Определение № 3401 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2027/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. В. чрез процесуалните му представители адв. Д. Д. и адв. В. С. против решение № 138/20.06.2024 г. по гр.д.№ 101/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 694/20.12.2023 г. по гр.д.№ 320/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново и е отхвърлен предявеният от касатора иск против ЗК „Лев Инс„ АД, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на неговата баба по майчина линия – С. Й. П., настъпила при ПТП от 23.05.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил. Намират необоснован извода на въззивния съд, че ищецът не установява материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди, като лице извън кръга на легитимираните, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съобразно задължителните указания в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Намират за достатъчно установена по делото дълбоката му и трайна емоционална връзка с починалата, както и търпимите от загубата й продължителни и значителни по интензитет болки и страдания. Преимуществено възпроизвеждайки съдържанието на свидетелските показания, касационната жалба акцентира безпротиворечивото установяване на факта, че полаганата от починалата грижа за ищеца, като нейн внук, по същество е била почти изцяло заместваща родителската грижа, при фактическо отсъствие на баща в семейството и наложило се по икономически причини - изцяло поета от майката издръжка на семейството - непълноценно присъствие на същата, като родител, в живота на детето й, вкл. с отсъствие от страната за определен период от време. Подчертава се, че грижата не е била ограничена до физическото отглеждане и битово обслужване на ищеца, а починалата е формирала личността му, благодарение на нейната любов и подкрепа е израснал пълноценен, полезен за обществото човек. Показател за изградената помежду им дълбока и трайна емоционална връзка на обич и доверие е обстоятелството, че поемайки собствения си път ищецът е продължил да общува ежедневно с баба си и полагал грижи за нея, като възрастен човек. Касаторът счита, че независимо от преценката им, в съответствие с чл. 172 ГПК, показанията на майка му няма причина да се приемат за недостоверни, доколкото изцяло се потвърждават от другите гласни доказателства. Намира, че главно и пълно е доказано наличието на изключение относно материалноправната легитимация за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди, с цитиране на изобилна практика на касационна инстанция. Ответната страна – ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира, че доколкото ПТП е настъпило преди постановяване на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, то същото не намира приложение, а ищецът не обосновава материалноправна легитимация съгласно ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г..Страната се позовава на ТР № 1/24.01.2022г. по тълк.дело № 1/2018г. на ОСНК и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според които, последващи тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента на постановяването им и обявяване по съответния ред. В евентуалност се оспорва обоснованост на допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по формулирания въпрос, тъй като разрешението на въззивния съд не е в противоречие с преждепосоченото ТР, в случай, че се сподели за приложимо. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В обосноваване на материалноправната си легитимация по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, като внук на починалата при ПТП С. Й. П., в исковата молба ищецът се позовава на следните факти / изключая наведените оценъчни изводи за съдържанието и характера на съществувалата приживе с починалата връзка /: Родителите му се разделят / фактическа раздяла /, когато е едва двегодишен, а няколко години по-късно се развеждат. Още от фактическата раздяла ищецът и брат му остават да живеят при майка си, която трудно се справя с отглеждането им, доколкото се налага да осигурява издръжката на семейството и при това работи на смени. Независимо, че е живеела отделно, С. ежедневно е пребивавала в дома им, изцяло поемайки грижите за децата, в отсъствието на майката, като много често преспивала при тях. Когато ищецът е на 13г. / 1996 г. / майка му заминава да работи в Гърция и пребивава там повече от 10 години. През това време ищецът и брат му остават изцяло на грижите и възпитанието от баба си. Контактите на децата с майка им са само по време на отпуските й. Ищецът твърди, че се е образовал, възпитал и формирал като личност благодарение единствено на грижите на баба си, бидейки изцяло лишен от друга родителска