Определение № 50170 от 31.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3264/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тим-Ер”ЕООД с пълномощник адв. И.Д. срещу решение №565 от 04.05.2022г по в.гр.дело №150/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 01.11.2021г по гр.д. № 19677/2019 на РС Пловдив и делото е върнато на същия съд за произнасяне по иска и по направеното възражение за прихващане. Искът е бил предявен от настоящия касатор като установителен по реда на чл.422 ГПК за вземане в размер на сумата 20763 лв представляващо дължимо от П. Й. И. в качеството му на земеделски производител възнаграждение за осъществена дейност -„Торене на 1920 дка ориз с карбамид“в периода 28.06.2019г.-29.06.2019г., за което е издадена фактура No 0000000467/ 02.08.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, - 04.11.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9653/05.11.2019 на РС– Пловдив.За да уважи иска първоинстанционният съд е приел ,че ищецът е извършил фактурираната дейност със собствен самолет,с препарат осигурен от ответника и в изпълнение на устен договор, срещу задължение за плащане възнаграждение в размер исковата сума ,като работата е била извършена, приета от възложителя и не е заплатена–чл.79,вр чл.266,ал.1 ЗЗД. Отхвърлен е довод на ответника за постигната уговорка услугата да се извърши безплатно,като компенсация за причинени вреди на трето лице,които ответникът обезщетил ,но отговорността била на ищеца „Тим-Ер”ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърил с изричен диспозитив въведеното в предмета на делото с отговора на исковата молба евентуално възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане,което ответникът има срещу ищеца. .Постановил е ,че отхвърля възражение за осъществяване на компенсация между претендираната с ищеца сума от 20736лв, със сумата 305017,60лв,представляваща претърпени от ответника вреди от неизпълнение на устен договор за осъществяване на дейност „Торене на 1920 дка ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019 г. - 29.06.2019 г. В мотивите, с които е намерил иска за основателен ПРС е посочил ,че ответникът –възложител обвързва своите възражения за некачествено изпълнение с това ,че препаратът с който е пръскано е увредил съседен масив, засят с царевица .Ответникът, а не ищеца е осигурил този преперат ,затова последният не носи отговорност, ако с него бъдет причинени вреди по посевите.Отговорност за последиците носи именно ответникът.Ищецът не отговаря за естеството и качеството на химическия агент ,с който е осъществил пръскането.В мотивите с което възражението за прихващане е намерено за неоснователно, е сборуван размера на двете заявени щети - първата от 23 017,60лв –обезщетение за увреденото лице „Егер Агро” поето от ответника и втората вреда - в размер на 282000лв,съизмерима със загуба на 470 000 кг оризова арпа Първоинстанционният съд е изтъкнал ,че правното естество на твърденията е за вреди от некачествено изпълнение по договора за изработка, като в тежест на ответника е да установи причинно-следствената връзка на вредите с твърдяния вид неизпълнение, а в тежест на ищеца е да установи изпълнение на своите договорни задължения. Задълженията на ищеца по процесния договор (не е посочен по индивидуализиращи признаци в мотивите)са се изчерпвали да разпръсне съответното вещество над оризовото поле, същият не е поемал ангажимент да осигури препарата, той е набавен от ответника и последният носи отговорност за последиците от прилагането му.От страна на ищеца не е налице неизпълнение на договора ,поради това липсва основание да се ангажира негова отговорност за обезвреда. При проверката за допустимост на обжалваното от земеделския производител И. решение въззивният съд е констатирал ,че възражение за прихващане като отхвърленото с диспозитива ответникът не бил предявил. Твърденията му в отговора на исковата молба са били за съвсем различни по произход вземания –за вреди поради това, че при изпълнение на възложена от ответника дейност да извърши пръскане с течен препарат -хербицид на обработваните от него оризови площи в началото на м.06.2019г., ищецът е засегнал неправомерно част от съседните площи, в които била засадена от трето лице царевица за зърно и в резултат на пръскането с хербицид посевите от царевица били увредени.В резултат на това се претендира да са пертърпени два вида вреди - в размер на 23017лв.,която сума представлява обезщетението, което ответникът е заплатил на трето на спора лице „Егер- Агро“ ЕООД за погиналите му царевични насаждения,както и в размер на сумата от 282 000 лв., на каквато стойност възлиза загубата,изразяваща се в реализиран от ответника –земеделски производител по-малък добив от ориз през стопанската 2019 г. в сравнение с предходната 2018 г., тъй като предвиденият за неговите оризови насаждения течен препарат–хербицид, е израходен в съседната царевична нива,а оризовите насаждения са останали нетретирани. Като е намерил за основателни оплакванията на ответника -въззивен жалбоподател,че неговото възражение за прихващане не е основано на обстоятелствата,които първоинстанционният съд е посочил,въззивният съд е обезсилил решението на основание чл.270,ал.3, предл. трето от ГПК и е върнал делото за ново разглеждане на РС–Пловдив. