Определение № 1665 от 09.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 423/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 279 от 20.10.2025 г., постановено по в.т.д. № 344/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 15/ 23.04.2025 г., постановено по т.д. № 80/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. С първоинстанционното решение [община] е осъдена да заплати на „Стилмед - СА“ ООД на основание чл. 266 ЗЗД сума в размер на 29 315, 93 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, дължимо по договор за изработка № 20349-03 от 01.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.11.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 374, 19 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 15.04.2024 г. до 13.11.2024 г. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Сочи се, че въззивният съд не е съобразил, че в процеса от ответника е оспорена истинността на съдържанието на приетите като доказателства по делото двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за извършени работи по сключен с ищеца договор за изработка. Той е достигнал до извода, че описаните в исковата молба строително-монтажни работи са извършени, въз основа на фактите, установени от показанията на разпитаните в производството свидетели, които обаче са служители на ищеца, поради което имат интерес спорът да се реши в негова полза. Въззивният съд е кредитирал и заключението на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза за това дали възложената с договора работа е изпълнена, без да е даден в нея ясен отговор за заложената от строителя печалба. Съдът не е отчел и това, че по делото не са представени доказателства, че фактурата, издаденa от ищеца за възнаграждението, дължимо за извършените дейности, е одобрена като разход от ответника съгласно правилата за това. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира девет въпроса, като се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касация – „Стилмед - СА“ ЕООД, оспорва касационната жалба. Изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Пловдив е приел, че предмет на разглеждане са предявени от „Стилмед - СА“ ЕООД срещу [община] обективно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 29 315, 93 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи /СМР/ по подравняване и полагане на трошенокаменна настилка на улици в [населено място] и Ямач махала, [община], възложени с договор за изработка, сключен на 01.02.2024 г., както и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 2 374, 19 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 15.04.2024 г. до 13.11.2024 г. Счел е за доказано по делото, че между страните в производството е възникнало облигационно отношение, произтичащо от сключен на 01.02.2024 г. договор за изработка, по силата на който ищецът, като изпълнител, се е задължил да извърши работи по подравняване и полагане на трошенокаменна настилка на улици на територията на [населено място] и Ямач махала, [община], а ответникът, в качеството му на възложител, е поел задължение да заплати уговореното възнаграждение за това, което е в размер на 29 315, 93 лв. с ДДС. За да направи извод дали възложените с договора СМР са извършени от ищеца, въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства. Посочил е, че в производството са приети два протокола, съставени на 08.02.2024 г. и на 15.04.2024 г., които представляват частни свидетелстващи документи, в които е удостоверено извършването от ищеца на дейности по полагане на трошенокаменна настилка, които са на стойност от 29 315, 93 лв. Те са подписани от представител на възложителя, който е кредитор на задължението за извършване на възложената работа, поради което имат доказателствена сила срещу тази страна за удостоверения в тях факт на изпълнение на описаните в тях СМР-та от ищеца, който трябва да се приеме за доказан. Освен това в тези протоколи се съдържа и изявление на възложителя, че той няма забележки по качеството на изпълнената работа и че я приема. Въззивният съд е кредитирал и изводите в заключението на изготвената в производството съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ за това, че възложените с договора СМР са изпълнени, които са направени въз основа на всички събрани писмени доказателства и след извършен оглед на място. Вещото лице с оглед на своите експертни знания е констатирало, че при огледа на обекта е било видимо, че на част от улиците, описани в договора за изработка, е положена трошенокаменна настилка, като изчисленото от него количество на тази работа съвпада с това, отразено в подписаните от страните протоколи. Експертът е установил, че по другата част от улиците, за които се отнася договора, към момента на огледа е имало положен бетон. Въпреки това от двете страни на бетона на тези места е имало следи от трошен камък, поради което и доколкото работата по полагане на трошенокаменна настилка е необходима основа за изпълнение над нея на работата по поставяне на бетон, вещото лице е заключило, че тя трябва да се приеме за извършена, като количеството на изпълнение е това, отбелязано в двустранно