Определение № 3427 от 03.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1945/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. „Давит Ек“ ЕООД чрез адв. Георги Стойчев обжалва определение № 2015/30.06.2025 г. по к.т.д. 1025/25 г., ВКС, ТК, II ТО, 4 състав, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба и е прекратено производството по т.д. 1025/25 г., както и е осъден на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК жалбоподателят да заплати сумата от 100 лв, юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения за неправилност на изводите, че делото е търговско. Сочи, че разпоредбата на чл. 365, т. 2 от ГПК е специална и не прави всяко дело търговско. Съгласно т. 1 от ТР 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк.д. 1/2009 г. било посочено, че приватизационният договор бил особен вид сделка, гражданскоправна с административен елемент. Това тълкувателно правило следвало да се приложи и към договорите за обществена поръчка, какъвто бил договорът, на чието основание бил предявен искът. Това определяло спора между страните като граждански. Счита, че след като цената на иска е над 5 000 лв, то не можело да се приложи ограничението за достъп до касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба. Ответникът по частната жалба Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР (юридическо лице по силата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) чрез юрисконсулт Кристина Генова оспорва частната жалба. Счита, че с оглед предмета и страните на делото, Дирекцията и търговското дружество и спор относно вземания, произтичащи от договор за възлагане на обществена поръчка, следвало да се приеме, че делото е търговско. Цената на иска била под 25 000 лв и спорът не подлежал на разглеждане по реда на разглеждане на търговски спорове, тъй като съгласно ГПК, делото било подсъдно на районния съд. Въпреки това, не се променял характерът на делото, като търговско, поради това, че се засягал спор относно договор за обществена поръчка. Това обуславяло извод, че въззивното решение, постановено по търговско дело, при цена на иска под 20 000 лв, не подлежи на касационно обжалване. Излага подробни съображения за приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Моли да се потвърди обжалваното определение. Претендира разноски за настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. С обжалваното определение № 2015 от 30.06.2025 г. по к.т.д. 1025/25 г., ВКС, II ТО е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 28 393/07.03.2025 г. и е прекратено производството по делото. Съставът на ВКС е съобразил, че касационната жалба е подадена от „Давит ЕК“ ЕООД срещу решение № 656 от 31.01.2025 г. по гр.д. 9751/23 г., по описа на Софийски градски съд. За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел, че решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, поради ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. Прието е, че предмет на спора пред съдилищата са били обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, породени от смесен фактически състав, сключен договор за обществена поръчка. Прието е, че ответникът е търговско дружество, страна по посочения договор. Предвид качеството търговец, сключеният договор следвало да се квалифицира като търговска сделка, относителна, субективна, по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ГПК. Предвид това следвало делото да се квалифицира като търговско. Предвид цената на иска, под 20 000 лв, е прието, че законодателят е ограничил обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция. Това е обусловило извод за недопустимост на касационната жалба и съответно прекратяване на производството, което е образувано въз основа на нея. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото от състава на Върховния касационен съд съответства на предвидената норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 286 от ГПК. Действително предмет на въззивното решение е бил спорът между страните въз основа на предявените при условията на обективно кумулативно съединение на искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Цената на исковете е била 13 320 лв, главница и лихва в размер на 151,70 лв. Спорът между страните е основан на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП между Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР и „Давит ЕК“ ЕООД. Видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. Съгласно сега действащата редакция на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях обуславящи искове. Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело, цената на иска. Видът на делото дали е търговско или гражданско се определя от спорното правоотношение. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 3/23.02.2023 г. по тълк.д. 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговско е делото, което е за материални правоотношения, към които са приложими разпоредбите на ТЗ. Споровете относно търговски сделки са търговски. Съгласно чл. 365 от ГПК търговските спорове са изброени. Тези спорове не произтичат само от търговски сделки. Когато тези спорове са относно искове, с цена на иска под 25 000 лв, се разглеждат по общия исков ред. Всяко дело относно търговски спор е търговско. Търговските сделки освен регламентираните в чл. 286, ал. 1, вр. чл. 1 от ТЗ, са и тези, дефинирани в чл. 286, ал. 2 от ТЗ, относителни търговски сделки, сключени от търговец, търговско дружество и свързани упражняваното от него занятия. Освен това е въведена с чл. 286, ал. 3 от ТЗ оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска – достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Предвид предмета на спора по делото пред въззивния съд, чието решение е предмет на подадената касационна жалба, следва да се приеме, че делото е търговско. Обстоятелството, че е разгледано от районния съд, съгласно правилата на родовата подсъдност, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК, не променя вида на делото. Делото е образувано по спор относно дължими суми, на основание чл. 92 от ЗЗД, свързани със забавено изпълнение на задължението по договор за изработка. Страна по договора е търговско дружество, договорът е сключен след проведена процедура по реда на ЗОП. С оглед приложението на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, договорът е свързан с упражняваната от частния жалбоподател търговска дейност по занятие и следва да се приеме, че договорът отговаря на предвидените в чл. 286 от ТЗ критерии за търговска сделка. Позоваването на тълкуването в т. 1 от Тълкувателно решение 1/15.06.2010 г. по тълк. д 1/2009 г. на ОСТК на ВКС в частната жалба, е неоснователно. Посоченото тълкувателно решение е относно това дали приватизационният договор представлява търговска сделка и не е свързано с поставените в настоящето производство въпроси. Предмет на обжалваното въззивно решение е спорното правоотношение, основано на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП. Делото относно правоотношение, основано и свързано с договор за изработка, сключен с търговско дружество, по реда на ЗОП, на основание чл. 365, т. 2 от ГПК, следва да бъде определено като търговско. С оглед изложеното следва да се приеме, че делото е търговско. Цената на иска е под 20 000 лв. Така посочените характеристики на делото определят, че постановеното въззивно решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. По изложените съображения, следва да се приеме, че определението на състава на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото пред настоящия съдебен състав на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на 50 лв. Върховният касационен съд