Определение № 1178 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 305/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 1112 от 06.11.2024г. по в.т.д. № 537/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 6490 от 15.12.2023г. по гр.д. № 9061/2022г. на Софийски градски съд за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Р. М. А. сума над размера от 25 000 лева до пълните присъдени 40 000 лева, със законна лихва за забава от 29.06.2022г. до окончателното плащане. Присъденото обезщетение е за претърпените от Р. М. А. неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.12.2021г. по причина на водача на лек автомобил “Алфа Ромео 156“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

В частта на присъденото обезщетение от 25 000 лева като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Подобен размер на обезщетение не държи сметка за конкретните увреждания при ищцата и за обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП. С личния си труд ищцата не би могла да реализира такъв приход. Не е следвало да се кредитират показанията на изслушаните свидетели, доколкото те са заинтересовани, тенденциозни и целящи да се мотивира съдът да присъди по-голям размер на обезщетението. Психическите травми на ищцата са останали недоказани.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП?

Касаторът се позовава на постановките на ППВС № 4/1968г. и възприетото в съдебните решения по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с Решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 158 от 17.10.2014г. по т.д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 4 от 03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 223 от 13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?

Във връзка с въпроса касаторът сочи, че решението е в противоречие с трайно установената практика на ВКС.

Въззивното решение е и очевидно неправилно. Определено е високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, които е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата Р. М. А. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение и като е възприел изцяло мотивите му, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 14.12.2021г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Алфа Ромео 156“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 14.20 часа, в [населено място], на [улица](локално платно), в района на кръстовището с [улица], е настъпило пътнотранспортно произшествие. При маневра „ляв завой“, в нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, С. К. А., водач на застрахования автомобил, не е пропуснал и е блъснал пресичащата по обозначена пешеходна пътека на зелен за нея сигнал на светофарната уредба пешеходка Р. М. А., тогава на 75 години.

От удара тя е получила контузия на дясна колянна става с многофрагментарно счупване на външния тибиален кондил. Болките са били силни поради нарушаване на целостта на костта, засягането и разкъсването на костта, излива на кръв в ставата. Счупването е наложило оперативно лечение (фиксиране с метални импланти), функционално отбременяване на крайника и ходене с патерици, прием на медикаменти, продължително функционално възстановяване и промяна на начина на живот по време на лечението. През първите 15-20 дни ищцата е била на постелен режим. Свободното функционално натоварване е започнало след 100-я постоперативен ден, когато ищцата е започнала да ходи без помощни средства. Възстановителният период е продължил общо около 250 дни. Счупването е зараснало в натомична позиция.

За уврежданията на ищцата и проведеното лечение е била изслушана съдебно-медицинска експертиза. При прегледа на ищцата от вещото лице се е наблюдавало леко накуцване поради флексионна констрактура от 5 градуса и поради психогенни причини, свързани с продължителното използване на помощни средства. Според вещото лице като трайна последица се е очаквал да остане оперативният белег, а спорадичен болков синдром и оплаквания в засегнатата колянна става да има само при промяна в метеорологичните и атмосферни условия и при интензивно физическо натоварване. Били са разпитани свидетели - Р. Д. и Л. А., снаха и син на ищцата, полагали грижи при възстановяването й. Съгласно техните показания след пътния инцидент при ищцата, която е вдовица и пенсионер, е липсвала предишната жизненост и активност.

Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача на автомобила „Алфа Ромео“ са били приети за установени въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице по експертизата водачът С. К. А. е задействал спирачната уредба късно и без да достига до максимална интензивност на спиране. Той е имал възможност да наблюдава пешеходката през цялото време от потеглянето до удара и затова е могъл да задейства спирачната уредба и на по-ранен етап.

С оглед уврежданията на ищцата, резултат на пътния инцидент, и периода и степента на възстановяването й, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 40 000 лева, каквото е била определена и от първоинстанционния съд. Тази сума, според въззивния съд, възмездява адекватно ищцата за преживените болки и страдания, както и за тези, които ще продължава да търпи в бъдеще. Въззивният съд е подчертал изрично, че ищцата е на възраст, в която трудно се отработват физическите и психическите травми. Психическият стрес е дефинитивно изводим от ситуацията – една активна за възрастта си жена е била обездвижена, изпитвала е болки, била е зависима от помощта на близките си.

При тези установени обстоятелства първият от поставените от касатора въпроси не е правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил изхода на делото. Това е, тъй като въззивният съд не се е произнасял по обстоятелства във връзка с конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на Р. М. А. - размер на нейните доходи, финансов принос за семейството и домакинството, в което живее, социално положение и принос за обществото. Това е поради възрастта на ищцата – 75 години към датата на пътния инцидент, при която възраст тя е пенсионер. Именно поради възрастта на ищцата, според възприетото от въззвния съд, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е било съобразимо по-трудното й възстановяване от претърпените физически и психически травми. Психическите страдания и неудобства, според въззивния съд, са били изводими от обстоятелствата и доказателствата по делото – за не малък период от време ищцата е изпитвала болки, била е обездвижена, използвала е помощни средства при предвижването си, била е зависима от помощта на близките си.

С оглед оплакванията в касационната жалба на застрахователното дружество относно обстоятелствата, приети от въззивния съд като обосноваващи обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, вторият поставен въпрос отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК във връзка с въпроса. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

На въпроса е даден принципен отговор в задължителната практика на Върховния съд и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване.

В случая въззивният съд е посочил всички относими към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства. Съобразни са били възрастта на увредената ищца; конкретното травматично увреждане; проведеното лечение; периода на възстановяване; претърпените болки и продължителни неудобства от увредите и продължилото лечение; както и че са били налице остатъчни последици (белег от оперативната интервенция и болки в колянната става при физическо натоварване и промяна в метеорологичните и атмосферни условия).

При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Третият поставен от касатора въпрос във връзка със задължение на съда при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната, е значим за изхода на делото, но по отношение на него също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 492 от КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл е съдебната практика (решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 157 от 28.11.2014г. по т.д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 103 от 02.11.2020г. по т.д. № 2181/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 103 от 09.11.2020г. по т.д. № 2546/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60112 от 01.12.2021г. по т.д. № 1221/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 12 от 14.07.2022г. по т.д. № 194/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.) В случая въззивният съд не се е позовал изрично на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор и на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент, но фактически ги е съобразил.

При съществуващата съдебна практика не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на което също се позовава касаторът.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

С подадения отговор на касационната жалба адвокат Я. Д., процесуален представител на Р. М. А., е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото (15 000 лева), фактическата и правна сложност на спора (ниска) и конкретно извършените от адвоката действия (единствено подаване на отговор на касационната жалба) следва да бъде присъдено възнаграждение от 1 300 лева или 1 560 лева с ДДС (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът