Определение № 932 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 385/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Фиоре“ ЕООД, чрез адв. Б. против определение № 535/24.11.2025 г. на Апелативен съд Б., постановено по в.гр.д. № 372/2025 г. в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 216/24.03.2025 г. по гр.д. № 511/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част определението на въззивния съд е неправилно. Излага съображения, че въззивният съд е следвало да се произнесе по същество по подадената въззивна жалба, доколкото за него е налице правен от обжалване на посоченото решение, постановено по реда на чл.250 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение № 10/09.01.2025 г. по гр.д. № 511/2022 г. на Окръжен съд Бургас, постановено в производство по чл.247 ГПК. Насрещната страна по частната жалба – „Болеро ВИП“ ООД, чрез адв. С. заявява становище, че частната жалба следва да бъде разгледана по реда на чл.274, ал.3 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, съответно че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Евентуално, ако се приеме, че частната жалба следва да се разгледа по реда на чл.274, ал.1, изр. 1 ГПК, поддържа, че изложените н нея доводи за неправилност на обжалваното определение, са неоснователни и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл.250 ГПК. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 216/24.03.2025 г. по гр.д. № 511/2022 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца „Фиоре“ ЕООД за допълване на постановеното от него по реда на чл.247 ГПК решение № 10/09.01.2025 г. по гр.д. № 511/2022 г. С последното, в изпълнение на дадени от въззивната инстанция указания, са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 518/10.06.2024 г. по гр.д. № 511/2022 г., като е добавен изричен диспозитив по предявения от „Фиоре“ ООД срещу „Болеро ВИП“ ООД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, че сключеният между тях договор за покупко-продажба с предмет магазин за хранителни стоки с идентификатор № 07079.602.160.1,61, обективиран в нот.акт № 133/26.05.2020 г., том I, рег. № 1003, дело № 95/20 г., е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В съществуващият диспозитив на решението от 10.06.2024 г., след думата собственик, е добавен и израза „на основание покупко-продажба“. В срока по чл.250 ГПК ищецът е поискал допълване на диспозитива на това решение в частта по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чрез обективиране на пълното описание на имота, предмет на нищожния договор, обективиран в нот.акт № 133/26.05.2020 г. За да остави без уважение молбата, първоинстанционният съд е приел, че се е произнесъл по иска на ищеца с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и съответно съдебният акт не е непълен. Посочил е, че в случая не е налице липса на формирана от съда воля относно част от исканията на ищеца, а молбата му е за редакционни промени в диспозитива на решението, чрез внасянето на допълнителни уточнения в него, което обаче не обосновава приложимост на нормата на чл.250, ал.1 ГПК. Така постановеното решение е обжалвано от ищеца с въззивна жалба с оплаквания за неправилност на изводите на съда, че не е налице основание за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. С определение от 13.06.2025 г. по в.гр.д. № 372/2025 г., въззивният съд за втори път е прекратил производство като преждевременно образувано и е върнал делото на първата инстанция за изпълнение в цялост на дадените от него с определение от 23.10.2024 г. указания за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в решението от 10.06.2024 г. по гр.д. № 511/2022 г., доколкото в постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.247 ГПК решение от 09.01.2025 г., процесният имот отново не е индивидуализиран надлежно - с посочване на идентификатор, площ и съответен процент от общите части и от правото на строеж, както и подобренията в имота. В изпълнение на тези указания, на 29.08.2025 г. първоинстанционният съд е постановил второ решение по реда на чл.247 ГПК, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си, като е изписал с думи идентификатора на имота, посочил е застроената му площ, съответните проценти на идеалните части от общите части и от правото на строеж върху терена и подобренията в имота. С обжалваното пред ВКС определение от 24.11.2025 г. по чл.267, ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че подадената от ищеца въззивна жалба срещу решение № 216/24.03.2025 г. по гр.д. № 511/2022 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за допълване на постановеното по реда на чл.247 ГПК решение № 10/09.01.2025 г. по гр.д. № 511/2022 г., е частично недопустима поради липса на правен интерес от обжалване, тъй като искането му за допълване на диспозитива на решение № 10/09.01.2025 г. е било частично удовлетворено /с изключение на искането за отразяване на административния адрес на имота/, чрез постановяване на второто решение по реда на чл.247 ГПК от 29.08.2025 г., което не е обжалвано от страните и съответно е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството в тази му част. Обжалваното определение е правилно. Проверката за допустимост и редовност на въззивната жалба се извършва от първоинстанционния съд. Тази проверка включва процесуалните предпоставки за нейната допустимост и посочените в чл.260 и чл.261 ГПК изисквания към нейната редовност. При проверката за допустимостта на жалбата първоинстанционният съд може да е допуснал грешка. Затова, преди да пристъпи към разглеждане на жалбата и възраженията срещу нея, в подготвителното заседание по чл.267 ГПК въззивният съд има задължение да извърши повторна проверка за допустимостта и редовността на жалбата и ако установи, че тя е недопустима или нередовна, въззивният съд следва да постъпи но същия начин, по който е следвало да постъпи първоинстанционния съд. – чл.267, ал.1, изр.1 ГПК. Както правото на иск, така и правото за обжалване предпоставя интерес от обжалването. Като е съобразил, че искането на ищеца, квалифицирано от него като молба за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК има характер на молба с правно основание чл.247 ГПК, доколкото в случая е налице пропуск да се изрази в решението част от иначе пълно формирана воля на първоинстанционния иск, въззивният съд е върнал повторното делото на последния за произнасяне по реда на чл.247 ГПК. Доколкото такова произнасяне е налице - с решение от 29.08.2025 г. искането на ищеца е удовлетворено частично /с изключение на искането за отразяване на административния адрес на имота/, правилно въззивният съд е приел, че въззивната жалба на ищеца срещу допълнителното решение от 24.03.2025 г., е частично недопустима поради липса на правен интерес от обжалване и е прекратил въззивното производство в тази му част. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено.