Определение № 241 от 27.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 744/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение №21405 от 21.10.2014г., постановено по ч.гр.дело №14712/2014г. на Софийски градски съд, с което са оставени без разглеждане жалбите на Н. П. Б. и З. Н. Б. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 3.10.2013г., обективирани във възражение вх.№3134584/7.07.2014г. и вх. № 3135928/11.07.2014г. Искането е за отмяна на определението като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателите съдът е задължен служебно да следи дали заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение отговаря на изискванията на чл.127 ГПК - да съдържа точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, да е индивидуализирано по основание и размер, каквато конкретизация не се съдържа в подаденото от заявителя заявление. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че при настъпила смърт на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение наследниците не стават автоматично страна в заповедното производство, тъй като по отношение на тях не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, доколкото липсва уведомление от банката, поради което не е налице подлежащо на изпълнение вземане. Длъжникът Н. Б. не е уведомяван по предвидения в ГПК ред за връчване на призовки и съобщения. Такива са били изпращани до Б. П. Б.. Не е спазена родовата подсъдност за подаване на заявлението пред компетентния съд. [фирма] – [населено място] заявява становище за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване, тъй като частната касационна жалба не отговаря на изискванията на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което жалбоподателят трябва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, които да са от значение за изхода на спора и да попадат в една от хипотезите по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ТК, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение съставът на СГС е приел, че освен с възражение по чл.423 ГПК, съдът е сезиран с частни жалби от Н. П. Б. и З. Н. Б. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по ч.410 ГПК от 3.10.2013г., обективирани във възражение вх. № 3134584/7.07.2014г. и вх. № 3135928/11.07.2014г. За да ги остави без разглеждане, СГС е счел, че заповедта за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Оплакванията на жалбоподателите се отнася до преценката на съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, визирани в чл.411 ГПК, които обаче доводи не могат да бъдат обсъждани от сезирания съд, предвид необжалваемостта на самата заповед за изпълнение. По двете части жалби Софийски градски съд се е произнесъл в качеството на въззивна инстанция и като преграждащо определението му подлежи на инстанционен контрол от ВКС на основание чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК / т.8 на ТР №4/20123г. на ОСГТК на ВКС/ Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. На 3.10.2013г. Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с длъжници З. Н. Б., Н. П. Б. и Б. П. Б., които да заплатят разделно на заявителя [фирма] сумата от 16 058.04 лв., главница, заедно с лихви и такси и разноски. Отговорността на длъжниците е ангажирана на осн. чл.60, ал.1 ЗН, като наследници на кредитополучателя и техен наследодател П. Б. Б., починал на 26.10.2008г. Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК не подлежи на обжалване, освен в частта за разноски. СГС се е произнесъл по допустимостта на обжалването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което не е дължал произнасяне по изложените в частната жалба доводи за допуснати от РС нарушения на ГПК при постановяването й. Изключването на инстанционния контрол е изрично, поради което обжалваното въззивно определение за оставяне без разглеждане на подадената частна жалба срещу издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се потвърди. С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по частната жалба ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по 100лв. от всеки един от жалбоподателите. Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение