Определение № 626 от 07.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3259/ 15.05.2015 г. по гр. д. № 9283/ 2014 г, с което Софийски градски съд е изменил решение № ІІ-69-243/ 26.04.2013 г. по гр. д. № 8541/ 2004 г. на Софийски районен съд в частта по иска, разгледан при условията на чл. 286 ГПК (отм), като е осъдил на основание чл. 31, ал. 2 ЗС П. Н. Б. да заплати на Н. И. Т. сумата 12 450. 21 лв. и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта по паричното уравняване на дяловете на съделителите Ж. Н. Б., Г. И. Б. и Н. И. Т. при възлагането на делбения имот в собственост на П. Н. Б. на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.). Решението се обжалва от касатора П. Н. Б. с искане при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси: Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения недвижим имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт; длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна; следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд единствено в частта относно определеното парично уравнение. К. счита, че поставеният въпрос обуславя изводите на въззивния съд и е разрешен в противоречие с решение № 266/ 17.10.2014 г. по гр. д. № 3333/ 2014 г. на ВКС, ГК, І-во отделение. От ответниците по касационната жалба Ж. Н. Б., Г. И. Б. и Н. И. Т. не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Искът, разгледан при условията на чл. 286 ГПК (отм.) по делбеното дело, е с цена над 5 000 лв. и въззивният съд е определил сумата 97 500 лв. като действителна (пазарна) цена на възложения при условията на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) делбен имот. Жалбата е подадена от надлежна страна – ответникът по осъдителната част на въззивното решение и спрямо когото същото решение е източник на паричните притезания по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм). Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК (отм.). Налице са всички условия за редовност и допустимост на касационната жалба, а обжалването на въззивното решение следва да бъде допуснато, макар и само в частта по определеното парично уравняване на дяловете на ответниците по касация (чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.)). Съображенията за това са следните: Решението е постановено по въззивна жалба от касатора при исканията: 1) първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС касаторът е бил осъден да заплати на друг съделител (ответникът по касационната жалба Н. И. Т.) сумата 12 450. 21 лв, като искът бъде отхвърлен и 2) за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която като последица от уважената възлагателна претенция на касатора по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) е определено парично уравняване на дяловете на ответниците по касация (чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.). В обжалваното решение са съобразени ограниченията, следващи от забраната на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.) да не се влошава положението на касатора. В. съд е съобразил, че забраната изключва възможността той да приложи различен способ за извършване на делбата или да определи по-високо парично уравняване на дяловете на ответниците по касация. Съобразил е и законовия критерий за базата, при която е длъжен да определи паричното уравнение, – по действителната (пазарната) стойност на имота. Приел е, че има задължението да определи тази стойност към 18.06.2013 г. - датата, на която е изтекъл законният срок за обжалване на първоинстанционното решение и по отношение на ответниците по касация, а с това се е преклудирала и възможността пред въззивният съд да бъде отнесен въпросът за способа на извършване на делбата. Квалифицирал е като неотносими доказателствата, събрани чрез заключението на съдебнотехническата експертиза, допусната и приета от самия него. Мотивирал се е с ирелевантния момент, към който с това заключение е определена действителната (пазарната) стойност на имота - година и половина след настъпилата преклузия. За това е счел, че следва да възприеме като действителна (пазарна) стойност на делбения имот тази по заключението на допуснатата и приета пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза от 24.10.2012 г. Тази стойност е била възприета и от първостепенния съд, а въззивното разрешение естествено е завършило с резултата, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.). Така въззивният съд не се е съобразил с направеното от касатора оплакване, че тази стойност не отговаря на пазарната, нито е възприел, че следва да я определи към различен момент поради настъпила съществена промяна в пазарната стойност на делбения имот. В. съд е изменил първоинстанционното в частта по иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, като е обсъдил фактите, релевантни по предявеното с този иск притезание. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са относно задълженията на въззивния съд да определи действителната (пазарна) стойност на делбения имот в хипотезата, когато пред него е поставен за решаване и въпроса за определяне на паричното уравняване в дяловете на съделителите. Тази стойност е извън фактите, които пораждат вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС или имат значение за неговия размер. Това изключва възможността при тези въпроси въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол в частта по иска, разгледан при условията на чл. 286 ГПК (отм). Настоящият състав на Върховния касационен съд приема обаче, че въпросите са обуславящи за изводите на въззивния съд в другата част на въззивното решение. В решението на ВКС по чл. 290 ГПК, на което се позовава касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, същите въпроси са поставени и решени. В това решение се приема, че ако решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение, а в частта, с която е определено кой от съделителите какъв по вид дял следва да получи (имот или пари) е влязло в сила, паричното уравнение следва да бъде определено според стойността на делбеното имущество към момента, в който този въпрос е недопустимо да бъде пререшаван от въззивния съд. Приема се, че в този случай въззивната инстанция следва да допусне изслушване на експертиза за установяване на действителната пазарна стойност на делбеното имущество към същия момент, а ако от датата, към която първостепенният съд е определил тази цена до момента, в който е настъпила непререшаемостта на спора относно определения в уравнение дял е изминал значителен период от време или е настъпило изменение в пазарните условия, да назначи допълнителна съдебнотехническа експертиза, включително и служебно. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът