Определение № 453 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 252/2012 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 343 от 25.11.2011г. по гр.д.№ 411/2011г.на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 408 от 15.07.2011г. по гр.д.№ 1053/2010г. на Окръжен съд-Русе и вместо това е отхвърлен иска по чл. 440 от ГПК, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4269.1.11 с предназначение кафе-бар със застроена площ 61,95 кв.м.,, находящ се на първия етаж в сградата, находяща се в [населено място], на [улица] тяло Б, ведно с 5,74% ид.ч. от сградата, построена в имот с идентификатор 63427.2.4260 не е собственост на длъжника по изп.д.№ 254/2010г. на частен съдия изпълнител Ив. Х.. [фирма]. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 192 З., чл. 75, ал.2 от ЗН, за допуснати процесуални нарушения – разместване на предмета на доказване на иска по чл. 440 от ГПК и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, ако не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, върху който тя е построена. 2. Нищожна ли е на основание чл.75, ал.2 ЗН делбата на сграда, построена при условията на договор за групов строеж, ако не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж. 3. Между кои лица следва да се извърши делбата на построените обекти след приключване на строителството по договора за групов строеж – между съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или към момента на извършване на делбата и какво е правното значение на сключени споразумения за прехвърляне на права и задължения по договора за групов строеж с оглед на придобиване на собствеността върху отделни обекти от сградата. По тези въпроси се твърди противоречие с Р № 7 от 09.07.2010г. по т.д.№ 456/2009г. на ВКС І т.о., постановено по чл. 290 от ГПК и касаещо същия иск за друг обект от същата сграда и Р № 317 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 4475/2008г. на ІІІ гр.о. на ВКС, т.е. наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като по посочените дела има и последващи сделки. Другият ответник [фирма] не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното. По предявеният на основание чл. 440 от ГПК отрицателен установителен иск е установено следното: На 14.07.1999г. е сключен договор за групов строеж между М. Й. М., С. Н. И., Б. И. П. и К. Г. П. и [фирма] /предишно фирмено наименованието на ответника [фирма]/ като съсобственици на терен, съставляващ сега имот с идентификатор 63427.2.4260, върху който да се построи сграда. С н.а. № 104,т.1/21.06.1999г. Б. И. П. и К. Г. П. продават [фирма] ½, от ½ ид.ч. от 13:19 ид.ч. от дворното место. Първоначалния архитектурен проект, одобрен 19.06.2000г. е изменен в хода на строителството и новия е одобрен на 11.05.2002г. Процесният обект е въведен в експлоатация на 10.06.2004г. На 27.03.2001г [фирма] прехвърля правата си по договора за групов строеж. на [фирма], а на 28 03.2001г. с н.а. №199,т.1/.28.03.2001г. му продава ½ от ½ ид.ч. от 13/19 ид.ч. от терена. С анекс от 05.09.2001г. С. Н. И., Б. И. П. и К. Г. П. прехвърлят правата и задълженията си по договора за групов строеж на ответника [фирма]. Не е ясно дали С. И. е останал собственик на някаква идеална част от дворното место. На 14.09.2001г. е съставен окончателен разделителен протокол /доброволна делба/ с нотариална заверка на подписите между [фирма] и М. /М./ В.. Процесният имот – кафе-бар е поставен в дял на [фирма]. С н.а. № 140, т.ІІІ /25.07.2003г. [фирма] учредява договорна ипотека върху няколко имота в същата сграда, между които и процесното кафе-бар в полза на първа инвестиционна банка” АД за обезпечаване на получен от дружеството кредит в размер на 360 000 лв. За събиране на тази сума е насочено принудително изпълнение върху ипотекирания процесен имот по изп.д.№ 254/2010г. на ЧСИ Ив.Х.. На 05.04.2004г. е сключен нов договор за доброволна делба между М. В., [фирма] и [фирма], според който имотът е поставен в дял на [фирма]. Това дружество е предявило отрицателния установетелен иск да се установи, че процесния имот кафе-бар не е на длъжника по изпълнителното дело. За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд е приел, че договорът от 14.09.2001г. е произвел действие и А.” О. е станало собственик на кафе-бар. Сключеният преди – на 27.03.2001г. договор за прехвърляне на правата по договор за групов строеж е без предмет, тъй като предварителния договор за групов строеж от 14.07.1999г. има само облигационно действие.Прието е, че втория договор от 05.04.2004г. също не е произвел действия, тъй като [фирма] не установява да е имало някакви права върху имота, поради което не е било съсобственик и не е могло да получи в дял кафе-аператив. Затова съдът е формирал извод, че ищеца не е собственик на процесния имот. По поставените въпроси, ВКС се е произнесъл по идентичен казус с Р № 7 от 09.07.2010г. по т.д.№ 456/2009г. на ВКС І т.о., постановено по чл. 290 от ГПК и касаещо същия иск от частен правоприемник на [фирма] за друг обект от същата сграда. Прието е, че лице, което не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, върху който е построена сграда, не би могло да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сградата, независимо, че към момента на сключване на окончателния разделителен протокол същото е страна по договора за групов строеж на основание чл.192, ал.1 З. /отм./. Приобретателят на права по договора в хипотезата на чл.192, ал.5 З. /отм./, но без да е придобил идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена, няма качеството на съсобственик върху построеното, поради което не е легитимиран да участва в делбата. Делбата на сградата, след завършване на груповия строеж, е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН, ако в нея не е участвал съсобственик, който, независимо, че е прехвърлил правата си по договора за групов строеж, не е прехвърлил притежаваните идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена. Делбата на построените обекти след приключване на строителството по договор за групов строеж следва да извърши между лицата, които са съсобственици на дворното място, респ. на правото на строеж върху терена към момента на завършване на строителството /според строителните правила и норми и обособяване на самостоятелни обекти на правото на собственост/ или към момента на извършването й, ако след завършване на строителството са настъпили вещноправни промени в съсобствеността. Сключените споразумения за прехвърляне на права и задължения по договор за групов строеж имат облигационно действие. Правото да се придобие в изключителна собственост отделен обект от сградата, изградена чрез групов строеж, е обусловено от притежаваните идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена. Разрешенията, дадени с това решение са приети и в Р № 317 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 4475/2008г. на ІІІ гр.о. на ВКС. Предвид консатираното противоречие между възивното решение и посочените две решения при отговора на поставените, относими към спора въпроси, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение