Определение № 590 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение от 03.05.2023 г. по гр. д. № 144/2023 г. на АС Варна, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Жалбоподателят – ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са постановени в противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателят И. Д. Т., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Въззивният съд, както е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на И. Д. Т., поставен под пълно запрещение на основание съдебно решение по гр.д. № 1442/2019 г. на ОС – Варна, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т. обезщетение за неимуществени вреди от 1 000000 лева, за претърпените болки и страдания, резултат от увреждането му при ПТП на 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 000 лева, считано от 07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която предявения иск е отхвърлен до пълния му размер от 2000000 лева. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Установено, че на 17.06.2019г. на пътя от [населено място] към [населено място], на кръстовището от [населено място] към [населено място], между л.а.„Сеат Ароса“, рег. [рег.номер на МПС], управляван от Г. А. и товарен автомобил „ДАФ“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от А. Х., като при катастрофата на място починали Г. А. - майка на ищеца и И. А. – негова баба, а ищецът като пътник на задна седалка в същия автомобил, получил тежка съчетана травма и изпаднал в безсъзнание По делото е назначена и приет комплексна съдебно – медицинска експертиза, в която вещите лица - К., М. и Д. са констатирали, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил мозъчна контузия - тежка степен, дифузна аксонална травма със засягане мозъчния ствол, контузия на десен бял дроб, разкъсване на слезка, повърхностно разкъсване на черен дроб, тежка травма в областта на таза -счупване на дясна хълбочна кост, дясна тазобедрена ямка, рамената на двете срамни кости, счупване на шийката на лявата бедрена кост, обширен задперитониален хематом, травматичен шок. Във връзка с тежката черепно-мозъчна травма към настоящия момент се установяват усложнения -постравмена енцефалопатия, включваща: лявостранна спастична хемипареза с контрактури на горни и долни крайници, по-изразени за лява ръка, пареза нанервус фациалис в дясно, пареза на нервус абдуценс в дясно, пареза на нервус хипоглосус в дясно, пареза на нервус трохлеарис двустранно, частична сензомоторна афазия. Вещите лица са посочили, че самостоятелна походка – невъзможна, тазови резервоари - не контролира. Посочено е, че контузията на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, каквото е и разстройство на здравето е определила и контузията на десен бял дроб. Разкъсването на далака е наложило хирургично лечение по спешност - отстраняване на далака /пълнаспленектомия/, т.е. налице е загуба на слезка, а без навременно хирургично лечение това разкъсване би довело до смъртен изход. Вещите лица посочват, че е налице постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Повърхностното разкъсването на черен дроб е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота. Установено е многофрагментно счупване на тазовия пръстен двустранно, което е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата, трайно затруднение в движенията на долните крайници. В причинната връзка с тези счупвания е развилият се зад перитонеален излив, който сам по себе си е определил разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на ляво бедро е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник. Вещите лица са посочили, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили развитие на травматичен шок, който сам по себе си е определил разстройство на здравето временно опасно за живота. Непосредствено след получаване на травматичните увреждания са проведени по спешност хирургично лечение и продължително консервативно лечение - отстраняване на слезка, шев на черен дроб, метална фиксация на тазов пръстен и ляво бедро, гастростома итрахеостома. Във връзка с тежката съчетана травма глава, гърди, корем, таз,крайници, е проведено хирургично и консервативно лечение. Детето е прието непосредствено след инцидента в кома. Пак под обща анестезия, освен отстраняването на далака, е направена вътрешна фиксация и наместване на фрактура в тазовите кости, а на лява бедрена кост е извършена репозиция с два костни винта лаваж. Извършено е и оперативно лечение на таза. Вещите лица описват черепно-мозъчна травма, тежко коматозно състояние и парезана горни и долни крайници; контузия на бял дроб, коремна травма с пукванена слезка, пукнатина на черен дроб и кръвоизлив в