Определение № 377 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3928/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С., чрез адв. М. П. срещу решение № 586 от 29.05.2024 г. по в. гр. дело № 524/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което се потвърждава решение № 3751 от 18.11.2023 г. по гр. д. № 202/2023 г. на Районен съд – Варна. С него съдът е предоставил упражняването на родителските права върху децата М. А. А. и М. А. А. на техния баща А. А. С., определил е режим на лични отношения с майката и е осъдил последната да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. за всяко от децата.

За да постанови така обжалваният резултат и да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че децата М. А. А. и М. А. А. са родени по време на фактическото съжителство на страните. Акта на РС – Варна е обжалван от бащата в частта относно определения на майката режим на лични отношения с двете деца. Инстанцията по същество е достигнала до извода, че така постановения режим е съобразен с най-добрия интерес на децата, да контактуват достатъчно често с майка си. Твърденията за прояви на агресия от страна на майката Б. С. М. и че децата изпитват страх от нея, включително и за нейни неморални прояви,съдът е определил като неустановени. Отчетено е, че последната разполага с битови условия, позволяващи настаняване на децата по време на режима на лични отношения с приспиване.Съобразно приетите по делото доказателства съдебния състав е приел, че от голяма важност за нормалното психическо развитие на децата е те да контактуват и с двамата си родители. Изводът на съда е, че към момента най-важната задача е да не се допусне отчуждаващо въздействие върху децата, като същевременно се обезпечи правилното им развитие и възпитание, което може да бъде постигнато с така определение режим на лични отношения.

Касаторът намира така изведените съображения за неправилни, незаконосъобразни и необосновани, доколкото не били обсъдени част от доказателствата и не са възприети изложените във въззивната жалба съображения. Съответно моли за отмяна на въззивното решение в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК и постановяване на ново решение, с което да се определи ограничен режим на лични контакти ,без преспиване при майката

В изложение към жалбата се поддържа, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, позовава се още на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при формулирани въпроси:

1. „Следва ли в решението си въззивния съд, в съответствие с изискването на чл. 235 и чл. 236 от ГПК за мотивираност на съдебния акт, да обсъди всички доказателства по делото поотделно и във връзка помежду им, а не извадково, да обсъди свидетелските показания изцяло, а не да ги игнорира и въобще да не ги коментира?“;

2. „Кои са критериите при преценката на родителския капацитет при решаване на въпроса за определяне режима на лични отношения и длъжен ли е съдът при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да изследва да съобрази в съвкупност всички обстоятелства, по-конкретно възпитателските качества на родителя, неговия морален облик, полаганите грижи за детето, привързаността на детето, пола и възрастта му, възможността трети лица да оказват помощ,социалното обкръжение, жилищните, битови и др.материални условия?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне изслушване на експертиза, която да установи причините, поради които децата се страхуват от майка си, при наличието на данни, респективно твърдения за това, както и относно тяхното емоционално и психическо състояние?“;

4. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи повторен социален доклад след установяване на майката, предвид обстоятелството, че при изготвянето на такъв пред първоинстанционния съд, същият не е установил условията, в които се отглеждат децата от майката и връзката й с нея?“.

Ответницата по касация Б. С. М., чрез адв. Г. А., оспорва жалбата в писмен отговор. Излага становище за липса на предпоставки за допускането й до касационно обжалване тъй като посочените в изложението на касатора въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради следните съображения:

Децата имат нужда от двамата си родители, на тази нужда следва да отговори подходящ режим на лични отношения с родителя,на когото не са предоставени за упражняване родителските права.С постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите. Като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.

Първият поставен в изложението въпрос касае задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по предмета на спора, като обсъди доводите на страните и относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай съдът е изложил е съображения по критериите при определяне на мерките за лични отношения и е съобразил най-добрия интерес на двете деца,които са малолетни и на ниска възраст При изложените мотиви на въззивния съд, следвани са насоките в установената съдебна практика при разрешаването на спорове за предоставяне на родителски права и определяне на режим на лични отношения /напр. решение № 158 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3316/2015 г., III г. о., решение № 39 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. и цитираните в тях/ Обстоятелствата са критично изследвани, обсъдени и анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност.Ясно е обективирана волята на съда по отношение елементите, имащи отношение към оценката на най-добрия интерес на децата, тяхното съдържание в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи режима на лични отношения с майката. С това задължението за мотивиране на съдебния акт по администриране на спорните отношения е изпълнено, а несъгласието на касатора с фактическите изводи на съда не представлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