грижа. Започвайки работа, след завършване на средното си образование, ищецът продължил да общува с баба си, в свободното си време я посещавал и й помагал в стопанството, което поддържала, направил ремонт на къщата й, водел я на лекар при нужда ,пазарувал й, изцяло бил отдаден в грижите си за нея, като за човек, който реално е заместил родителите му и го е отгледал. Ищецът твърди, че бил много привързан към баба си, животът им бил хармоничен, белязан с много любов и взаимна подкрепа. Загубата й се отразила тежко върху емоционално – психическото му състояние, тъй като внезапно бил лишен от помощта и подкрепата й, на които винаги можел да разчита. При това починалата, въпреки възрастта си, била много жизнен и деен човек, все още много полезна, лъчезарна, добронамерена и отзивчива и към другите. Загубата се отразила на ежедневието на ищеца, ограничавайки социалното му общуване. За установяване на тези обстоятелства са допуснати и разпитани свидетели. Св. Р. П., майка на ищеца, потвърждава заявеното в исковата молба, че след тежкия развод със съпруга си, при който й било присъдено упражняването на родителските права върху двете им деца / за което имала куража да настоява, точно предвид подкрепата на родителите си /, майка й - С. П. - поела грижите за Р., чиято възраст предполагала постоянни грижа и внимание, които работата й на смени не позволявала, до приемането му в детска градина. Но и насетне, до завършването на училище, се наложило майка й да се грижи за детето, тъй като тя поела работа на три смени. Твърди, че майка й поела почти всички грижи, като негов родител, за да може свидетелката да работи и „да поеме икономическата част на нещата„. Тъй като С. живеела на село, постоянно пътувала. Почти всекидневно водела и прибирала ищеца от училище. Не получавали присъдената издръжка от бащата, поради което им било много трудно да се справят. Когато предприятието, в което свидетелката работела, обявило фалит, заминала на работа в чужбина, към който момент Р. бил на 13 год.. Тогава майка й поела всички грижи за децата, непрекъснато пътувайки, тъй като те учели в Търново, грижела се за домакинството, ходела на родителски срещи и комуникирала с учителите му единствено тя. Организирала абитуриенския бал на Р., както и всички негови празници, винаги изрядно. Свидетелката сочи себе си като „финансовата страна на нещата „, признава неадекватността си като родител и че за Р. С. била като майка. Затова и вече самостоятелен, той започнал да се грижи за нея, особено след смъртта на съпруга й, по начина, по който бил научен от самата нея – на всичко за поддържането на едно домакинство. Чувал я всяка вечер, от какво има нужда, пълнел хладилника й, помагал й на село в двора, ремонтирал къщата й, за да й е удобна с напредването на възрастта. Екранната снимка на телефона е на баба му. Смъртта й понесъл тежко и все още я преживява, на погребението, по думите на присъстващи, бил като зомби. Споделя, че Р. живее сам, не е семеен, няма деца. Свидетелката М. Г., братовчедка на починалата, потвърждава факта за поета от починалата грижа за децата на дъщеря й, след развода. Летата били изцяло при нея, а през останалото време пътувала постоянно до Търново, където живеели с майка си и дори често преспивала там. Майката работела на смени и затова „ги предоставила на баба им „. След заминаването й на работа в Гърция, грижите за Р. останали единствено за С.. Ходела и по родителски срещи, организирала бала му, изпращането в казармата. Поела всички грижи и отговорности за него, като родител. Гледала го „ като родно дете „. Когато Р. започнал да работи „нещата се обърнали„. Той започнал да се грижи за нея, идвал всяка седмица в Раданово, носел и „разни неща „, помагал й в къщи, подобрил жилището й. На погребението бил неадекватен, „гледал в нищото„. Оттогава, при срещите й с Р. той винаги говорел за баба си с любов, продължава да се грижи за къщата й в Раданово, макар че живее в Търново. Свидетелката посочва, че „ работи при него в Раданово „. Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло, за претендираната сума от 50 000 лева, като е приел, че ищецът установява, по изключение, материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди, съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Материалрноправната легитимация на ответника не е спорна – деянието и вината на дееца са установени с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК. Няма спор и относно наличието на застрахователно правоотношение с ответника, по което и към датата на ПТП, е застраховано, по задължителна застраховка „Гражданската отговорност„ на автомобилистите, МПС на делинквента. