Определение № 3813 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 481/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от К. Г. Т. (с юридическо образование) срещу въззивното решение №218/16.11.2023г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.г.д.№388/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и до неправилно приложение на материалния закон. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от К. Г. Т. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 69 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на воденото срещу него ДП № ЗМ-118/2019г. по описа на РУ-Елена в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното ѝ плащане. За да постанови решението, въззивният съд посочил, че за уважаване на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, е необходимо по делото да бъде установено, че твърдените неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с нарушение на правото на ищеца, като обвиняемо лице за престъпление по чл.325 ал.1 от НК по ДП № ЗМ-118/2019г. по описа на РУ – Елена (пр.пр. № ТОЕ-00493/2019г. по описа на Районна прокуратура-Велико Търново), за разглеждане и решаване на досъдебното производство в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Изложил, че съгласно трайно установената съдебна практика, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди. Установил, че в конкретния случай К. Г. Т. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325 ал.1 от НК по ДП № ЗМ-118/2019г. по описа на РУ – Елена (висящо към момента на подаване на исковата молба и приключване на устните състезания пред първостепенния съд ) в съдебната си фаза. От предявяване на обвинението (на 16.12.2020г.) до внасяне на постановление с предложение за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК от наблюдаващия прокурор в Районен съд-Елена (на 23.06.2021г.), продължителността на производството била една година и шест месеца. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“; престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност, не било тежко умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от ДР на НК; в хода на разследването своевременно и ритмично, без забавяне, били извършени множество процесуални действия: приобщени писмени доказателства; разпитани свидетели; назначени четири експертизи; събраните доказателства изисквали задълбочена преценка и анализ от органите на досъдебното производство, поради което същото се отличавало с фактическа и правна сложност, което обусловило и необходимостта от удължаване на срока за извършване на разследването, по реда и при спазване на чл.234 ал.3 НПК. При преценка продължителността на разследването, съдът съобразил и факта на обявяване на епидемична обстановка в страната. Посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, до отмяна на извънредното положение (21.05.2023г., на основание § 13 ал.1) спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства, включително и наказателни такива, с изключение на посочените в приложение към тази разпоредба производства. Процесното производство не попадало в предвидените изключения, поради което процесуалните срокове по него са били спрени. Съдът отчел и обстоятелството, че била допусната съдебно-психиатрична експертиза от страна на разследващите органи, за изготвянето на която бил необходим преглед на обвиняемия, затруднен от условията на епидемична обстановка в страната и от създадените пречки от самия обвиняем, установено от показанията на свидетелката А. (вещо лице). Констатирал установената невъзможност да бъде сформиран съдебен състав в Районен съд-Елена за разглеждане на делото, поради което на 23.09.2021г. бил определен друг равен по степен съд – Районен съд – Велико Търново. Образуваното съдебно производство било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на установените процесуални нарушения, но поради протестиране на посоченото определение, изпращането на делото на разследващия полицай с указания за отстраняване на тези нарушения станало на 20.12.2021г. Съдът отбелязал, че от този момент до внасяне на делото в съда с постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, изминал период от по-малко от седем месеца, през който били направени: четири искания за отвод на наблюдаващ разследването прокурор, по които се е произнасял прокурор от Окръжна прокуратура; две искания за отвод на разследващ полицай; доказателствени и други искания от обвиняемия, между които две молби по реда на чл.368 НПК. Последните обусловили необходимостта досъдебното производство да се намира в съда в периода от 16.02.2022г. до 06.06.2022г., когато обективно не можело да бъдат извършвани действия по разследването и процесуални действия. Поради отсъствие на ищеца, обвинението не могло да му бъде предявено на определената дата – 11.01.2022г., а след това поради неявяването му пред разследващите органи до 02.02.2022г. Въз основа на така установеното въззивният съд направил извод, че по делото не са установени действия или бездействия на органите по разследването и на Прокуратурата на Република България (с оглед правомощията на наблюдаващия прокурор по чл.196 ал.2 НПК), които да са довели до обективно забавяне на воденото досъдебно производство. Посоченото обстоятелство обусловило и извода му за липса на нарушено правото на ищеца, като обвиняем, за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Посочил, че по делото е установено, че след предявяване обвинението на К. Г. Т., всички процесуални действия и действия по разследването били предприемани от разследващия орган, респ. от наблюдаващия прокурор, своевременно, ритмично, без забава и в рамките на удължените срокове по чл.234 ал.3 НПК. Общата продължителност на производството в