По поставения втори въпрос също липсва основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отговор на така поставения въпрос се дава в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС според което съдилищата,като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения /в същия смисъл решение №131/14.06.2016 г. по гр.д.№4490/2015 г., ІІІ г.о.;; решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г., IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014 г., ІV г.о., решение №59/04.05.2018 г. по гр.д.№ 2396/2017 г., ІV г.о. и др/ Определяне мерките относно личните отношения между родителите и децата имат правно действие по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Той запазва правата си на родител и за да участва в изграждане личността на детето, на този родител следва да се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата. Както е прието в установената практика на ВКС /решение № № 152 от 20.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2017 г., IV г. о./ това се осигурява не само със свиждания /което бащата счита за единствено правилно в случая /, но и чрез по-продължителен и пълноценен личен контакт с родителя, при когото децата не живеят постоянно. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата /в този смисъл решение № 35 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 3585/2014 г. на III г.о./.Водеща е необходимостта от правно разрешение което при определяне режима на контакт на деца с родител отчита висшия интерес на детето - не като обслужва тезата на отчуждаващия родител, че контактите следва да бъдат разсрочени, ограничавани или отлагани с неясна перспекива,понеже детето се страхувало,което дори да е така към момента на определяне на мерките,не може да обуслови желания от касатора рестиктивен режим,освен ако контактът с другия родител не поставя детето в опасност.

Тъй като няма основание за подобен извод ,отклонение от общия режим на лични контакти в случая не е прието за оправдано.Ввъззивната инстанция е съобразила факта,че до момента децата не са прекарвали достатъчно време с майката,налице са влошени отношения между родителите,включителни и между бабата и дядото по бащина линия и майката Б. С. М. и преценявайки най-добрия интерес на децата е определил режим на лични отношения в рамките на общоустановения при разделени родители с различно местожителство.На практика е определен режим от мерки, способстващ за постигане на законовата цел,в указаните от практиката на ВКС насоки.

Не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК по формулираните процесуалноправни въпроси за необходимостта да се събират служебно доказателства за установяване на обстоятелства имащи значение за изброените критерии в ППВС № 1/12.11.1974г.Установената съдебна практика на ВКС не изразява виждане за необходимост да се уважава всяко доказателствено искане по делата за родителски права.Дефицит в родителския капацитет в случая е отчетен и при двамата родители При майката той е в степен, обусловила извод на съда да предостави родителските права за упражняване на бащата,отчитайки също така активната помощ и ангажираност при отглеждането на децата от страна на неговите родители и условията за осигуряване на подходяща семейна среда при конкретните обстоятелства .Обстоятелството,че майката не се е явила на срещата за изготвяне на социален доклад е преценено и съобразено от съдилищата. Родителските качества на ответницата Б. М. са изследвани от въззивния съд и съответно преценени. Емоционалната връзка с нея би се запазила и развила по най-добър за децата начин в условията на режим на пълноценни лични контакти с този родител, като обстоятелствата не налагат мерки на ограничения поради риск за децата. След като родителите са изслушани от съда и социалният доклад е пълен, в необходимата степен следва да се съобразява нуждата от своевременно и стабилно съдебно решение, което да сложи край на ескалиращото напрежение ,да внесе ред и спокойствие в живота на децата,особено в случаите,при които е допуснато те да бъдат въвлечени в конфликта между родителите за разрешаване на съдебния спор,или отглеждащият родител и негови близки в обкръжението на детето са възприели отчуждаващо към другия родител поведение, което оказва негативно въздействие върху децата. Когато делото е изяснено от фактическа страна и е попълнено с необходимия доказателствен материал за постановяването на правилно и обосновано съдебно решение, не е в интерес на децата да се формализира задължението за съда да продължи събиране на поискани доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти без ограничения във времето. Засиленото служебно начало,което съдът съобразява в спора за родителски права и лични отношения с децата,не следва да намира процесуално изражение в поддържане на неговата нескончаемост.

След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове,при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.