коремната кухина; тежка тазова травма – с многофрагментно счупване на кости на тазовия пръстен; чупване на лява бедрена кост и тежък травматичен шок. В заключението си вещите лица са посочили, че състоянието на пострадалия не подлежи на промяна и подобрение. Пострадалият има тежка увреда на главния мозък и мозъчния ствол, която в настоящия момент се определя като пост травмена енцефалопатия. Възможностите за пълно възстановяване са невъзможни. Главните увреди на пострадалия се отнасят до централната нервна система - главен мозък и мозъчен ствол. При травмата са увредени най-вече невроните на главния мозък и най-вече тяхното преминаване през мозъчния ствол. В резултат на това пострадалият е бил дълго време в дълбока кома, на апаратно обдишване и парентерално и директно хранене през гастростома. При изслушването на заключението в открито съдебно заседание по реда на чл. 200, ал.2 ПГК вещите сочат, че всички органни усложнения са резултат от посттравмената енцефалопатия, която представлява тежко увреждане на мозъка, в на което ищецът е контактен, но да се разговоря и води диалог е невъзможно. Според вещите лица провежданата терапия със стволови клетки няма да доведе до подобрение и ако има някакво възстановяване според медицинската практика се случва до две години, а в случая ищецът е бил в дълбока кома дълго време и от произшествието са изминали повече от 3 години. Тъй като ищецът не може да се движи самостоятелно, а само с помощни средства, мускулатурата атрофира и състоянието му се влошава с времето и този процес е необратим. Ищецът не може да пази равновесие поради увреждането на малкия мозък. Има и изкривяване на снагата, което също е завинаги. Вещите лица поддържат становище, че евентуално поставен колан не би повлиял Съдът е взел предвид свидетелските показания, от които също се установява, че при ПТП ищецът е бил силно увреден и в състояние на кома, прекарал в болницата около 7-8 месеца, а след м.12.2019г. е транспортиран в болница в Германия /до септември 2020г./, като не можел да се храни самостоятелно, а чрез сонда,а към момента на разглеждане на делото ищецът не осъзнавал кой е и се е държал като малко дете, което не може да говори с изречения, както и да води разговор, не може да чете и пише, трудно разпознава хора /роднини/, не може да се придвижва – това ставало само чрез количка, като не може сам да се обръща в леглото и трябвало някой да сменя положението на тялото му през 2-3 часа за да се избегнат декубитуси, не можел да стои сам изправен, тъй като имал недоброзарастване костите на таза и единият му крак бил значително по-къс отдругия, не можел да пази равновесие, както че е и с увредено зрение. За да постанови решението си въззивният съд приема, че при процесното ПТП ищецът изпада в кома и престоява в това състояние месеци наред. Съобразил е, че пострадалият е прекарал около година в болнични заведения в страната и чужбина, а общото му здравословно състояние е силно увредено без възможност за значително подобрение като според приетата по делото медицинска експертиза цялостно възстановяване е изключено. Съобразено е, че в катастрофата увреденият е изгубил своята майка и баба и към момента е обгрижван от своя баща и баба по бащина линия. Съобразено е и състоянието му, което изисква непременно полагане на грижи за е жедневните му нужди от трети лица – нуждае се от 24 часова грижа и всекидневна рехабилитация, тъй като е обездвижен. Съобразено е и влошеното му когнитивно състояние, както и трудната комуникация - не може да чете, да пише, да говори, няма дългосрочна памет, не можеда се храни пълноценно сам, а дълго време /месеци наред/ е бил на изкуственохранене чрез сонда/гастростома/, има пълна загуба на трудоспособност пожизнено, поставен е под пълно запрещение. Съобразени са множеството други увреждания, съпътстващи или провокирани от травмите, получени при ПТП, както и състоянието на пострадалия, който моментно изпуска урина, тъй като няма възможност да контролира тазовите резервоари, което пък е следствие на от тежката мозъчна контузия. Въззивният съд е приел, че състоянието на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Прието е, че животът му е променен изцяло и необратимо като от жизнено, активно спортуващо момче /състезателпо бойни спортове/ го превръща в пълен инвалид. Въззивният съд е приел, че ищецът е не само физически осакатен, но също така интелектуално и емоционално поради тежките мозъчни увреждания като няма точна и пълна прогноза за последиците от мозъчната травма върху мисловния му процес и съответно в каква степен същият осъзнава случващото се и своето положение. Животът му е променен внезапно по драстичен и неприемлив за млад човек начин до степен дапроживява в пълна зависимост, апатия и деградация. След дълго престояване в състояние на будна кома, този човек, с оглед недобрата медицинска прогноза, е лишен от пълноценно настояще, а така и от бъдеще. По отношение на размера на дължимото заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания е съобразен лимита на застрахователното обезщетение регламентиран в чл. 492 КЗ, че оценката на търпените от ищеца болки и страдания, доколкото същите нямат друг освен справедлив паричен еквивалент в процеса, следва да бъде определена в най- високи размери. Съдът е съобразил и възрастта на ищеца /18 години/, търпените болки и сигурни усложнения, които състоянието му допълнително предизвиква /мускулнаатрофия, декубитуси и др./, липсата на перспектива за възстановяване, невъзможността за елементарни движения и самостоятелност, съдът намира,че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в максимален размер от 1 000 000 лв. Прието е, че обезщетение в размер от 500 000 лева не би съответствал на принципа на справедливост, доколкото първостепенният съд не е обсъдил всички релевантни обективни критерии поотделно и в тяхната взаимовръзка. Въззивният съд посочва, че макар значителен, този размер на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди не би могъл да компенсира увреждания от такъв характер, състоянието на безвъзвратност и безперспективност, настъпили в твърде младата възраст на пострадалия. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК си жалбоподателят И. Д. Т., действащ чрез своя баща и настойник Д. Т., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правен въпрос значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди и за критериите, които следва да се вземат предвид при прилагане принципа на справедливостта при определяне обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане причинило тежка телесна повреда. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, поставени за разглеждане и в двете жалби. Същите са относими към преценката за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило в резултат на пътнотратспорно-произшествие. В своята практиката ВКС е категоричен, че отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ по чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на застрахователя е да установи отсъствието на презюмираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15 НК/. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и зависи от установените факти и обстоятелства. С оглед вменените му задължения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивното решение е постановено и в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, според която понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Съдът е изброил правнозначимите според посоченото Постановление на ВС критерии, въз основа на които формирал правораздавателната си воля по делото, а в обстоятелствената част на мотивите си е посочил и фактите, които съответстват на тези критерии. Същите са съобразени с посочената и относима към спора задължителна практика на съдилищата, изразена с цитираното постановление на ВС, както и с останалите съдебни актове, на които се позовава жалбоподателят. Съобразени са в решението на съда множеството травматични увреждания, които са перманентни, както и затруденото придвижване, което не може да се случи без чужда помощ, взето е предвид и, че пострадалия не може да се обслужва сам, а е нужно да бъде под чуждо наблюдение. Не на последно място е съобразено, че не е налице изглед за подобрение на физическото състояние на пострадалия. Съобразено е и когнитивното състояние на пострадалия, което е силно ограничено като е съобразено, че пострадалия не може да комуникира с изречения, а само едносрични изрази и единични думи. Взет е предвид и факта, че пострадалия се е намирал в продължителен период в състояние на кома и възможността да се подобри когнитивното му състояние е минимално. В настоящия случай въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената задължителна и казуална практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете жалби. С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК и чл.9,вр.чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „Армеец“ АД следва да заплати на Д. Й. от Адвокатска колегия- [населено място] адвокатско възнаграждание за оказана безплатна правна помощ пред ВКС в размер на 29 737,50 лв, а И. Д. Т., действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., следва да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата в размер на 100 лв. представляваща разноски за процесуално представителство пред ВКС от юрисконсулт. Предвид изложените съображения, съдът