Определение № 1429 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1002/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Г. А. Н. против определение № 19812/08.12.2024 г. по ч.гр.д. № 10354/2024 г. по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав, с което е потвърдено протоколно определение от 24.04.2024 г. по гр.д. № 15928/2023 г. на Софийски районен съд, 28 състав за връщане на подадените против “Файненшъл България” ЕООД искови молби с вх. № 85207/28.03.2023 г., № 85208/28.03.2023 г. и № 85210/28.03.2023 г. От ответника по жалбата “Файненшъл България” ЕООД е подаден отговор, в който се оспорва нейната основателност. Отговорът на “Изи Асет Мениджмънт” АД не се обсъжда, тъй като това дружество е трето за посоченото процесуално правоотношение лице. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и следва да се приеме за депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, предвид липсата на данни за по-ранна дата на уведомяване на страната. Същата обаче е насочена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 85207/28.03.2023 г. (образувано гр.д. № 15933/2023 г. на СРС, 29 състав), с която от името на Г. А. Н. против “Файненшъл България” ЕООД са предявени отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за поръчителство № 3780201 и осъдителен иск за сумата от 50 лева – частичен от такъв в пълен размер 1 000 лева, недължимо платени по нищожния договор. Подадена е искова молба с вх. № 85208/28.03.2023 г. (образувано гр.д. № 15935/2023 г. на СРС, 49 състав), с която от името на Г. А. Н. срещу “Файненшъл България” ЕООД са предявени искове за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за поръчителство № 3637939 и осъждане на ответника да върне сумата от 50 лева – частичен иск от пълен размер 1 500 лева, недължимо платени по нищожния договор. Депозирана е и искова молба с вх. № 85210/28.03.2023 г. (образувано гр.д. № 15939/2023 г. на СРС, 120 състав), с която от името на Г. Н. срещу същото дружество са предявени искове за установяване нищожност на договор за поръчителство № 3734791 и осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева – частичен от общо 1 000 лева. С определение от 11.04.2023 г. по гр.д. № 15928/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, по реда на чл. 213 ГПК са съединени за разглеждане в общо производство горецитираните граждански дела, наред с гр.д. № 15929/2023 г. на СРС, 30 състав, гр.д. № 15931/2023 г. на СРС, 33 състав, гр.д. № 15932/2023 г. на СРС, 165 състав, гр.д. № 15937/2023 г. на СРС, 36 състав, образувани по искови претенции на Г. Н. срещу ответника “Изи асет мениджмънт” АД. С определение от открито заседание, проведено на 24.04.2024 г. по гр.д. № 15928/2023 г., Софийският районен съд е върнал трите искови молби против “Файненшъл България” ЕООД поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности. С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. В случая са предявени обективно съединени искове, при които независимо от връзката между тях, достъпът до касация се преценява не въз основа на общия материален интерес по делото, а съобразно цената на всеки отделен иск (така в определение № 151/22.03.2021 г. по ч.т.д. № 399/2021 г. на ВКС, II т.о., определение № 81/05.02.2021 г. по ч.т.д. № 152/2021 г. на ВКС, II т.о., определение № 876/26.10.2023 г. по ч.т.д. № 965/2023 г. на ВКС, I т.о.). При оспорване валидността на облигационната връзка с ответното дружество “Файненшъл България” ЕООД, за определяне цената на иска приложение намира нормата на чл. 69, ал. 1, т.4, предл. 1 ГПК, доколкото се отрича вземането със стойността му, определена от волята на страните. Сочената от самата ищца цена на предявените отрицателни установителни искове е, както следва: по искова молба с вх. № 85207/28.03.2023 г. - 2 500 лева, вх. № 85208/28.03.2023 г. – 2 700 лева и вх. № 85210/28.03.2023 г. – 2 500 лева, а в отговора на исковата молба е посочено уговореното възнаграждение в размер на 1 561,50 лева по договора за поръчителство № 3780201, 2 135,76 лева по договор № 3637939 и 872,48 лева по договор № 3734791. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на всяка от предявените кондикционни претенции за връщане на платени по нищожен договор суми е в размер на по 50 лева. В случая цената на всеки от обективно съединените искове е под законоустановения праг за касационен контрол по граждански дела от 5 000 лева - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, приложим за частното касационно производство с оглед препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, което налага извод за необжалваемост пред касацията на определението на Софийски градски съд, както изрично е посочено в него. Ето защо, подадената частна касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. От ответната страна не се претендират и доказват разноски за настоящото производство, поради което не й се присъждат такива. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,