Определение № 398 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Л. М. чрез адв. М. Х. срещу решение № 330/22.06.2011 год. по гр.д. № 557/2011 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 10716/2010 год. на Русенския районен съд, с което се отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК за отмяна на Заповед за уволнение № 45/18.10.2010 год., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Кантарджия” и за заплащане на обезщетение за вредите от уволнението в размер на 975 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се съдържат само касационни оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Такива са доводите за неправилност на изводите на съда за законосъобразност на проведения подбор и за наличие на реално съкращаване в щата както и оплакванията, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил представените писмени доказателства и не е изложил мотиви. Не е посочен и обоснован допълнителен критерий по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. С касационната жалба са представени решения на ВКС: Р № 203/2008 год. по гр.д. № 1355/205 год., ІІІ г.о., Р № 1093/2003 год. на ВКС, Р. № 426/2003 год. на ВКС,Р №343/2001 год. на ВКС, ІІІ г.о., които не могат да бъдат обсъждани, поради липса на правен въпрос и посочено основание за допустимост на касационното обжалване. Дори да се приеме, че касаторът се позовава на противоречива съдебна практика, основание по чл. 280,ал.2 ГПК, проверката на това основание / критерий / не може да се извърши поради липса на правен въпрос по отношение на който същият следва да бъде изпълнен. С оглед на изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.