досъдебната му фаза, след предявяване на обвинението до внасяне на постановлението на прокурора в съда на 23.06.2022г., в голяма степен била обусловена и от поведението на самия ищец, упражнил правото си да иска отстраняване на прокурори и разследващи полицаи, да прави доказателствени искания, включително и такива по чл.368 НПК. Същият имал поведение, което създавало пречки за извършване на действия по предявяване на обвинението и разследването. По изложените съображения съдът направил извод за неоснователност на предявените искове. Касаторът обосновава допускане на обжалването в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и са в причинно-следствена връзка с необоснованата продължителност и пълната липса на действия по разследването? Навежда довод за противоречие на решението с ТР №1/2000г. на ОСГТК на ВКС и ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС; 2/ Какво е приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, при определяне размера на това обезщетение. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решение №182/19.11.2019г. по г.д.№4662/2018г. на ІІІ г.о.; решение №222/12.02.2020г. по г.д.№92/2019г. на ІІІ г.о.; решение №19/23.07.2019г. по г.д.№2026/2018г. на ІІІ г.о.; решение №122/28.10.2020г. по г.д.№611/2020г. на ІІІ г.о.; решение №16/02.03.2021г. по г.д.№1914/2020г. на ІV г.о. Навежда се довод, че отговорът на този въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони за създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването ѝ. Поставените въпроси са не относими и не обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение. При постановяването му, съдът се е произнесъл относно наличието или липсата на елементите от фактическия състав на предявения иск: продължителност на производството, предмет, фактическа и правна сложност, вид и време на процесуалните действия, поведението на страните. Изводът му за липса на забавяне при разглеждане на делото срещу ищеца в досъдебната му фаза, направен при обсъждане на посочените критерии, е обусловил и заключението му за неоснователност на предявения иск. Съдът не е обсъждал размера на следващото се на ищеца обезщетение за твърдените неимуществени вреди, поради което по отношение на същите не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1 от ГПК. Поставени са и въпросите: 1/ Как следва да се третира (оценява) в практиката на съдилищата продължителното бездействие от страна на органите на разследването и каква съдебна санкция следва да получи тази продължителност?; 2/Как следва да се кредитира/оценява наличието на субективизъм/пристрастие на някои от участващите субекти в хода на разследването?; 3/ Как следва да се прилагат стандартите установени в практиката на ЕСПЧ? Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като в ЗОДОВ липсва ясно формулирано правило как се прилагат стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ и обосновка на мотивационната част на съдебния акт в тази насока. В конкретния случай, следва да бъде изяснено разбирането на съда за нарушаване на правото на ищеца по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС. В позитивното българско право липсват базисни критерии, които да служат за ръководно начало на понятието „разумен срок“, касателни за приложението на чл.52 ЗЗД, а от там и за определяне на тяхното справедливо овъзмездяване. 4/ Какво е съдебното решение на въззивната инстанция, когато в мотивите не е обсъдила всички събрани в хода на провелите се две съдебни заседания гласни и писмени доказателства и наведените с въззивната жалба оплаквания против решението на първоинстанционния съд, в съчетание с неприлагането на стандартите установени в практиката на ЕСПЧ, респ. неприлагане на нито един стандарт на ЕСПЧ. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика, поради което се претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Така формулираните въпроси са некоректно зададени, тъй като са обосновани с несъгласието с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, които не съставляват основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС). В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Наведените в изложението оплаквания свързани с несъгласието на страната с правните изводи на съда са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.288 от ГПК. В исковата молба не са били изложени твърдения за наличие на субективизъм при водене на производството, поради което и липсва произнасяне на въззивния съд в този смисъл. Въпросите не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Последният поставен въпрос е: Налице ли е предпоставка за спиране на производството на основание чл.292 от ГПК до постановяване на решение по ТР №1/2022г. на ОСГК на ВКС?. Така формулиран въпросът е неотносим към мотивите на въззивното решение и изводите на въззивния съд. Съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС, при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК. За да бъде спряно производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК, е необходимо въпросът, предмет на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд да е обуславящ за изхода на спора. В конкретния случай, въпросът предмет на разглеждане по тълкувателно дело №1/2022г. на ОСГК на ВКС не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Както вече беше посочено, същият е направил извод за неоснователност на предявения иск поради липса на забавяне при разглеждане на образуваното срещу ищеца производство в неговата досъдебна фаза, като не е обсъждал начина на определяне на претендираното от ищеца обезщетение, респ. неговия размер. Тълкувателното решение по посоченото дело е постановено на 27.11.2023 год. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,