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска, възпроизвеждайки съдържанието на свидетелските показания, въззивният съд е приел, че същите – и на двете свидетелки - следва да се възприемат с резерва, съгласно чл. 172 ГПК, поради възможна тяхна заинтересованост, тъй като първата е майка на ищеца, а втората „работи при него“. Съдът е приел за съществено обстоятелството, че ищецът имал брат, по-голям с три години и следователно починалата е полагала грижи и за него. Липсата на голяма възрастова разлика предполага и сходно дължими грижи за всяко от децата. Не е посочено значението на това съществено ,според съда, обстоятелство в контекста на установяваната приживе връзка между починалата и ищеца. Съдът, макар да приема за установено, че починалата е била ангажирана с грижите, възпитанието, вкл. личните празници на внуците си, поддържането на домакинството им и пр., счита че установените отношения не доказват изключителност на изградената връзка, съдържанието на която да надхвърля рамките на традиционно установените в националния ни бит отношения между деца и прародител. Съдът акцентира и на обстоятелството, че независимо от ежедневната нужда от нея, починалата продължила да живее в друго населено място, не се е преместила да живее при дъщеря си и децата, вкл. след заминаването на майката за Гърция. Съдът подчертава и обстоятелството, че от доказателствата не се установява пострадалата да е полагала специални грижи за ищеца и да е имала специално отношение към него, различно от това към брат му, което би означавало по-силна, по-близка и по-особена връзка помежду им. Няма и доказателства, че след развода и до смъртта на баща им през 2015 г., същият не е полагал каквито и да било родителски грижи за Р. и брат му. Не са ангажирани и доказателства, какво е било съдържанието на връзката между ищеца и починалата в периода от навършване на пълнолетие / 2000 г. / и до смъртта на С. / 2018 г. /. Свидетелите сочат поведение на ищеца, което демонстрира признателност и благодарност към баба му, но такива чувства, според съда, са характерни за родствената връзка между двамата. Така мотивирайки се съдът е приел, че претърпените от ищеца болки и страдания не надхвърлят по интензитет и продължителност нормалните, присъщи и обичайни за родствената връзка баба – внук мъка и тъга от загубата. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира въпроса: При предявен иск по чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ, в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР № 1/2018 г. по тълк.дело №1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по т.д.№ 2458/22 г.,т.д.№ 2760/21 г., т.д.№ 2401/21 г. на І т.о. и т.д.№ 1505/2016г., т.д.№ 1275/2019г., т.д.№291/2020 г.,т.д.№ 597/21 г., т.д.№ 2090/21г., т.д. № 1720/22 г. и т.д. № 1199/2015 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС. Въззивният съд се е обосновал с обстоятелства, относими към преценка на съдържанието на връзката между ищеца и починалата приживе, от които е извел съждение, че само по себе си това съдържание изключва търпими от ищеца болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и продължителност и несравними с тези на най - близките, без да е коментирал самото проявление на последните. Доколкото решаващите му изводи, макар непрецизно, кумулират всяка от предвидените в ТР № 1 /2018 г. по тълк.дело № 1/2019 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки, за обосноваване по изключение материалноправната легитимация на едно лице, да претендира обезщетение за неимуществени вреди, бидейки извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., настоящият състав намира за допустимо да конкретизира въпроса до: „предпоставките за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лица, от причинена смърт на техни близки, когато не попадат в кръга, очертан с ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г.“, при допълнителен селективен критерий, обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В практиката са изведени възможни, но не и изчерпателни критерии за „изключителност„ на връзката приживе. В решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, с препращане към решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС / цитирани и от касатора /, след като изрично е подчертано, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, като примерни ситуации за възникване на такава връзка са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, в м е с т о от неговите родители. Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, за преценка доколко установената в случая формална „причина“, идентична с коментирана такава в преждепосочените решения, наред с останалите обстоятелства по спора, обосновава „изключение“ в конкретния случай. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение