Определение № 1304 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Б. Ч. чрез адв.П. В. срещу решение № 2860 от 13.06.13г.по в.гр.дело № 7265/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І-48-38 от 25.03.13г.по гр.дело № 34740/12г.на Софийски районен съд,48 състав.С него е отхвърлен иска,предявен от същата страна против С. дирекция на вътрешните работи за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 500лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража на 29.06.11г.за 24 часа по заповед рег.№ 28499/29.06.11г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен въпроса :следва ли съдът при установяване на неправилно посочено правно основание от ищеца и на факта,че искът е неподсъден на гражданския съд,да се произнася по основателността на иска или следва да приложи разпоредбата на чл.118 ал.2 ГПК и да изпрати неподсъдното му дело на надлежния компетентен съд и какви са правомощията на въззивната инстанция в тази хипотеза. В отговор по чл.287 ал.1 1 ГПК ответникът по жалбата СДВР моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че задържането на ищеца за 24 часа със заповед № 28499/29.06.11г.от инспектор в 06 сектор на ОПКП-СДВВР е осъществено по реда на чл.63 ЗМВР/отм./,а не по реда на НПК.Задържането на лице от полицейските органи в изброените в чл.63 ал.1 ЗМВР/отм./хипотези е административна,а не правосъдна дейност,с оглед на което вреди от незаконно задържане могат да се претендират по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ пред компетентния административен съд.По тези съображения съдът е счел,че предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя.За проверка на процесуалната допустимост на решението настоящият състав счита,че следва да се допусне касационното му обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.