Определение № 50185 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1208/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение №10561 от 29.11.2021 г. по в.гр.д.№109/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №7364 от 01.11.2019 г. по гр.д.№12234/2017 г. на СГС, вкл. и в съответната част за разноските, ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. Г. допълнително сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. В. Г., настъпила в резултат на ПТП от 15.04.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2017 г. до окончателното изплащане, като е разпределена отговорността за разноските пред въззивната инстанция. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушение на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Когато не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд може ли гражданският съд да приеме установената фактическа обстановка от наказателното производство. 2. Когато не е налице влязла в сила присъда да наказателния съд, допустимо ли е гражданският съд да установи различна фактическа обстановка по отношение на механизма на ПТП и поведението на участниците и въз основа на какви доказателства. 3. Съпричиняването на пострадалия от ПТП подлежи ли на пълно и главно доказване от страна на позоваващата се страна в гражданския процес. 4. Как следва да се ценят свидетелските показания на новооткрит свидетел, който твърди да е бил очевидец на ПТП, но неговата самоличност не е установена в наказателното производство и не са събирани свидетелските му показания преди участието му в гражданското дело. 5. Следва ли въззивният съд изложи мотиви при преценката на свидетелските показания с оглед възможна заинтересованост на свидетеля при условие, че последният е призован при режим на довеждане, изрично посочва, че е приятел на ищеца и производството е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди то ПТП. 6. С какви доказателствени средства следва да се установи кой от двамата участника в ПТП – водач на МПС и пешеходец, на какъв сигнал на светофарната уредба са навлезли в кръстовището, при условие, че пешеходецът е починал. Спрямо посочените въпроси се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като касаторът е формулирал и четири въпроса, които се свеждат до следния уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, за който също се поддържа посоченото селективно основание: 7. Длъжен ли е съдът да съдейства на страната при издирване на адресите на свидетел по делото и да предприеме ново призоваване на вече допуснат свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по вина на посочилата го страна. Ответникът по касация Д. Г. Г. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът застраховател не е доказал при условията на пълно и главно доказване съпричиняването на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия пешеходец - наследодател на ищеца, настъпила в резултат на ПТП, виновно предизвикано от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Посочил е, че въпреки дадената възможност за събиране на гласни доказателства във въззивния процес, ответникът не е обезпечил допуснатите му свидетели и като се е позовал на показанията на свидетелите К. и Й. и заключенията на назначените по делото експертизи, е достигнал до извод, че пешеходецът е предприел пресичане на зелен сигнал на светофара, което опровергава наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на което е присъдил в полза на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване по седмия от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси. Този въпрос е обусловил решаващата воля на съда с оглед обстоятелството, че за съдебно заседание пред въззивната инстанция, свидетелите Д. Д. и П. Л. /допуснати по искане на ответника и дали показания на досъдебното производство, според които пешеходецът е предприел пресичане на червен сигнал на светофара/ са били нередовно призовани, като процесуалният представител на ответника е поискал съдействие от съда по отношение издирване на актуалните адреси на свидетелите, вкл. и установяване на адреси по месторабота, от които да бъдат призовани отново, но искането е установено без уважение, като впоследствие в решението е посочено, че ответникът не е обезпечил /явяването на/ допуснатите свидетели. От друга страна в споделяната от настоящия състав практика на ВКС /наличието на която изключва приложение на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/ се приема, че макар и да не е посочено изрично в закона, съдът е длъжен с оглед разпоредбата на чл.10 от ГПК, приложима по аналогия, да окаже съдействие на страната, изразяващо се в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване на данъчни оценки и т.н. /постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №16 от 11.01.2013 г. по ч.гр.д.№665/2012 г. на ВКС, ГК, Първо отделение/, като съдът е длъжен и да предприеме ново призоваване на вече допуснат свидетел, ако призоваването е било неуспешно не по вина на посочилата го страна /решение №265 от 30.09.2014 г. по гр.д.№3072/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение/. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието на решението по този въпрос с цитираната практика на ВКС, а по отношение на останалите въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, предвид съобразяване на въззивния съд с практиката на ВКС по приложението на чл.300 и чл.176 от ГПК, и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,