Определение № 60587 от 04.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 391/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Д. И. Д. против решение № 260038/19.10.2019 г. по в.т.д. № 330/2020 г. на Апелативен съд- Пловдив, което е потвърдено решение № 165/20.03.2020г. по т.д. № 420/2019г. на ОС-Пловдив за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД за сумата от 50 000лв., на осн.чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия брат при ПТП, настъпило на 09.05.2017г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2 ГПК. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че страните не спорят, че е налице деликт, като ответникът по делото е застраховател по валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на процесния автомобил, с който е осъществено ПТП. Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали между касатора и починалия му брат е била налице особено силна и близка връзка, която да обуславя извод за претърпени от първия неимуществени вреди. ПАС е счел, че с оглед традициите в нашето, а и във всяко едно общество, е обичайно да се изгради връзка между братя, почиваща на отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. До навършване на пълнолетие децата по правило са част от едно общо семейство. Обичайно е и така създадената връзка да продължи и след това, т.е. в периода от време, когато те стават пълнолетни, започват свой самостоятелен живот и изграждат свои семейства. Право на обезщетение за неимуществени вреди ще е налице, ако се установи, че тази връзка /привързаност/ е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. От показанията на двамата свидетели съдът е констатирал, че двамата братя още от раждането си живели в една къща заедно с техните родители, а в последствие там се нанесли техните съпруги и респ. деца – всяко семейство в отделна стая, с общо място за хранене на всички живущи. Направен е извод, че обитаването на една къща или една и съща стая не предполага създаване на близост по-силна от обичайната за двама братя при условие, че във всяко едно семейство с повече от едно дете децата до навършването на пълнолетие живеят по този начин. Присъщо на българските обичаи особено по селата този тип съжителство е да продължи и след навършване на пълнолетие и създаване на семейства, т.е. това не може да служи като основание за изводи, че е налице близост над обичайната. В случая е било установено, че общото хранене е било наложено по необходимост, а не поради по-висока степен на близост. Заедното ходене на училище при условие, че учебното заведение е било едно и там са ходели не само двамата братя, а всички деца в селото, също според ПАС не следва да се цени в насока на изключителност в сложилите се отношения между братята. Реакцията на ищеца след смъртта на неговия брат е преценена като обичайна за загуба на роднина с такава степен на близост и не е дала основание да се направи заключение за връзка между тях по-силна от обичайната. Като се е позовал и на постановките в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните 14 правни въпроси, всички зададени в контекста на проблема за критериите, които следва да прилага въззивният съд и преценка във връзка с тях на събраните доказателства, за да се даде отговор дали е налице изключителност извън обичайната в отношенията между касатора и неговия брат с оглед прилагане на задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Налице е позоваване и на хипотеза на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС съобрази, че в задължителната за съдилищата практика, обективирана в цитираното ТР, е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. ВКС прави извод, че с посоченото ТР са дадени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили са неимуществени вреди за брат/сестра поради смъртта на техните брат/сестра – само като минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т.е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В случая ПАС не се е отклонил от задължителната практика и е обсъдил всички събрани доказателства, както и доказаните въз основа на тях обстоятелства относно основните отличителни белези на връзката между касатора и неговия брат. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетото от съда, че обитаването на една и съща къща от раждането до създаването на самостоятелни семейства, съвместно и с родителите на двамата братя, е в духа на сложилите се традиции в нашето общество. ПАС е счел за присъщо на българските семейни традиции, особено по селата, този тип съжителство да продължи и след навършване на пълнолетие и създаване на семейства, т.е. това не може да служи като основание за изводи, че е налице близост над обичайната. Разгледани са всички изложени от касатора доводи за различни аспекти на съвместен живот и е направен извод, че тази конкретика не предполага условия за създаване на изключителна близост, а реакцията на ищеца след смъртта на неговя брат е обичайна за загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание да се направи заключение за връзка между тях по-силна от обичайната. В случая касторът оспорва крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти. Не е налице и формално соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК, без същото да е обосновано с доводи за особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията следва да се приасъдят разноски в размер на 100лв., на осн.чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд