Определение № 50534 от 02.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 413/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Пътстрой“ ООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът Община Созопол оспорва жалбата. Ответникът „Девня Трейд“ ООД изразява становище за основателност на жалбата. Третото лице – помагач на страната на ищеца „Сиат“ ЕООД не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на поетото от ответниците задължение за строителство по договор за обществена поръчка, заедно със законната лихва.

По жалба на ответниците въззивният съд е потвърдил решението. Изложил е съображения, че не се установява да е възникнала необходимост от извършване на допълнителни строителни работи извън предвидените в договора, както и че не е доказана причинна връзка между закъснението и наличието на непредвидени в проекта и установени на място в процеса на строителството подземни комуникации. Приел е по-нататък, че свързаното с тези обстоятелства възражение на ответниците се основава на неизпълнението на задължението на ищеца да заплати наложилите се допълнителни разходи, в резултат на което настъпилата забава на ищеца е довела до освобождаване на ответниците от последиците на собствената им забава съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Намерил е така заявеното възражение за неоснователно, като е приел, че съгласно предвиденото в договора само неизпълнението на ищеца по отношение на уговорените основни плащания може да има такава последица, но не и неплащането на допълнителните непредвидени разходи. Като неоснователно е отхвърлил и възражението за прекомерност на неустойката по съображения, че предвид търговския характер на сделката на прекомерност на неустойката може да се позовава само страната-нетърговец, но не и ответниците – търговци предвид забраната по чл. 309 ТЗ.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не се установяват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Посочената от жалбоподателя нередовност на исковата молба – противоречие между обстоятелствена част и петитум, изразяващо се в предявяването на иск за неустойка на основание договор при изрично въведено от ищеца твърдение за прекратяване на облигационната връзка – не е налице. Съобразно заявените от ищеца твърдения претенцията за неустойка се основава именно на сключения между страните договор, при което евентуалното прекратяване на действието на последния (поради изтичане на срока или разваляне) е въпрос от значение за съществуването на вземането за неустойка, т. е. по съществото на спора.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• задължен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения, както и да изложи свои фактически и правни изводи;

• задължен ли е въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице в пълнота наред с всички останали доказателства по делото, както и да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата;

• задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да се произнесе по наведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорена в процесния договор неустойка за забава;

• длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност;

• длъжна ли е въззивната инстанция да извърши служебна проверка за нарушение на императивна материалноправна норма, независимо от заявените в жалбата оплаквания, както и служебно да назначи експертиза с оглед приложението на императивна материалноправна норма;

• длъжен ли е съдът да ползва експертно становище на специалист в съответната област при необходимост от отговор на въпроси по делото, за които съдът няма специални знания; следва ли съдът да допусне служебно нова експертиза при положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне, след като вече е прието по делото заключение на вещо лице; когато в състава на изслушаната по делото експертиза са включени специалисти без необходимата компетентност, следва ли съдът служебно да възложи поставените въпроси на отделна експертиза със специалисти от съответната област;

• в хипотезата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД може ли забавата на плащания от страна на кредитора да бъде единствената предпоставка за освобождаване на длъжника от отговорност за забавено изпълнение.

Първите три въпроса не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка същите са относими към всяко гражданско дело, а значение на същите за конкретното дело не се обосновава с изложените допълнителни аргументи (представляващи всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК), доколкото същите не отчитат обстоятелството, че в съответствие с правилото по чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд се е произнесъл в пределите на изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

Четвъртият въпрос относно задължението за служебна проверка за нищожност на договора, както и свързаният по-общ пети въпрос за служебното приложение на императивна материална норма, не отговаря както на общото, така и на специалното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно установената с ТР № 1/2020 на ВКС-ОСГТК задължителна практика задължението за служебна проверка на нищожността на сделка е налице само в хипотезите, когато нищожността произтича пряко от сделката или се установява от събраните доказателства. В разглеждания случай извън бланкетните оплаквания, че въззивният съд не е извършил служебна проверка за нищожност, не е посочено кои точно елементи от съдържанието на договора, респ. събрани по делото доказателства, се твърди да имат за последица нищожност на договора и съответно да налагат служебно задължение на съда да извърши такава проверка съгласно посоченото тълкувателно решение, което изключва както обуславящото значение на въпроса за постановения от въззивния съд резултат, така и възможността да се обоснове извод за допуснато от съда отклонение от установената задължителна практика.

Шестият въпрос в отделните си части, всички отнасящи се до задължението за служебно назначаване на експертиза, не удовлетворява специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2013 г. въззивният съд има задължението служебно да назначи експертиза само при необходимост от служебно прилагане на императивна материалноправна норма, или при надлежно въведени във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение, респ. допуснато процесуално нарушение. В разглеждания случай не се обосновава спорните въпроси, предмет на изясняване посредством специални знания, да са от значение за прилагането на императивна материалноправна норма, нито да е било въведено във въззивната жалба надлежно оплакване за необоснованост или процесуално нарушение съгласно изискването на т. 3 от посоченото тълкувателно решение.

Последният въпрос също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е посочено по-горе, въззивният съд е приел, че съгласно предвиденото в договора само неизпълнението на ищеца по отношение на уговорените основни плащания може да има за последица освобождаване на ответниците от последиците на собствената им забава, но не и неплащането на допълнителните непредвидени разходи, т. е. не е отречена възможността забавата на плащания от страна на кредитора да бъде единствена предпоставка за освобождаване на длъжника от отговорност за забавено изпълнение, а е прието, че не е налице връзка между твърдяното неизпълнение от страна на ищеца на допълнителното задължение за непредвидени разходи и закъснението на ответниците за изпълнение на основните им задължения.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК не се дължат предвид липсата на доказателства такива да са направени за касационното производство.

С тези мотиви съдът