Определение № 138 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3865/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ю. България“ АД, ЕИК, срещу решение № 257/24.06.21г. на ОС Благоевград, ІV състав, постановено по гр.д. № 429/21г., с което е потвърдено решение №2 от 27.01.21г. на РС Петрич, с което е уважен предявеният на осн. чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Жалбоподателят счита, че е налице и основанието по чл.280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради колизия между две задължителни съдебни практики- тази на ППВС № 3/1980г. и тази на ТР № 2/26.06.15г. на ОСГТК на ВКС по въпроса относно погасителната давност при принудително изпълнение; до кой момент действа ППВС № 3/80г. и от кой момент започва да действа другата задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК поради неправилност на въззивното решение. С отговора по чл.287 ГПК ответниците по жалбата заявяват, че касационната жалба е „незаконосъобразна и неясна“. Настоящият съдебен състав констатира, че по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк.дело № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му“, е образувано за разглеждане тълк. дело № 3/20г. на ОСГТК на ВКС, отговорът по който въпрос е от значение за изхода на конкретния спор, поради което и на основание чл.292 ГПК производството по делото следва да се спре до приемането на тълкувателното решение. Воден от горното, ВКС, състав на ІV гр. отделение,