетите в рамките на същото изпълнителни действия и прекъсва ли се погасителната давност за принудително изпълняваното вземане с предприемането на нови действия по вече прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително производство. Следователно не се е отклонил от трайно създадената практика на ВКС по повдигнатите втора група правни въпроси. Наличието на актуална задължителна практика на ВКС, цитирана по-горе по всички поставени правни въпроси, изключва осъществяването на соченото в изложението допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторката се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай доводите на касаторката съвпадат с обосновката на първата група въпроси. Предвид произнасянето на въззивния съд по приложението на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл. 116, б. „в“ ЗЗД в съответствие на ТР № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС не е налице твърдяното приложение на закона в неговия обратен смисъл. С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение