Определение № 1216 от 10.12.2010 г. на ВКС по д. № 1072/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ПГЛПУ – гр. Враца срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №12663/09 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени предявените от Ю. А. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – отменено е уволнението на ищцата от длъжността „директор” при ответника, възстановена е на тази предишна работа и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки, без да ги обосновава откъм специфичните им предпоставки по конкретно формулирани материално и процесуалноправни въпроси /ТР №1/10 г. на ОСГТК/. В изложението е цитирана приложимата според ГС за случая – при сливане на две гимназии в ответната такава, разпоредба на чл.123, ал.1,т.1 и ал.2 от КТ, която според касатора води до абсурда създадената със сливането гимназия да има двама директори. Касаторът твърди, че за подобен случай липсва съдебна практика, а нелогичната житейска ситуация изисква тълкуване на закона за точното му прилагане, както и за развитието на правото. За подобни случаи практика има, както е възразила и ответницата по жалба и видно от приложената към отговора й – Р№985/04 г. на ВКС, трето г.о., Р №162/09 г. на ОС Х.. В съответствие с нея е приетото от въззивния съд, че разпореденото в заповедта на М. уреждане на тр.отношения при сливането на гимназиите по чл.123 и чл.328, ал.1,т.2 от КТ изисква да се изготви и утвърди по съответния ред щатно разписание на новия работодателя с бройките, които остават и тези, които се съкращават /такова е представено, но едва пред ГС и не е прието поради ограничението за събиране на доказателства пред тази инстанция/. Уволнението, основано само на заповедта за сливане, при неустановено реално съкращаване на ищцовата длъжност по съответния ред е признато за незаконно. Нормата на чл.123, ал.2, вр. с ал.1 от КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване за точното й прилагане, както и за развитието на правото Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.