Определение № 134 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, както следва: 1/ от Софийски градски съд, чрез пълномощник Д. Д., срещу въззивното решение №260192/03.06.2021г., допълнено с решение №260278/16.08.2021г., по в.г.д.№244/2021г., на Софийски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на И. М. М., солидарно с Административен съд София град и Върховен административен съд сумата от 600лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на чл.5, ал.4 от ЕКПЧОС при осъществяване на задържането му на 27.05.2010г. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Насрещната страна И. М. М., с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат И. В., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Твърди, че първият поставен въпрос е разрешен в нормативната база и не може да бъде поставен за пререшаване в настоящото производство. Несъмнено е, че когато задържаното лице е обжалвало пред Софийски градски съд задържането си, съдът е следвало да разгледа претенцията му по същество и е следвало да получи от българския съд произнасяне по задържането му в рамките на това задържане, а не след години. В този смисъл е и практиката на Съда в Страсбург. Твърди, че вторият въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства и ги е преценил при определяне размера на обезщетението. 2/ Върховен административен съд, чрез юрисконсулт П. Д., срещу въззивното решение №260192/03.06.2021г., допълнено с решение №260278/16.08.2021г., по в.г.д.№244/2021г. на Софийски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на И. М. М., солидарно с Административен съд София град и Софийски градски съд сумата от 600лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на чл.5, ал.4 от ЕКПЧОС при осъществяване на задържането му на 27.05.2010г. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. М. М., с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат И. В., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Твърди, че първият поставен въпрос е разрешен правилно от въззивния съд, поради което допълнителното му обсъждане няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Вторият въпрос не е неясен или спорен в правоприлагането, за да се допуска разглеждането му. Излага още, че липсва формулиран въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Налице е пряка причинно – следствена връзка между актовете и поведението на ответниците и претърпените от ищеца вреди. Решението не е и очевидно неправилно. Твърди, че жалбата по съществото си е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С атакуваното решение Софийски окръжен съд, след частична отмяна на решение №246389/23.10.2016г. на Софийски районен съд, е постановил друго, с което е осъдил Софийски Градски съд, Административен съд София град и Върховен административен съд да заплатят солидарно на И. М. М. сумата от 600лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на чл.5, ал.4 от ЕКПЧОС при осъществяване на задържането му на 27.05.2010г. Със същото е потвърдил решението в частта, с която предявеният иск от И. М. М. срещу Софийски Градски съд, Административен съд София град и Върховен административен съд за солидарното им осъждане за разликата над 600лв. до претендираните 6000лв. е отхвърлен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: 1/ ищецът И. М. М. е бил задържан на 27.05.2010г. в 19,30 часа по време на търг, организиран от притежаваната от него аукционна къща, при съвместна акция на СДВР и Министерство на културата. 2/ На 28.05.2010г., по време на задържането му, същият е обжалвал законността на задържането си с жалба до Софийски градски съд вх.№39436/28.05.2010г., на основание чл.63, ал.4 от ЗМВР. Със същата е направено искане за признаване незаконността на фактическото му задържане в светлината на чл.5, ал.4 от ЕКПЧОС и за незабавното му освобождаване. 3/ С разпореждане от същата дата 28.05.2010г.Софийски градски съд е изпратил делото на Административен съд София град, където е било образувано адм.д.№4023/2010г. 4/ С определение от 06.08.2010г., след указания за отстраняване нередовностите на жалбата, същата е била оставена без разглеждане в частта, с която се оспорват фактическите действия по задържане на жалбоподателя И. М. и производството е било прекратено. В останалата част срещу издадената Заповед №24049/27.05.2010г. на разузнавач от СДВР за задържане на И. М. производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. 5/ Срещу прекратителното определение е депозирана частна жалба, по която е образувано адм.д.№12364/2010г. по описа на Върховен административен съд. С постановеното по него определение №12313/21.10.2010г. прекратителното определение по адм.д.№4023/2010г. е оставено в сила. 6/ С решение №5491/18.10.2012г. по адм.д.№5428/2012г. на Административен съд София град, потвърдено с решение №101/07.11.2013г. по адм.д.№С-106/2012г. на Върховен административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. М. срещу Заповед №24049/27.05.2010г., издадена от полицейски орган – разузнавач при Столична дирекция на вътрешните работи за задържането му на 27.05.2010г. 7/ От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че след задържането му, ищецът не е бил освободен незабавно и в продължение на три години очаквал съда да обяви задържането му за незаконно. Почувствал се дълбоко угнетен, разочарован и оскърбен, имал е здравословни проблеми с кръвното и пулса. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че ответните съдилища са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск като процесуални субституенти на Държавата, доколкото с актовете си същите обективно са санирали едно незаконно положение, потенциално увреждащо ищеца. Отговорността на ответниците е солидарна, тъй като произтича от общи факти и общото им задължение да предоставят правосъдие за защитавано от ЕКЗПЧОС право. Приел е още, че ответниците са легитимирани пряко по силата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като отделните разпоредби следва да се тълкуват систематично и теологично в редакцията на закона към датата на подаване на исковата молба. Съдът е посочил, че с решение по Делото П. и П. срещу България №50027/08 от 24.06.2014г. изрично се приема, че неправилно съдилищата интерпретират разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗМВР в смисъл, че разпоредбата позволява единствено последващ контрол на заповедта за задържане. В конкретния случай претендираните вреди са от забавеното правосъдие и произнасянето по законността на задържането след повече от три години. Съдът е посочил, че ответните съдилища са спазили законните срокове по националното законодателство при извършване на съдопроизводствените действия и са постановили актовете си в разумен срок, но релевантния за уважаването на иска срок е този по чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС. В решението е прието още, че по делото е установен и факта на претърпените неимуществени вреди от ищеца от забавеното произнасяне – изпитал е описаните в исковата молба страдания по житейска презумпция, която не е оборена. Въз основа на всичко изложено съдът е направил извод, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е в размер на 600лв., като е намерил предявения иск за основателен до този размер и го е отхвърлил за разликата до пълно претендираната сума от 6 000лв. Касаторът – ответник Софийски градски съд обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ По време на действие на ЗМВР /отм./ компетентен ли е общия наказателен съд да приеме и да разглежда жалба, подадена от задържано по реда на чл.63 от ЗМВР /отм./ лице срещу незаконосъобразността на задържането на основание чл.5 от ЕКЗПЧОС при положение, че към този момент, съобразно чл.63, ал.4 от ЗМВР е предвиден особен ред за защита на задържаното лице, който предвижда незабавно произнасяне на административния съд, съответно при липса на издадена заповед за задържането – редът по чл.250 АПК, който също предвижда незабавна съдебна проверка на действията на полицейските органи. При положителен отговор, то по кой ред е следвало наказателния съд да разгледа жалбата. Излага се, че поставения въпрос е обуславящ с оглед мотивите на въззината инстанция, която е приела, че Софийски градски съд е следвало да разгледа подадената пред него жалба по реда на чл.64 от НПК като най-близкото по вид производство. Твърди се, че поставения въпрос е разрешен в противоречие с решение №176/15.12.2017г. по г.д.№4624/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Прави се искане и за допускане до касационно обжалване на поставения въпрос и по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради липса на постановена съдебна практика и липса на законодателно уреждане в относимия период. 2/ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите и следва ли в мотивите си да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди? Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/23.12.1968г., както и в решения №166/13.06.2019г. по г.д.№4391/2018г. на ІV г.о.; решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ІІ т.о.; решение №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о.; решение №154/30.10.2012г. по т.д.№807/2011г. на ІІ т.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 от ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС. Касаторът – ответник Върховен административен съд обосновава допускане на касационно обжалване по въпросите: 1/ Приложими ли са процесуалните гаранции по чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС по отношение на задържане, което към момента на сезиране на съда с искане за обявяването му за незаконно е вече приключило/преустановено, в т.ч. краткосрочно /24-часово/? Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради липса на съдебна практика и значението му за точното прилагане на закона и развитие на правото. 2/ Налице ли е нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС в случаите, когато националния правов ред е предвидил ред за съдебно оспорване законността на задържането и задържаното лице е упражнило правото си на жалба? Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради липса на съдебна практика и значението му за точното прилагане на закона и развитие на правото. 3/ Следва ли да е налице пряка причинно – следствена връзка между съответния съдебен акт и причинените вреди? Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 от ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС. Независимо от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, се претендира допускане на касационно обжалване на решението и поради очевидната му неправилност. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е съобразил обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата от страна на ищеца срещу задържането му, последното е било преустановено, поради което нормата на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС е приложена в различен смисъл от този вложен в нея. Съдът намира, че първият поставен от касатора Софийски градски съд въпрос и първият и вторият въпроси поставени от касатора Върховен административен съд са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. По същите не е налице формирана съдебна практика, поради което обжалването следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Останалите въпроси за начина на определяне на обезщетението и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, като се посочи и значението им за определяне на размера на обезщетението, както и следва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между съответния съдебен акт и причинените вреди, са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело, но по отношение на тях не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване, тъй като решението не е постановено в противоречие с формираната практика на ВКС, включително и задължителната такава в ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968г. Не е налице основание за допускане на касационното основание и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, следва да се допусне касационно обжалване на решението в оспорената му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следните правни въпроси: 1/ По време на действие на ЗМВР /отм./ компетентен ли е общия наказателен съд да приеме и да разглежда жалба, подадена от задържано по реда на чл.63 от ЗМВР /отм./ лице срещу незаконосъобразността на задържането на основание чл.5 от ЕКЗПЧОС при положение, че към този момент, съобразно чл.63, ал.4 от ЗМВР е предвиден особен ред за защита на задържаното лице, който предвижда незабавно произнасяне на административния съд, съответно при липса на издадена заповед за задържането – редът по чл.250 АПК, който също предвижда незабавна съдебна проверка на действията на полицейските органи. При положителен отговор, по кой ред е следвало наказателния съд да разгледа жалбата. 2/ Приложими ли са процесуалните гаранции по чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС по отношение на задържане, което към момента на сезиране на съда с искане за обявяването му за незаконно е вече приключило/преустановено, в т.ч. краткосрочно /24-часово/? 3/ Налице ли е нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС в случаите, когато националния правов ред е предвидил ред за съдебно оспорване законността на задържането и задържаното лице е упражнило правото си на жалба? Жалбоподателите Софийски градски съд и Върховен административен съд не дължат заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 84 от ГПК, тъй като са процесуални субституенти на държавата. Мотивиран от горното, съдът