Определение № 191 от 16.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1050/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Х. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 827 от 23.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 4016/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 4916 от 31.08.2011 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от О. Х. М. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 11 600 евро. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, при формиране на решаващия извод на въззивния съд, че развалянето на договора, с който е уговорена претендираната с иска неустойка за забава, съставлява пречка за присъждане на неустойката. Навеждат се доводи, че обратното действие на развалянето не засяга правото на кредитора да търси обезщетение под формата на неустойка за вредите, претърпени от забавеното изпълнение на договора. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е формулиран следният въпрос: Развалянето на договора поради виновно неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на уговорената неустойка за забава. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставеният въпрос е решен в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 206/05.05.2010 г. по т. д. № 18/2009 г. на ІІ т. о., че е решен в противоречие с практиката в решение № 48/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК. С определение № 184 от 12.07.2013 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК и е възобновено с определение № 348 от 18.11.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени частично решението по гр. д. № 3330/2010 г. на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от О. Х. М. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 11 600 евро по чл.14.1 от сключен между страните предварителен договор от 08.04.2008 г. за строителство и продажба на двуетажна еднофамилна къща в жилищен парк „Л. Вали” - [населено място], Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като неустойката е уговорена за забава на продавача, изразяваща се в незавършване на строителството и непредаване с разрешение за ползване на сградата в срок, по-дълъг от 45 дни след датата 31.08.2009 г., а договорът е развален едностранно от ищеца - купувач с нотариална покана от 09.11.2009 г. Въззивният съд е изложил съображения, че виновното неизпълнение на договорни задължения в количествено, качествено и времево отношение е ирелевантно за основателността на исковата претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД, след като развалянето на договорната връзка има обратно действие и страните не са уговорили изрично в случай на разваляне отговорността на неизправната страна за вреди да се реализира под формата на неустойка. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: С оглед решаващите изводи на въззивния съд поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с възможността да се претендира и присъжда неустойка за забава в случай на разваляне на договора поради виновно неизпълнение на длъжника, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по релевантния за делото правен въпрос в противоречие със задължителната практика в решение № 205 /с погрешно посочен № 206/ от 05.05.2010 г. по т. д. № 18/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и с практиката в тълкувателно решение № 48/86 г. на ОСГК на ВС. С определение № 184 от 12.07.2013 г. настоящият състав на ВКС е констатирал, че въпросът дължи ли се неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, е решен противоречиво в посоченото решение и в друго решение на ВКС с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - решение № 17 от 19.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. Поради това съдебният състав е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК и е предложил на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия да се произнесе с тълкувателно решение по спорния въпрос. По повод на предложението е образувано тълкувателно дело 7/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, приключило с приемане на тълкувателно решение № 7/2013 г. от 13.11.2014 г. С цитираното тълкувателно решение ОСГТК на ВКС се е произнесло, че не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника; Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено в съответствие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 7/2013 от 13.11.2013 г., тъй като с него въззивният съд е отхвърлил иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава, претендирана след разваляне с обратно действие на двустранния договор, с който е уговорена, съобразявайки обстоятелството, че неустойката не е предвидена като такава за разваляне на договора. Поради съответствие със задължителната практика на ВКС по въпроса, обусловил изхода на делото, не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,