подписаните от страните протоколи. В допълнение въззивният съд е обсъдил и събраните в производството гласни доказателства, като е отчел, че по делото са разпитани като свидетели двете лица, които са подписали протоколите за приемане на СМР от името на изпълнителя и на възложителя. Счел е, че от показанията им се установява, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа по полагане на трошенокаменна настилка в количествата, посочени в съставените от страните протоколи за това. С оглед на възражението на ответника, че разпитаните свидетели са служители на ищеца и са заинтересовани, въззивният съд е анализирал основно какви факти е изнесъл пред съда свидетеля С. Д., който е служител на ответника. В показанията си този свидетел е заявил, че работата по процесния договор е изцяло изпълнена в уговорените между страните количества, което е констатирано от него в качеството му на представител на ответника при нейното приемане. Следователно от показанията на този свидетел също се доказва извършването на строителните дейности по полагане на трошенокаменна настилка от ищеца и тяхното приемане без възражения от [община]. Въззивният съд се е позовал и на това, че в заключението на изготвената в процеса съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ е направен извод, че фактурата, издадена от ищеца за задължението за възнаграждение за процесните СМР, е осчетоводена от ответника. След съвкупната преценка на описаните доказателства въззивният съд е заключил, че по делото е установено, че ищецът е изпълнил възложените му с договора за изработка СМР, както и че те са приети от ответника, поради което за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за тях в уговорения размер. По отношение на размера на дължимото възнаграждение въззивният съд е посочил, че той не е оспорен от ответника, както и че задължението за заплащане на възнаграждение възниква в размера, уговорен между страните в договора, поради което е без значение какви са средните пазарни цени на строителните дейности и каква точно е заложената печалба на строителя, във връзка с които ответникът заявява възражения. Задължението на ответника за заплащане на възнаграждение е станало изискуемо с подписване на протокола за приемане на СМР-тата на 15.04.2024 г., поради което и предвид това, че не го е изпълнил до датата на сезиране на съда, той дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид изложеното предявените искове са намерени за изцяло основателни, както е счел и първоинстанционният съд. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на едно въззивно съдебно решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е налице предвиденото в тази норма общо основание, което е въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателното решение е отбелязано и това, че поставеният въпрос не може да е такъв, който да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира девет въпроса, по които заявява, че е налице произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение. Първите два от тях са следните: 1) Допустимо ли е въззивният съд да приеме за доказано извършването и приемането на строително-монтажни работи само въз основа на подписани протоколи по образец 19, без да обсъди всички събрани свидетелски показания и възражения за тяхната недостоверност?; 2) Следва ли съдът да приема за безспорно установено фактическото извършване на СМР само въз основа на свидетели, които са служители или подчинени на страните, без критична оценка на тяхната заинтересованост?. Видно от формулировката на тези въпроси те се отнасят до процесуалното задължение на въззивния съд при решаване на делото да обсъди конкретен вид доказателства, а именно гласните доказателства, поради което ще бъдат разгледани общо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не сочи с оглед на кой конкретен извод на въззивния съд поставя въпросите, но при съобразяване на оплакванията в касационната жалба може да се счете, че е този за това, че е доказано, че ищецът е изпълнил строителните работи, за които претендира възнаграждение, който според страната е основан на фактите, изнесени в показанията на свидетелите, които са служители на ищеца и са заинтересовани делото да бъде решено в негова полза. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че в производството се установява, че описаните в исковата молба работи, които са възложени със сключения между страните договор за изработка, са извършени от ищеца. Този извод обаче не е основан единствено на събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които са служители на ищеца, а напротив решаващите аргументи за него са свързани с фактите, установени от останалите събрани в производството доказателства, които са подписаните от ответника приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи неизгодните за него факти по извършване от ищеца на възложените СМР-та в уговореното количество и качество, заключението на изготвената СТЕ, в което вещото лице с оглед експертните си знания е дало категорично становище за извършването на работите, заключението на изготвената ССЕ, съгласно което