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират два въпроса.Първият въпрос е дали непосочването в диспозитива на решението на основанието на което са разгледани исковете,е разнозначно на произнасяне по непредявен иск и основание за обезсилване на решението. Касаторът посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие: с решение №271/2015г по гр.д №2853/2014г на Първо г.о на ВКС ,разясняващо кога едно решение е недопустимо поради нарушаване на диспозитивното начало,постановките в т.18 на ТР №1/04.01.2001г ОСГК и значението на мотивите на решението; противоречие с решение № 201/2019г по т.д № 820/2018г на Първо т.о на ВКС и цитираната в него съдебна практика ,както и с решение №60144/2021г по гр.д №3059/2020г на Трето г.о на ВКС по въпроса кога има „разгледан непредявен иск”по чл.270, ал.3 ,предл. трето ГПК и че основание за обезсилване ,с връщане на делото на първоинстанционния съд,има само в случаите изтъкнати в цитираната практика, докато в настоящия случай - видно от мотивите на първоинстанционния акт, районният съд е разгледал именно спорното субективно право, претендирано от ответника и предявено чрез възражението. На следващо място е формулиран въпрос дали несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст води до недопустимост,или се касае за очевидна фактическа грешка.Въпросът е основан на допускането на касатора ,че в случая се касае именно за очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението ,която не води до обезсилване на решенение и се поправя по друг ред .Противоречието е с решение №27/2016г на Второ г.о, реш.№ 60124/2021г на Първо г.о на ВКС ,в които са разяснени признаците на очевидна фактическа грешка и реда за нейното отстраняване В отговор ответникът по касационната жалба П. Й. И. ,чрез адв. К.К. оспорва основанията за допускане до касация,тъй като поставените въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правната воля на въззивния съд.В сочената съдебна практика по първия въпрос, се приема тъкмо това, което приема и Пловдивски ОС.Ответникът е въвел възражение за вреди от пръскане с хербицид, извършено в началото на м.юни,а районният съд е отхвърлил възражение за вреди от торене с карбамид за период 28 - 29.06.2019г. Налагащия се извод е за недопустимост.Въззивният съд не е обсъждал наличие на очевидна фактическа грешка,каквато и не е налице в обезсиленото решение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че по първия поставен в изложението въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд е приложил основанието„разгледан непредявен иск“по чл.270, ал. 3, изр. 3 ГПК и свързаните с нормата последици ,като е приел разгледано на непредявено основание възражение за прихващане (чл.298, ал.4 ГПК) въведено от ответника с отговора на исковата молба. Визирано е съдържанието на дизпозитив, с който възражението е изрично отхвърлено като е направен извод, че посоченото в диспозитива основание на възражението не е било предявеното от страната.Затова поставеният правен въпрос има обуславящо за изводите на съда значение. Налице е посоченото от касатора основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като в установената практика на ВКС ( част от която цитирана в изложението) се приема ,че основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск съгласно чл. 270, ал. 3,изр.3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск(т. 9 на ППВС № 1 от 10.11.1985г.) За точното прилагане на тези указания са от значение разясненията в т.6 и т.18 от ТР №1 от 04.01.2001г на ОСГК и формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - решение № 249 / 2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 / 2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 / 2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329/ 2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157 / 2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 /2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о., решение № 163 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о.,,която формирана съдебна практика е изтъкната при отговора на правен въпрос в соченото от защитата решение № 201/2019г по т.д № 820/2018 Първо т.о на ВКС.Въззивният съд е дал по-широко тълкуване на основанието за обезсилване на съдебно решение,което обосновава сочения от касатора специален селективен критерии за допускане на решението до касационно обжалване,поради противоречие с установена практика на ВКС. По втория формулиран въпрос не е налице основание за допускане до касационно обжалване,поради неговата неотносимост към решаващите съображения на въззивния съд и обстоятелствата по делото,които са ги обусловили в решаваща насока.Решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на обжалваното пред него решение се основава на тъждество между формираната и отразена в решението воля на съда. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.