Определение № 2558 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5070/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. Р., срещу въззивно решение № 1143/ 25.08.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 83/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2805/19.06.2023 г. по гр. д. № 18409/2022 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. В. Г. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване на дисциплинарното му уволнение за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ел. монтьор, ръководител група „Поддържане“; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на уволнението за периода от 01.11.2022 г. до 01.05.2023 г. в размер на сумата 18214,92 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса: предвидената в чл. 333, ал. 3 КТ, вр. § 1, т. 6 ДР на КТ предварителна закрила при уволнение се отнася само за работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, или и до работник или служител, който е член на синдикално ръководство на основните синдикални организации в съответните структурни подразделения на предприятието. Поддържа се, че по поставения въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 9/12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по жалбата С. В. Г., чрез адв. Б. Щ., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността „ел. монтьор, ръководител група „Поддържане“ в КЕЦ – З. при „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Със заповед № 159/28.10.2022 г., връчена на служителя на 01.11.2022 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Въззивният съд е приел, че в периода от 18.05.2015 г. и към момента на уволнението ищецът е бил председател на синдикална организация „EVN Група – ЕРЮГ – КЕЦ - З.“, която е основен член на синдиката „Национална федерация на енергетиците“. Предвид това, същият се е ползвал със специалната защита по чл. 333, ал. 3 КТ. Не е спорно, че преди уволнението работодателят не е изискал и предварително съгласие за уволнението на служителя не е давано от синдикалната организация. При тези данни е направен извод, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като заповедта е издадена в нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 3 КТ. Претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са счетени за изцяло основателни и са уважени. Поставеният в изложението правен въпрос е релевантен, но същият не обуславя селектирането на жалбата на поддържаното от страната основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното и от касатора ТР от 12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател. В настоящия случай синдикалната организация, чийто председател е ищецът, е самостоятелна синдикална организация към синдиката „Национална федерация на енергетиците“, за която по делото няма данни да представлява вътрешна структура (секция), респ. - част от друга синдикална структура към посочения синдикат в ответното дружество. Предвид това, решаващите изводи на въззивния съд, че неспазването от страна на работодателя на задължителната процедура по чл. 333, ал. 3 КТ обуславя незаконност на уволнението, са в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 3 100 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение