Определение № 1638 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат от Административния съд – София - град спор за местна подсъдност за определяне на компетентен съд, който да разгледа жалбата на А. Б., гражданин на Турция, с посочен адрес в гр. Свиленград, обл. Хасково, [улица], против Отказ № УРИ [номер] от 06.11.2024 год. на директора на Областна Дирекция на МВР – Хасково за продължаване на пребиваване в Република България. Първоначално жалбата е била предявена пред Административния съд – Хасково, който с постановено определение № 6224 от 31.12.2024 год. по адм. д. № 1466/2024 г. е счел, че спорът е подсъден на Административния съд - София - град. Съдът се е позовал на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от АПК и е приел, че жалбоподателят няма постоянен адрес в Република България, поради което Административния съд – Хасково е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - София - град. С определение № 4328 от 09.02.2025 г. постановено по адм. д. № 232/2025 г. Административен съд - София - град е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния административен съд с мотиви, че жалбоподателят А. Б. притежава право на продължително пребиваване на територията на страната, издадено от директора на ОД на МВР - Хасково и има адрес съгласно разпоредбата на чл. 53 от Гражданския процесуален кодекс в гр. Свиленград, обл. Хасково. По тези съображения съдът е приел, че подсъдността на делото следва да се определи по правилото на чл. 133, ал. 1, изр. 1 от АПК. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че компетентен да разгледа жалбата на А. Б., против отказ № УРИ [номер] от 06.11.2024 год. на директора на Областна Дирекция на МВР – Хасково е Административния съд - София - град по следните съображения: Съгласно чл. 91 Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. Видно от данните по делото, оспорилият отказа за продължаване на пребиваване в Република България няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 ЗГР) на територията на Република България. В случая разпоредбата на чл. 53 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима. Обстоятелството, че лицето няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор за законосъобразността на Отказ № УРИ [номер] от 06.11.2024 год. на директора на Областна Дирекция на МВР – Хасково за продължаване на срока за пребиваване в Република България, е Административния съд – София – град. С оглед на изложеното компетентен да разгледа жалбата на А. Б. против заповедта на директора на Областна Дирекция на МВР - Хасково, е Административния съд - Хасково. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,