Определение № 85 от 05.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ц. А. срещу решение № 74 от 13.03.2020 г., постановено по в.гр.д. №374 по описа за 2019 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 292 от 26.07.2019 г. по гр. д. № 1694 по описа за 2018 г. на Габровския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Ц. А. против Д. П. Р.-Ф. и Ю. П. Т. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 12.12.2013 г. между С. Ц. А. и Х. К. Ш. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № ....., етаж......., вход „.....“ от жилищен блок „..........“, находящ се в [населено място], ул. „Л. К. № ..............

Касаторът С. Ц. А. твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:

1. Ако по делото е представен официално заверен от нотариус препис/включително и заверен от адвокат/, допустимо ли е по реда на чл.183 от ГПК да се изисква за констатация оригиналът, доколкото законът ги приравнява по значение?

2. Може ли съдът да изключи по реда на чл.183 от ГПК копие/заверено по реда на чл.32 от ЗА/ на представен по делото официално заверен препис на документ, при липса на направено изрично искане от ответниците за представяне на оригинала от този официално заверен препис?

3. След като по делото е представен официално заверен препис от документ, правилно ли е изключването му от доказателствата поради непредставянето на оригинал на първичния документ?

4. Ако съдът не постанови определение, с което да изключи от доказателствата представеното копие от документ, длъжен ли е да го вземе предвид при постановяване на решението си, без да може да го игнорира?

Ответниците по жалбата Ю. Т. и Д. Р. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. А. е поискала от съда да обяви за окончателен сключения между нея и Х. Ш./починал и наследен от ответниците Д. Р. и Ю. Т./ предварителен договор от 12.12.2013 г. за покупко-продажба на апартамент № .............., етаж ................, вход „................“ от жилищен блок „.............“, находящ се в [населено място], ул. „Л. К. № ............... Към исковата молба тя е приложила ксерокопие от предварителен договор, заверено от нейния пълномощник и заверено на 16.12.2013 г. от нотариус, който е удостоверил верността на преписа, снет от оригинала.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили, че договорът е подписан от техния наследодател, поискали са ищцата да представи оригинала на договора, който да бъде изследван от графолог, за да се установи автентичността на подписа.

В становище от 29.01.2019 г., наречено опровержение, ищцата е заявила, че при тяхна среща ответницата Ю. Т. и е отнела оригинала на предварителния договор, за което тя е уведомила полицията. По образуваната преписка вх. № 8220 от 10.06.2014 г. обаче не са събрани данни за извършено престъпление- не се е установило Ю. Т. да е отнемала документи от ищцата.

В публичното съдебно заседание на 21.02.2019 г. Габровският районен съд е приел ксерокопието на предварителния договор и е оставил без уважение искането на ответниците да задължи ищцата да представи оригинала на този договор. Експертиза за установяване автентичността на подписа на наследодателя под предварителния договор не е била извършена, тъй като вещото лице в молба от 7.03.2019 г. е посочило, че е необходимо да бъде представен оригиналът на договора. В ксерокопието подписът е с лошо качество на изображението, което го прави негоден за изследване.

Разпитаните относно съдържанието на предварителния договор и подписа под него свидетели С. и К. са присъствали на случай, при който ищцата е дала пари в апартамента на Ш., а той е подписал документи. Свидетелите не са уточнили размера на дадената паричната сума и са заявили, че не са запознати със съдържанието на документа.

При тези данни Габровският районен съд е обявил предварителния договор за окончателен, но Габровският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че след като съществува спор между страните за съществуването на оригинала на документа, не е достатъчно да се представи заверено от адвокат ксерокопие на документа. Достатъчен би бил снетият от нотариуса препис от оригинала, но такъв препис също не е представен, а само негово ксерокопие. Затова, като не е изключил ксерокопието от доказателствата по делото, първоинстанционният съд неправилно го е приел като годно доказателство. Тъй като липсва доказване на валиден предварителен договор, само на това основание предявеният иск трябва да бъде отхвърлен. Габровският окръжен съд е добавил също, че свидетелски показания не е следвало да бъдат допуснати, тъй като ищцата не е доказала, че ответницата Т. е унищожила оригинала на предварителния договор, за да бъде преодоляна забраната на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК. Освен това свидетелите не са установили, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на апартамента, нито-че е предадена сумата по този договор.

Във връзка с мотивите на въззивния съд относно необходимостта да се изключи ксерокопието на предварителния договор от доказателствата по делото касаторът е формулирал своите въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване. Във втория от въпросите се съдържа невярното твърдение, че ответниците не са поискали представяне на оригинала от предварителния договор. Напротив-с отговора на исковата молба е направено такова искане и съответно въззивният съд е имал правомощието да изключи ксерокопието от доказателствата по делото, поради което няма противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и цитираните от касатора решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г. на II ГО на ВКС и определение № 477 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 4777/2017 г. на III ГО на ВКС. Заверката на ксерокопието, извършена от адвокат по реда на чл.32 от ЗА, може да замести оригинала единствено тогава, когато между страните няма спор относно съществуването на документа, както е прието в цитираното от въззивния съд решение № 225 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 567/2018 г. на III ГО на ВКС, а в случая такъв спор е налице. Нотариалната заверка на ксерокопието от предварителния договор удостоверява верността на преписа, снет от оригинала на документа, представен от С. Ц. А.. Това удостоверяване по чл.591 от ГПК доказва само, че е съществувал оригинал на такъв документ към минал момент. Не е било нотариално удостоверено нито съдържанието, нито подписа на наследодателя под този документ. Именно наличието на подпис на наследодателя е от решаващо значение за изхода на спора при оспорване автентичността на предварителния договор, затова нотариалното удостоверяване само на преписа не може да замени оригинала на документа, който не е бил представен от ищцата. Липсата на оригинал е довела до невъзможност да се извърши графологическа експертиза на подписа. В тази хипотеза е било в тежест на ищцата да докаже, че оригиналът на документа е изгубен или унищожен не по нейна вина и да установи съдържащите се в документа изгодни за нея факти с помощта на всички доказателствени средства съгласно чл.165, ал.1 от ГПК/решения № 79 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 628/2009 г. на II ТО,о № 91 от 1.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5960/2014 г. на IV ГО, № 28 от 4.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2017 г./. Нещо повече- ищцата е следвало да установи безспорно и волеизявлението, което се оспорва/решения № 125 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5734/2013 г. на III ГО и № 206 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 824/2011 г. на IV ГО на ВКС/. По делото обаче ищцата не е доказала, че документът е унищожен не по нейна вина и по начина, по който твърди-чрез принудителното му отнемане от ответницата Т.. Не е установила също конкретното съдържание на предварителния договор-предмет, страни и клаузи, както и волеизявлението на Х. Ш.. Като е достигнал до тези изводи и е отхвърлил иска, въззивният съд се е съобразил с горецитираната практика на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора С. А. дължи на Ю. П. Т. 1800 лв., а на Д. П. Р.-Ф.-1 300 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение