Определение № 316 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 249/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищцата А. Г. В. срещу определение № 145/06.04.2011 г. по ч. гр. дело № 129/2011 г. на ВКС I г.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение № 348/03.02.2011 г. по гр.дело № 72/11 г. на Окръжен съд [населено място]. Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателката обжалваното определение подлежи на касационен контрол, тъй като обжалваемият интерес е над 1000 лв., че приложими са разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до измененията с Д.в.бр.100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената касационна частна жалба от ищцата срещу определение № 348/03.02.2011 г. по гр.дело № 72/11 г. на Окръжен съд [населено място] с обжалваното определение е прието, че обжалваемият интерес е до 5000 лв. и поради това въззивното определение не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.274,ал.4,вр.чл.280,ал.2 ГПК. Изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна частна жалба настоящият съдебен състав споделя. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК в редакцията на текста от 21.12.2010 г. не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. – чл.280,ал.2 ГПК. С обжалваното определение от 03.02.2011 г. Варненския окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдил определение от 22.11.2010 г. по гр.дело № 5396/2008 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Районният съд е постановил прекратителното определение по предявен от А. Г. В. отрицателен установителен иск за собственост на 195 кв.м. от недвижим имот пл. № * по плана на новообразуваните имоти на СО”Г. т.”, [населено място]. Видно от приложената на стр. 47 от гр.дело № 5396/08 г. на В. Удостоверение изх. № 3341/16.04.2008 г. на [община] за данъчна оценка на недвижимия имот пл. № * по ПНИ на СО”Г. т.” [населено място] с площ от 600 кв.м. данъчната оценка е в размер на сумата 9 804 кв.м. Цената на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот се определя съобразно разпоредбите на чл. 69 ГПК по данъчната оценка на имота. В случая данъчната оценка на спорния имот от 195 кв.м. е в размер на сумата 3187 лв. Производството по делото е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г., като касационната частна жалба е постъпила във въззивния съд на 15.02.2011 г., т.е. приложими са разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на текста съгласно Д.в.бр.100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г. Въззивното решение по гражданското дело не подлежи на касационен контрол с оглед цената на иска, поради което и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационен контрол и обжалваното определение на В.. Обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба следва да се потвърди, като законосъобразно. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са изцяло неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о