Определение № 494 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2940/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. А. Б. И. обжалва решение № 959 от 23.4.2019 г. по в.гр.д. 6275/18 г. Апелативен съд – [населено място], ГК, 14 състав, в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над 120 000 лв до напълно предявения размер от 200 000 лв. Излага подробни съображения относно определяне размера на справедливо обезщетение и извършените при приложение на чл. 52 от ЗЗД нарушения от въззивния съд. Конкретно твърди, че въззивният съд не е зачел определените лимити на застрахователните обезщетения. Освен това не били взети предвид конкретните увреждания, които са довели до коренна промяна в живота на касатора. Моли да се допусне касационно обжалване в посочената част на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, по отношение на които обосновава приложение на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ? Твърди, че решението е постановено в противоречие с решение № 83 от 6.7.2008 г. по т.д. 795/08 г. 2 ТО на ВКС, решение № 1 от 26.3.2012 г. по т.д. 299/11 г. 2 ТО. Моли да се отмени въззивното решение. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва касационната жалба. Сочи, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Аргументът за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД бил субективен. Поставеният правен въпрос бил риторичен, тъй като вече отдавна били определени критериите, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетение. Новото, което било въведено в процесната касационна жалба било, че е направен опит за формиране на нов самостоятелен критерий – инфлационните процеси. Но не споделял тезата на касатора, че инфлационните процеси могат да са фактор при определяне размера на обезщетението. Счита, че по въпроса няма неяснота и противоречие. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 07.05.2019 г. Касационната жалба е подадена на 07.06.2019 г. чрез пощенски оператор, като на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът по чл. 283 от ГПК следва да се приеме, че е спазен. С обжалваното въззивно решение, Апелативен съд – [населено място] е разгледал въззивната жалба на ищеца А. Б. И. в частта, с която не е уважен искът му за разликата над присъдения до напълно предявения размер от 200 000 лв и насрещна въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД за присъденото обезщетение за сумата над 70 000 лв до присъдения размер от 90 000 лв. Въззивният съд е приел, че с оглед предмета на обжалване, а именно наличие на въззивна жалба за разликата над 70 000 лв е налице влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо са установени елементите на фактическия състав на чл. 226 от КЗ отм – а именно отговорност на ЗК „Лев инс“ АД, произтичаща от действително застрахователно правоотношение, покриващо гражданската отговорност за л.а. Ауди ТТ ДК [рег.номер на МПС] към трети увредени лица, така също и материалноправните предпоставки на деликтната отговорност, противоправното поведение на водача на лекия автомобил, изразяващо се в неспазване правилата за движение по пътищата и пряката причинна връзка между противоправното деяние и претърпените от ищеца вреди. Прието е, че липсва съпричиняване, тъй като пострадалото лице е управлявало автомобила в рамките на установената скорост, както и че причинените увреждания не биха могли да бъдат предотвратени с поставянето на предпазен колан. Установени са конкретните увреждания на телесната цялост на пострадалото лице – ищец и въззивен жалбоподател: Установено е, че за лечение е претърпял две оперативни интервенции на 8.4.2016 г. за наместване открито на фрактура в областта на ляво бедро с вътрешни фиксации, втора операция на 26.05.2016 г. за отстраняване от костта на имплантирани уреди от тарзални и метатарзални кости – екстракцио корпа металика. На 9.9.2016 г. оперативно е извършено отстраняване на костта на имплантирани уреди от феемур екстракцио корпа металика. За периода от 21.11.2016 г. до 2.12.2016 г. била проведена рехабилитация в НК „Павел Баня“ ЕАД, След това от 6.3.2017 г. до 10.3.2017 г. отново е хоспитализиран за отстраняване на имплантирани уреди от тибия, фибула. Лечението на травматичните увреждания е продължило в рамките на 1 година. Прието е, че съгласно ЕМГ от 4.1.2017 г. е констатирана посттравматична увреда на двата фибуларни нерва предимно в ляво, което води до затруднение в повдигане на стъпалата и от там в походката. При натоварване и промени във времето е сигурна поява на болки и дискомфорт в местата на увредите. Най-силни са били болките непосредствено след травмата, в период на оперативни интервенции и трите интервенции за отстраняване на метални фиксации. Прието е, че е преживяна остра стресова реакция, отречено е наличието на психично заболяване, но персистират последици в психологичен план, свързани с болковите усещания, продължителна имобилизация и зависимост от околните, с прояви на ситуативни страхове, преживявания като занижена самооценка. Така обобщените факти, въззивният съд е приел, че следва да се съобразят при приложението на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки комплексните травми, значителните по интезитет и обем болки и страдания, нарушили качеството на живот на пострадалия за период от година, пет месеца обездвижен, шест седем месеца придвижване с инвалидна количка и патерици, физически страдания, причинили съществени неудобства на мъж на 47 години. Преценени са четири операции и предстоящите такива за отстраняване на фиксиращи елементи, които допълнително засилват интезитета на болките и страданията. Всички тези физически страдания са преценени и с оглед неблагоприятното въздействие върху психиката. От значение при определяне на неимуществените вреди освен болките и страданията, оплакванията и отражението върху живота на пострадалия, физическата невъзможност да бъде пълноценен и полезен. Посочено е, че с оглед определяне на обезщетението следва да се отчетат конкретните обществено-икономически условия. Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона, както следва. Съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал посочил изрично основание – очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал наличието на правен въпрос, съгласно регламента на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В настоящия случай не се установи основание постановеното въззивно решение да има вероятност да е нищожно. Освен това не се установяват основания, които могат да направят извод за вероятност въззивното решение да е недопустимо. По отношение на релевирания правен въпрос, настоящият съдебен състав намира че въпросът за обезщетението, дължимо на пострадал при пътно-транспортно произшествие, дължимо от застрахователя на основание застраховка „Гражданска отговорност“, както и критериите за неговото определяне на основание чл. 52 от ЗЗД е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и е обосновал изхода не спора. Конкретно въззивният съд е приел, че критерий за определяне на обезещетението съгласно понятието за справедливост е конкретно – икономическата обстановка, без да посочи конкретно какво включва това понятие. Предвид даденото разрешение от въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие със сочената от касатора съдебна практика на ВКС, изразена в решение № 83 от 6.7.2008 г. по т.д. 795/08 г. 2 ТО на ВКС, решение 1 от 26.3.2012 г. по т.д. 299/11 г. 2 ТО на ВКС и други, израз на константната практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част за сумата над 120 000 лв до напълно предявения размер от 200 000 лв, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по отношение на следния правен въпрос: Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ? Касаторът на основание чл. 18, ал.2, т. 2 от ГПК дължи заплащане на държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 2 % от цената на иска, предмет на обжалване или сумата от 1 600 лв. В качеството му на ищец е бил освободен частично от заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство, за въззивното производство е внесъл също частично държавна такса. Следователно в настоящето производство ще следва да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Върховният касационен съд на Р България