Определение № 82 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 28/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 303 от 16.10.2014г. по т.д.№ 1314/2014г. на ІІ т.о. на ВКС. Искането е за отмяната му в частта, с която е оставена без разглеждане, като недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК, касационната жалба на дружеството срещу Решението по в.т.д.№ 678/2013г. на Варненски АС за потвърждаване на първоинстанционното решение за обявяване за нищожен поради липса на представителна власт и съгласие-чл.42,ал.2 във вр. с чл.26,ал.2 ЗЗД на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012г., с който първият ответник К. А. З. като пълномощник на ищцата К. Н. П. е продал на себе си дружествените й дялове в ответното дружество [фирма], представляващи 100 % от капитала на обща стойност 5 000лв. В частната жалба се сочи, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Изложени са и твърдения за противоречие в постановения диспозитив, защото ВКС същевременно оставил без уважение молбата на К. П. за изменение на предходно свое определение, в което е приета за допустима касационната му жалба, насочена срещу въззивното решение в частта по втория обективно съединен иск по чл.29 ЗТР във вр. с чл.124,ал.1 ГПК /за признаване за установено по отношение на ищцата и ответното дружество, че вписаните по партидата му обстоятелства-прехвърлянето на 100% от дружествените дялове от К. П. на К. З., заличаването на П. като едноличен собственик и управител и вписването на З. като едноличен собственик и управител, са несъществуващи/. Отговор на частната жалба, с който се оспорва нейната основателност е постъпил от К. Н. П.. От К. З. отговор в срока по чл.276 ГПК не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба срещу определението, в частта за оставяне, на основание чл.280,ал.2 ГПК без разглеждане на касационната жалба, е допустима. Твърдяното от жалбоподателя противоречие в диспозитива, освен че е неоснователно /съставът на ІІ т.о. ВКС със своето предходно определение се е произнасял само по допустимостта на касационната жалба, насочена срещу въззивното решение по втория обективно съединен установителен иск по чл.29 ЗТР, а с настоящото- по искане за изменението му/ не би могло да бъде предмет на обжалване поради липсата на характеристиката му на преграждащо, както и поради липсата на правен интерес от обжалването му от касатора-настоящ жалбоподател. Частната жалба е неоснователна. В нея не са изложени конкретни доводи по бланкетното твърдение за нарушение на процесуални правила. Следва да бъде споделен изводът в обжалваното определение, че искът по чл.26,ал.2 във вр. с чл.42,ал.2 ЗЗД като произтичащ от договор за прехвърляне на търговско предприятие е предмет на търговско дело, че този иск съобразно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.4 ГПК е оценяем – с цена 5 000лв. и е под определения минимален размер за касационното обжалване. Разноски за производството не се присъждат, тъй като независимо от претендирането им, с отговора на частната жалба К. П. не е представила доказателства за извършването им. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.