ответникът е осчетоводил фактурата, удостоверяваща задължението му за заплащане на възнаграждение за процесните СМР, както и показанията на свидетеля С. Д., който към момента на изпълнение на процесния договор и към този на разпита е бил служител на ответника, а не на ищцовото дружество. Ето защо трябва да се приеме, че поставените от касатора въпроси нямат решаващо значение за крайния извод на въззивния съд, че работите, за изпълнение на които се претендира възнаграждение, са извършени от ищеца, поради което не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя и следните въпроси: 1. Следва ли съдът да приема, че липсата на писмени възражения от възложителя в приемо-предавателните протоколи автоматично означава, че СМР са реално извършени, когато има спор относно тяхното количество и качество?; 2) Допустимо ли е съдът да възприеме заключението на съдебно-техническата експертиза за „близки до пазарните цени“ като доказателство за самата стойност на изпълнение на СМР, при положение че експертизата не е установила точната пазарна цена, нито конкретния размер на печалбата на изпълнителя?; 4) Представлява ли подписването на приемо-предавателен протокол признание на задължение, когато изпълнителят и възложителят спорят относно реалното извършване на дейностите, а протоколът служи само като формален документ за редовност?; 5) Може ли съдът да приеме, че е възникнало парично задължение за плащане по фактура, ако не е установено по категоричен начин, че договорените СМР са изпълнени съобразно договора?; 6) Какви са границите на съдебния контрол върху приемането на СМР между възложител и изпълнител, когато практиката по работа на общините е формално подписване на протоколи без реална проверка на място?; 7) Следва ли съдът да приеме, че подписването на протокол по образец 19 има доказателствена сила на частен свидетелстващ документ и автоматично обвързва възложителя, или съдът дължи преценка на всички доказателства при наличие на спор за количеството и качеството на СМР?. От начина, по който са формулирани тези въпроси, е видно, че те не касаят тълкуването и прилагането на някаква правна норма, а отговорът им изисква съобразяването на конкретни доказателства, които са събрани по делото и анализ на тяхното съдържание и доказателствена сила. Ето защо нито един от тях няма характера на правен. С въпросите всъщност касаторът въвежда оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че от събраните в производството писмени доказателства, представляващи протоколи за приемане на изпълнени СМР, и заключенията на изготвените счетоводна и техническа експертизи се установява, че ищецът е извършил възложените с договора строителни дейности. Следователно тези въпроси са от значение за правилността на обжалваното решение. Това означава, че те не отговарят на изискванията за осъществяване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е формулирал и още един въпрос, който е: Как се разпределя доказателствената тежест при спор за изпълнение на СМР по договор за обществена поръчка - възложителят ли трябва да докаже, че работите не са извършени, или изпълнителят трябва да установи по категоричен начин, че те са извършени реално и в пълен обем? В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не е конкретизирал във връзка с кой извод на въззивния съд се поставя този въпрос, като при съобразяване на мотивите на постановеното решение не се установява в него да е направен такъв, който да съответства на въпроса. Възивният съд не е изложил съображения, че за да бъде уважен предявеният иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка в тежест на възложителя е да докаже отрицателния факт на неизпълнение на възложените работи, както е посочено във въпроса. Той е формирал становището си, че описаните в исковата молба работи по полагане на трошенокаменна настилка са изпълнени от ищеца, въз основа на категоричното установяване на този положителен факт от всички събрани доказателства, основната част от които са ангажирани от ищеца, имащ качеството на изпълнител, като е съобразил и че настъпването на посочения факт не се опровергава, а дори се подкрепя от доказателствата, събрани по искане на ответника-възложител. Ето защо трябва да се приеме, че по обсъждания въпрос няма произнасяне в обжалваното решение и той също не покрива общото основание за допускане до касационно обжалване. По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 279 от 20.10.2025 г., постановено по в.т.д. № 344/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК, разноски се следват на ответника по касационната жалба, който е направил искане за тяхното присъждане. От тази страна са представени доказателства за направени разходи за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 3 500 лв. - адвокатско възнаграждение, което се установява, че е платено в полза на упълномощения адвокат. На основание чл. 4, чл. 11, чл. 12 вр. § 1, т. 10 от ДР от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските за заплатено адвокатско възнаграждение ще се присъдят в евро, като възлизат на 1 789, 52 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение