Определение № 94 от 21.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 575/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. А., представлявана от адв.С. Б., срещу решение № 187 от 29.10.2020г. по в.т.д. № 229/2020г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско и търговско отделение, с което е потвърдено решение № 34 от 30.03.2020г. по т.д. № 109/2019г. на Ловешки окръжен съд, гражданска колегия. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касаторката против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради претърпени телесни увреждания, причинени при ПТП на 10.05.2019г., за сумата от 200 000 лева. Касаторката излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът е нарушил установения в чл.52 ЗЗД принцип, като не е съобразил действително претърпените от нея неимуществени вреди. Поддържа още, че фактическите констатации на съда са неправилни, тъй като се основават на допуснати от него грешки при формиране на вътрешното му убеждение. В т.1 от изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че механизмът на процесното ПТП не е доказан, въпреки събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, които, преценени в съвкупност, установяват исковата претенция по основание и размер. В т.2 от изложението твърди отново наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4 от 23.12.1968г., определение № 137 от 01.03.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., ППВС № 7 от 04.10.1978г., ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и решение № 36 от 08.03.2016г. по т.д. № 507/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. Прави и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидната му неправилност. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Приел е за неоснователно оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че ПТП е реализирано на 15.05.2019г., като е изтъкнал, че както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив е посочено, че произшествието е настъпило на 10.05.2019г. На следващо място, апелативният съд е приел за неоснователно наведеното оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно недоказана причинно – следствена връзка между уврежданията и ПТП, изтъквайки липсата на ангажирани от ищцата доказателства, установяващи наличието на посочения елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В тази връзка е отбелязал установеното от приетата и неоспорена от ищцата СМЕ, че спонтанният аборт, настъпил на 17.05.2019г., не е в причинно – следствена връзка с произшествието, тъй като плодът е все още малък и е разположен ниско долу в таза, където е защитен от самия таз. Изтъкнал е и направеното от вещото лице уточнение, че не може да каже дали абортът се дължи на психологическа основа, тъй като това е обект на психиатрията, а не на съдебната медицина. Съобразил е още, че доказателства в тази насока, както и такива, че абортът е в пряка причинна връзка с ПТП и е резултат единствено от него, не са ангажирани от ищцата. В допълнение, въззивният съд е отбелязал посоченото от вещото лице, че не се препятства фертилитетът на ищцата и тя може да забременее, предвид липсата в медицинската документация на данни за извършвана стерилизация вследствие отстраняване на матката или зашиване на тръби, както и че оплакванията от болки в главата и ребрата са субективни и липсват обективни данни в наличната медицинска документация за състоянието на ищцата след инцидента, като няма методика, по която да се определи дали има главоболие, световъртеж и какъв е интензитетът им. По наведеното оплакване, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на събраните по делото доказателства, решаващият състав е изложил съображения, че направените от съда правни изводи са въз основа на правилно приетата за установена фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства, обсъдени от съда и преценени поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по цялата искова претенция – относно травмите в гръдния кош и свързаните с това негативни нервно-психически преживявания. Счел е за правилен извода на първоинстанциониия съд, че амбулаторният лист от 10.05.2019г. и епикризата от 23.05.2019г. не съдържат конкретни данни в какво се изразяват травмите, твърдени като получени от ищцата, като е изтъкнал, че в „лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ е вписана като основна диагноза „контузия на гръдния кош“, а при „анамнеза“ е посочено общо, че пострадалата се оплаква от болки в гърдите, като е назначена консултация с гръден хирург, докато епикризата не съдържа данни относно болки и травми в тази област. Отбелязал е и констатацията на вещото лице, изготвило СМЕ, относно липсата на документ, в който да е отразено в какво се състои травмата на гръдния кош, както и липсата на данни за провеждано стационарно лечение поради гръдна травма. Изтъкнал е още липсата на ангажирани други доказателства от ищцата относно получените травми, техния вид, характер, продължителност и проведено лечение. В тази връзка въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд не е съобразил показанията на свидетеля М., тъй като същите са твърде общи и не установяват в конкретика вида, характера на уврежданията и провежданото лечение. Апелативният съд е приел за неоснователно и наведеното оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че механизмът на ПТП не е безспорно изяснен. Изложил е съображения, че изводите на вещото лице, изготвило САТЕ, относно механизма на ПТП и поведението на водача на МПС, както и скоростта на движение на същия към момента на настъпване на ПТП, са хипотетични и не се базират на конкретни обективни данни, като е изтъкнал, че същите се основават единствено на констативния протокол за ПТП № 23 от 10.05.2019г., в който като обстоятелства и причини за ПТП са описани тези, посочени от водача на МПС. С оглед на това и предвид липсата на други доказателства, апелативният съд е заключил, че изводът на първоинстанционния съд е правилен. На последно място, въззивният съд е приел за неоснователно оплакването, че окръжният съд не е съобразил факта, че виновният водач е санкциониран. Изложил е съображения, че приложеното НП № 19-0906-000633 от 21.05.2019г. само констатира факта на ПТП и извършеното административно нарушение от водача на МПС, но не е достатъчно за изясняване на конкретните обстоятелства на механизма на настъпване на ПТП, от които може да се направи извода за наличието на всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Изтъкнал е, че същото не се ползва със задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторката само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в т.1 от изложението не е формулирала конкретен правен въпрос и не е посочила практика на ВКС, в противоречие с която е постановен атакуваният акт, а в т.2 от изложението не е посочила кой е материалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Изложените оплаквания – за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства, за нарушения на материалния закон и за необоснованост, са предпоставени от твърденията на касаторката за основателност на предявения иск и по същество представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Тези твърдения обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационния контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Дори и да се приеме, че по т.2 е поставен въпрос във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на спора с оглед преценката на въззивния съд за неоснователност на предявения иск поради неговата недоказаност по основание. Следва да се отбележи, че константно в съдебната практика на ВКС се приема, че за да е основателен искът за непозволено увреждане, в тежест на ищеца е да установи с всички доказателствени средства противоправното деяние, настъпилите вреди и причинната връзка между деянието и вредите. Обективните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да бъдат установени от ищеца по такъв начин, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Изведените принципни разрешения намират приложение и по отношение на иска по чл.432, ал.1 КЗ, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Въззивното решение е в съответствие с тези принципни разрешения – искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен поради липсата на ангажирани от ищцата доказателства, установяващи по безспорен начин механизма на ПТП, както и че абортът е в пряка причинна връзка с процесното ПТП и че при настъпването му са ѝ били причинени травми в гръдния кош и свързаните с това негативни нервно-психически преживявания. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторката не се дължат разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение