Определение № 1482 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 533/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Т. Ц. против решение №5990 от 04.11.2024г. по т.д. №5312/24г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба- „Макроадванс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Л. И. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Ц., чрез пълномощника си – адв.И.Н. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпросите: 1/“Кои действия в хода на изпълнителното производство са валидно извършени и години да прекъснат погасителната давност?,“2/“Кои действия са същински действия за принудително изпълнение в изпълнителното производство?,“3/“Кой може да предприеме същински действия за принудително изпълнение в изпълнителното производство?“, 4/“Извършването на същински действия за принудителното изпълнение предпоставки ли са за прекъсване на погасителната давност?“ и 5“Какъв е крайният срок, в който се погасява по давност правото на кредитора да предприеме действия по принудително изпълнение от образуване на изпълнително дело?“. Страната е развила доводи за неправилност на решението така квалифицирани и от нея. Тази неправилност е определена с това, че съдът възпроизвел „ отделни изречения от т.10 на ТР №2/15г.“ Посочено е още, че съдът „ неправилно“ не е приел защитната теза на страната, че налагането на запор и изпращане на запорно съобщение са именно действията, които следва да бъдат възприети като валидно предприети. Посочено е още, че съдът цитирал практиката на ВКС, но неправилно я приложил. Развити са и доводи за неправилност на изводите на състава.Страната е възпроизвела текста на чл.280,ал.3 ГПК като е посочила, че „казусът бил решен в противоречие с Тълкувателните решения на ВКС и „ въпросите били от значение за точното прилагане на закона“. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените въпроси са общи и хипотетични, без конкретно да бъдат свързани с решаващите мотиви на състава,а извън това и намиращи своят ясен отговор в тълкувателната и константната казуална практика на ВКС. Изцяло в съответствие с тази практика въззивният съд изрично е посочил, че образуването на ново изпълнително дело не е основание за прекъсване на давността, като молбата за неговото образуване не съставлява действие, годно до обуслови такова прекъсване, но искането изразено в тази молба на взискателя, което се съдържа в нея за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и внасяне на такса за това, представляват именно изпълнително действие, прекъснало давността, започнала да тече на 10.04.2018г. когато е бил наложен запора.Съдът изрично се е позовал в тази насока и на приетото с ТР ОСГТК №2 /13 определящо кои действия са същински изпълнителни действия и прекъсват давността. Съставът, освен това е проследил коректно и точно предприетите изпълнителни действия изразяващи се в запори и така е обосновал липсата на погасяване на задължението по давност. С оглед тези решаващи мотиви не е посочен конкретен въпрос Но дори от общите такива да бъде изведен релевантен имено поради това, че съдът изцяло в съответствие на цитираната практика е направил своите изводи, то и страната не обосновава извод за наличие на противоречие. Още повече, че тя не е обвързала конкретен въпрос, за който да поддържа, че е разрешен различно в тази практика. Или, касаторът по тях не обосновава довод за наличие на допълнителен критерий. Развитите оплаквания за неправилност на акта са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Следователно, поставените въпроси са получили своят отговор чрез задължително тълкуване от страна на ВКС, а решението на съда е изцяло в съответствие с тези разрешения поради което и страната не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът не сочи каквото и да било свързано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разяснената му дефинитивност с т.4 на ТР ОСГТК №1/09г. Освен това същият, смесва различните основания, още повече, че наличието на тълкувателна практика по поставените въпроси изключва приложението на това основание. С оглед този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред ВКС разноски на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 360лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение