Определение № 243 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. В. Ж. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Г. Г. от АК – В., срещу въззивното решение № 896 от 14.05.2021 год. по в. гр. д. № 2079/2020 год. на Окръжен съд – Варна. С него е обезсилено първоинстанционното решение № 1 от 20.01.2020 год. и допълнителното решение № 2 от 18.05.2020 год., двете постановени по гр. д. № 896/2002 год. на районен съд – Варна. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК по изложените в нея съображения за допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост на изводите. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, с присъждане на разноските по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като счита, че същото е постановено в противоречие с практиката, обективирана в ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС по поставения въпрос за относимостта на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК към определението за прекратяване на делбеното производство във втората му фаза, постановено по изразено от страните съгласие за прекратяване на делото поради оттегляне на предявения иск за делба, на основание чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./. По въпроса: Приложима ли е нормата на чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./, във вр. с действащия чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК в особеното исково производство по делба, когато то е във втора фаза, прекратителното определение слага ли същински край на делбеното производство и какви са последиците му, както и как следва да процедира съдът при последваща молба за възобновяване на производството, се поддържа произнасянето да е в противоречие с посочената и от въззивния съд съдебна практика – определение № 129 от 7.03.2012 год. по ч. гр. д. № 100/2012 год. на ВКС, решение № 2408 по гр. д. № 1854/82 год. І г. о. на ВС, както и определение № 302 от 27.06.2013 год. по ч. гр. д. № 3527/2013 год. І г. о., определение № 374 от 29.09.2010 год. по ч. гр. д. № 327/2010 год. ІІ г. о. и др. цитирани съдебни актове на районни и окръжни съдилища. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Д. И. М., който поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира и присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване въз основа данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата на съсобствения между страните по делото апартамент в [населено място], като първоинстанционният съд е постановил изнасянето му на публична продан при посочената пазарна стойност, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, на основание чл. 348 ГПК. С допълнително решение същият съд е оставил без уважение молбата на настоящата касаторка за допълване на решението с отбелязване, че съделителят Д. М. участва като процесуален субституент на И. М., с оглед разпоредените между тях притежавани от първия идеални части в процесния имот, както и молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в посочения съсед на избеното помещение на делбения имот. Позовавайки се на служебното си задължение по чл. 269 ГПК за проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд приел, че постановените след прекратяване на производството решения на първоинстанционния съд са недопустими и като такива ги е обезсилил. Изводът е обоснован с направеното оттегляне на иска за делба от двамата съделители и изразеното им съгласие за прекратяване на делото, което определение не е обжалвано. С влизането му в сила е преустановена възможността делбеният съд да осъществява процесуални действия по движението на делото във връзка със спорното право. Въззивният съд се е позовал на последователната съдебна практика, съгласно която прекратяване на делото при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата е недопустимо, на основание оттегляне на иска или при липса на искане за възобновяване на делото, спряно по общо съгласие на страните, защото правото на съделителите да се делят остава нереализирано. Съдът е посочил, че определението по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е формален акт, обусловен от общата вола на страните да бъде преустановено разглеждането на делото. Подлежи на обжалване пред въззивната инстанция, която е компетентна да преценява допустимостта и законосъобразността му. Такова правомощие първоинстационният съд няма, поради което и възобновяването на производството, както и постановяването на съдебен акт е процесуално недопустимо. Горните съображения на въззивния съд обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, с оглед проверка на извода, че е недопустимо произнасянето по извършване на делбата след прекратяване на производството във втората фаза поради оттегляне на иска в контекста на особеностите на делбеното исково производство. Необходимостта от осъществяване на тази проверка се обуславя от разкриването при самия прочит на обжалваното решение на противоречие в мотивите му, което е достатъчно основание да се допусне касационното обжалване, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1. Поради това и съдът не се произнася по релевираните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,