Определение № 337 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 490/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба А. Т. Ч. и И. Т. Т., [населено място], чрез пълномощника адвокат А., срещу въззивно решение от 17.06.2021г. по гр. д. № 27/2021 г. на Окръжен съд - Перник. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се поставят въпросите: 1.За да даде защита и санкция на спорните права, съдът трябва ли в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане на всички доводи на страните и на релевантните за спора факти и обстоятелства; 2.Въззивният съд дължи ли произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните, които са направени по делото и по възраженията във въззивната жалба. В хипотезите на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставя въпрос: Може ли да се допуска поправка в съдебно решение поради очевидна фактическа грешка, само въз основа на изложени мотиви в решението за местонахождение на имот, което местонахождение не съответства на имота, предмет на иска, както е посочен от ищеца. Поддържа се и основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касация не вземат становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №163/2020 г., по гр. д. № 23/1995г. на Районен съд – Радомир, с което на основание чл.247 ГПК е оправена очевидна фактическа грешка, допусната в решение №114/2012г., постановено по гр.д.№23/1995г. Въззивният съд е приел, че производството пред РС-Радомир е образувано по искова молба от 1995г. на В. Т., Н. Р., И. С., В. Й., И. Н., Е. М., Н. Н. и Б. С. против А. Ч., И. Т. и Б. Т., за признаване правото на собственост и предаване владението по чл.108 ЗС на следните земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: нива с площ 500 кв.м., седма категория, находяща се в местността „Г.“, с граници: изток – собствен имот, запад – имот на наследници на Н. Я., север – О. и Д. Б., юг – С. А. и парцел * по плана на селото, и 100кв.м. от ливада, цялата 400 кв.м., седма категория, находяща се в местността „Г.“, с граници: изток – собствен имот, запад – собствен имот, север – О. и Д. Б., юг – наследници на Д. К. и наследници на Б. С. и при граници на процесната част от имота: изток – наследници на Н. С., север –Д. и О. Б. и юг – Д. В.. С писмена молба от 24.11.2011 г. ищците са конкретизирали предявения иск като са уточнили, че нива с площ от 0,533 дка, седма категория, находяща се в местността „Г.", представлява имот № * по картата на землището на [населено място], при граници: имоти №№ *, *, *, *, *, както и част от нива, съставляваща имот № * по картата на землището, седма категория, в местността „Г.“, която част е с площ 77кв.м. и е с граници: имот № * и от три страни имот № *. С решение № 114/17.05.2012 г. предявеният иск е уважен като ответниците са осъдени да предадат владението върху имотите на ищците. С решение № 51/19.02.2015 г. по въззивно гр.дело № 903/2012 г. на ОС-Перник е отменено решение № 114/12г. в частта, с която са осъдени Б. Т., А. Ч. и И. Т. да предадат на ищците владението върху 98 кв.м., представляващи част от нива с площ от 0.533 дка., седма категория, находяща се в м.„Г.”, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място], [община], при граници: имоти № *, *, *, *, *, както и в частта, с която са осъдени да предадат владението върху 1 кв.м., представляващ част от имот № * по картата на землището, седма категория, в м. „Г., при граници: имот № * и от три страни имот № *. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 487/29.12.2015 г. по гражданско дело № 4529/2015г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Първоинстанционният съд е приел, че от приетото по делото решение № РГ 33/10.08.2011г. е видно, че ОСЗ - Земен е възстановила в стари реални граници правото на собственост на наследниците на Н. С., а именно нива от 0,500 дка, седма категория, местност „Г.“, представляващ имот № * по картата на землището, с граници: имоти № *, № *, № *, № * и № *, поради което е налице несъответствие между действително формираната воля на съда в мотивите на решението и тази, която е обективирана в диспозитива на решението – хипотеза на очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК. Поддържаните във въззивните жалби оплаквания са приети за неоснователни. Въззивният съд е изложил съображения, че нормата на чл.247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на тази разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, не съставляват очевидна фактическа грешка и по реда на чл. 247 ГПК не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. В случая се констатира, че в мотивите на решение № 114/17.05.2012 г. съдът е формирал воля, че предявеният иск е основателен, че същият следва да бъде уважен изцяло, но в диспозитива на решението границите на имот № * не са посочени, както са конкретизирани от ищците в молба от 24.11.2011 г. Освен това и от приложените по делото доказателства се установява, че процесните имоти се намират в землището на [населено място], [община], а не както е посочено в диспозитива - [община]. Налице е несъответствие между формираната ясна и недвусмислена воля на съда и изразяването й в диспозитива, което представлява очевидна фактическа грешка, установима без затруднения и без да се налага тълкуване на волята на съда или заместване на неправилно формирана или липсваща воля на съда. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК. Липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен "contra legem", при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или "extra legem", при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на това основание. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първите два въпроса не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с ТР№1/2013г., ОСГТК и посочените от касаторите решения на ВКС, въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, се е произнесъл по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след преценка на относимите доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъдил е в мотивите доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Въззивният съд е дал отговор на възраженията на жалбоподателите за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Посочил е, че имотите са въведени като предмет на делото /с граници и площ/ с молба на ищците от 2011г. /по актуален статут/, поради което и тези имоти са били предмет на делото. Не е допусната промяна в този предмет с последващото отстраняване на очевидната фактическа грешка, допусната при изразяване на действителната воля на съда. Последният въпрос не може да се приеме за относим. Той е по съществото на делото. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд не е приел, че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка само въз основа на мотиви в решението за местонахождение на имот, което местонахождение не съответства на имота, предмет на иска, както е посочен от ищеца. Приел е, че в диспозитива на решението, чиято поправка е допусната по реда на чл.247 ГПК, е вписан имот, несъответстващ на индивидуализирания от ищеца, който е и предмет на иска. Ето защо този въпрос не осъществява изискването за обща предпоставка за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.