Определение № 532 от 02.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50292/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. К. и Д. Г. К. срещу въззивно решение № 1535 от 10.07.2015 г. по възз. гр. д. № 1796 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено решение № 340 от 15.01.2015 г. по гр.д. № 4819 /2014 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., в частта, с която с него исковете на Р. Х. К. и Д. Г. К. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП са отхвърлени за разликата над уважените размери - по70 000 лева за всеки един от ищците до пълния предявен размер – по 180 000 лева за всеки един от ищците. Насрещната страна Гаранционен фонд в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от ищците, въззивният съд е приел следното: Исковете по чл.45, във връзка с чл.52 ЗЗД, са основателни и доказани до размера от 70 000 лв., предвид доказателствата, събрани в първоинстанционното производство – в това число заключението по назначената СМЕ, както и с оглед съдебната практика. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, защото се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със загубата на дете. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците, са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и общественият критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер и да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателите и уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък по реда на чл.52 ЗЗД по иск по чл.288,ал.1,т.2,б.а от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.), установеният в разпоредбата критерий „справедливост” изисква то да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, свързани с отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди, за който настоящият състав намира, че е разрешен в противоречие с приетото н т.11 от ППВС № 4 /1968 г., с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите са освободени от заплащане на държавна такса. Воден от изложеното съдът