Определение № 3990 от 11.12.2023 г. на ВКС по д. № 1728/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №602/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е оставено без уважение искането на касаторката / като осиновена/ да й бъде предоставена информация за произхода й, основано на твърдение за важни обстоятелства, които налагат това – възможност за сключване на брак между близки роднини или наследствена обремененост с болести; необходимост от изграждане на личностна идентичност на молителката и възможност да получи подкрепа от биологичните й родители. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.32 от Конституцията на РБ, чл.17 и 24 от Пакта за политически и граждански права, чл.8 ЕКЗПЧОС и чл.7 и 8 от Конвенцията за правата на детето. Намира, че произнасянето на ВКС по въпроса за защита на правото на личен живот при търсене на идентичност с оглед на отправената от Съвета по правата на човека към ООН препоръка за приемане на законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира правото на осиновеното дете да знае произхода си, определено още като право на идентичност, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с този принципен обобщаващ въпрос, поставя и няколко конкретни въпроса:Дали тайната на осиновяването създава риск за осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои биологични роднини, които попадат под забраната на чл.7, ал.2 СК и създаването или рискът от създаване на поколение между осиновения или неговите низходящи и техните биологични роднини важно обстоятелство ли е по см. на чл.105 СК? Как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход и представлява ли тя важно обстоятелство по чл.105 СК; какъв е характерът на становището на биологичния родител в производството по чл.105 СК и има ли то задължителен за съда характер? Може ли осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си и за тези на поколението си, ако не познава биологичния си родствен кръг и неговата медицинска история и това важно обстоятелство ли е по см. на чл.105 СК; в състояние ли е осиновеният да установи генетична предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологични роднини? Намира, че по тези въпроси въззивното решение не е съобразено с р. по гр.д. №1179/20 г. на ВКС, четвърто г.о. и цитираната многобройна практика на окръжни и апелативни съдилища. Освен това разпоредбата на чл.105 СК е остаряла, непълна и неясна, защото липсва дефиниция на това кои обстоятелства са „важни“ по см. на закона, което води до противоречива практика на отделните съдебни състави. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че молбата е неоснователна поради неустановени от молителката важни обстоятелства по см. на чл.105 СК. Дори да се приеме, че изложените в молбата обстоятелства са важни по см. на чл.105 СК, правилата за разкриване тайната на осиновяването се прилагат стеснително и при отчитане на баланса между личния и чуждия значим и защитен интерес. Т.е. макар и незадължително, становището на биологичната майка, че не желае да бъдат предоставени данни за осиновяването, следва да бъде зачетено при преценка за баланса на интереси и защита на правото на личен и семеен живот на засегнатите от разкриването на тайната лица. Достъпът до информация за осиновяването е законодателно уреден в чл.105 СК, като разпоредбата е приета при действието на цитираните от молителката международни актове – Конвенция за защита на децата, ЕКЗПЧОС. Желанието за разкриване на тайната на осиновяването само по себе си не е „важна причина“ по см. на чл.105 СК, защото иначе би се премахнала тайната на осиновяването по чл.145, ал.2 НК. Разкриването на тайната е правна възможност, при определени посочени в закона предпоставки, а не субективно право. При упражняването на тази възможност съдът следи служебно да не бъдат накърнени правно защитените интереси на трети лица – в случая на биологичния родител. Поради неустановеност на важни причини за разкриване на тайната на осиновяването в случая и стеснителното – с отчитане правата на третите лица - прилагане на възможността по чл.105 СК, молбата е приета за неоснователна и отхвърлена. Тези изводи не противоречат на цитираното р. по гр.д. №1179/20 г. на четвърто г.о. на ВКС. В него е посочено, че според доктрината важни обстоятелства по смисъла на чл.105 СК могат да бъдат здравословен проблем, нуждата от изясняване характера на наследствено заболяване или психически проблеми, установяване на генетични предразположения и болести, както и факти, свързани с пречките за брак. Знанието на осиновения за извършеното осиновяване /т.е. при нарушена вече тайна на осиновяването/ също се приема като факт, който би могъл да се прецени като „важно обстоятелство“ за разкриване на допълнителна информация относно неговия биологичен произход. С решението е разкрита тайната на осиновяването за молителка с близки с тези по настоящото дело лични характеристики – на 52 години, с две пълнолетни деца. Там обаче са починали както осиновителите /те са починали и в настоящия случай/, така и биологичните родители на молителката, докато в случая биологичната й майка е жива и се е противопоставила на разкриването на тайната на осиновяването. Затова обоснован е крайният извод на съда, че мотивираното с общи и принципно значими морално – етични и здравни причини искане не може да се уважи, защото в случая би се нарушил балансът на интересите на осиновения и трети лица, защитени от закона - биологичния родител. В подобен смисъл са и други вл. в сила решения – напр. по гр.д. №4097/19 г. на САС, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3475/21 г., р. по гр.д. №553/22 г. на ПАС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1645/23 г., р. по гр.д. №2277/22 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №1187/23 г. Въпросите, поставени от молителката, са значими за точното прилагане на закона, но са разработени в практиката на ВКС – цитираното р. по гр.д. №1179/20 г. на четвърто г.о., в което е направен задълбочен исторически преглед на правната уредба и са дадени отговори за характера на производството по чл.105 СК и предпоставките за разкриване на тайната на осиновяването. Очертан е и кръгът на лицата с правно защитен интерес и насоката му, за който съдът следи и служебно при искане по чл.105 СК. Въззивното решение съответства на тази практика по прилагане на закона, поради което не е очевидно неправилно – постановено извън или против закона и/ или явно/ от пръв поглед, без навлизане в изложените в мотивите съображения/ необосновано при доказателствата по делото/опр. по ч.гр.д. №471/21 г. на четвърто г.о., опр. по ч.гр.д. №1418/23 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./ Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.