Определение № 80 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6647/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 275 от 27.06.2014г. по гр.д. № 139/2014г. на Смолянски окръжен съд, с която е отменено решение № 600 от 20.12.2013 г. на Смолянски районен съд по гр.д. № 1647/2014г. в частта за допускане на съдебна делба на 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 67563.925.103.1.5 по кадастралната карта на [населено място] с адрес: [населено място], [улица], ет.3, представляващ жилище, апартамент с площ 83,57 кв.м. между съделители и при посочени квоти; както и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на 2/3 ид.ч. от същия имот и вместо това е постановено ново решение за допускане на делба на имота изцяло между съделителите: К. И. Д. с квота 2/12 ид.ч., К. Н. Д. с квота 1/12 ид.ч., И. Н. Д. с квота 1/12 ид.ч., М. И. Д. с квота 4/12 ид.ч. и В. И. Д. с квота 4/12 ид.ч. Касационната жалба е подадена от М. И. Д. и В. И. Д. чрез пълномощника адв.М.. Претендира се допускане на касационно обжалване по пет правни въпроса, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът К. И. Д. е представил писмен отговор, в който взема становище за недопускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба във фазата по допускането й. Страните са наследници на А. И. Д., починал 2000г., който се наследява от тримата си братя: К. И. Д. -ищец по делото, Н. И. Д., починал 1991г. и оставил за наследници К. Д. и И. Д. - ответници по делото, и Б. И. Д., починал 1999г., чийто наследници са касаторите М. И. Д. и В. И. Д.. Предмет на исковата молба за делба са два апартамента в сградата с №№ 5 и 6. По отношение на апартамент № 6 искът е отхвърлен и въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Двата апартамента се намират на таванския етаж на жилищната сграда, построени са въз основа учредено през 1967г. право на строеж от двамата братя А. и Б.. При извършена делба помежду им апартамент № 5 - недовършен е поставен в дял на А. Д.. През 1975г. А. Д. продава апартамента на брат си Б., който по това време е в брак с М. Х. Д.. Б. Д. е съставил през 1980г. универсално саморъчно завещание в полза на брат си А.. Завещанието е обявено през 2001г. когато А. Д. е вече починал. Обявяването е извършено по искане на другия брат К. - ищец по делото. В първото съдебно заседание по делото на 20.06.2013г. от името на М. Х. Д. /впоследствие починала в хода на процеса и наследена от касаторите/ е направено възражение за намаляване на завещателното разпореждане, като е заявено, че ще се ползва от решение № 153 от 22.04.2005г. по гр.д. № 998/2004г. на Смолянски районен съд. В. съд е приел, че възражението по чл. 30 ЗН е заявено несвоевременно - трябвало е да се предяви най-късно с отговора на исковата молба. Затова е оставил същото без разглеждане като недопустимо. Освен това, съдът е счел за основателно наведеното от К. Д. възражение, че искането по чл. 30 ЗН е погасено по давност, тъй като не е упражнено в петгодишен срок от предявяване правата по завещанието, което е сторено от него по гр.д. № 998/2004г., а оттогава са изминали повече от пет години. Посоченото съдебно решение не е било представено по делото и първоинстанционният съд е изискал и приложил служебен препис от решението на първата и на въззивната инстанция. Видно, че е разгледан иск за делба на магазин, находящ се в същата сграда, между същите наследници. В производството е предявено възражение по чл. 30 ЗН от М. Х. Д. - преживяла съпруга на завещателя Б. Д. и от сина му И. Б. Д. за накърняване на запазените им части. С решението е намалено завещателното разпореждане, извършено от Б. Д. в полза на А. Д. за размера над 1/3 част, които 2/3 части представляват запазена част на М. Х. Д. и И. Б. Д.. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такова е налице по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по първия повдигнат правен въпрос: ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила решение, с което завещателни разпоредби са намалени до размера на запазената част на наследника по закон и трябва ли да бъде съобразено това намаление при определяне на квотите на страните в делбата. Съгласно приложената практика по чл. 290 ГПК - Решение № 227 от 10.09.2012г. по т.д. № 613/2010г. на ІІт.о., Решение № 201 от 20.04.2011г. по гр.д. № 1547/2010г. на ІVг.о. и Решение № 1245 от 12.11.2008г. по гр.д. № 5742/2007г. на V г.о. /последното съставлява незадължителна практика, тъй като е постановено по отменения ГПК/ силата на пресъдено нещо на решението следва да бъде зачетена от съда, пред когото то се представя; то е задължително за страните и преклудира споровете по всички релевантни факти, осъществени до постановяването му, независимо дали са били наведени или не в процеса. В случая въззивният съд е отказал да зачете влязлото в сила решение, с което е разрешен преюдициален спор между същите страни досежно накърняването на запазена част с извършено завещателно разпореждане. Останалите правни въпроси не са разрешени изрично в обжалвания акт, поради което нямат решаващо значение за изхода на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.