Определение № 1221 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1893/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото „Еди 2005“ООД, [населено място], чрез процесуален представител, срещу Определение № 2378 от 28.09.2023г. по в.ч.гр.д. № 2255/2023г. на Апелативен съд - София, с което е отменено Определение № 109 от 22.05.2023г. по т.д. № 8/2023г. на ОС-Перник за оставяне без уважение възражението за неподсъдност на делото, като е прекратено производството по същото и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Оплакванията на частния касатор са за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон /чл.46 от ЗНА/, съществено нарушение на процесуалния закон вследствие на неправилно прилагане на нормата на чл.115, ал.2 ГПК и нарушение на прокламирания принцип за законност по чл.5 ГПК. Счита за недопустимо осъщественото от въззивния съд стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, като не е придал на ищеца качеството на „увредено“ лице, предявило иск срещу застрахователя по Кодекса за застраховане за изплащане на застрахователно обезщетение – виновно причинен пожар от неизвестни лица. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване делото да се върне за разглеждане от ОС-Перник. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следния въпрос: Включва ли се в понятието „увредено лице“ в текста на чл.115, ал.2 от ГПК застрахованият по иск срещу застраховател по договор за застраховка, когато е увреден от застрахователно събитие, имащо характер на непозволено увреждане? Допълнителният селективен критерий е обоснован с хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като жалбоподателят счита, че разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага, че съществуващата по този въпрос практика е неправилна, следва да бъде изоставена, тъй като не почива на правилата за прилагане на закона според точния му смисъл. Намира за необходимо противоречието и неяснотата при прилагането на нормата на чл.115, ал.2 ГПК да бъде преодоляно чрез тълкувателна дейност, с която да се установи точния смисъл на закона, което ще допринесе за развитие на правото. Ответникът по частната жалба – ЗАД „Армеец“АД в срока по чл. 276, ал.1 ГПК депозира отговор, с който изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че пред ОС-Перник „Еди 2005“ООД, със седалище в [населено място], е предявил срещу ЗАД „Армеец“АД, със седалище в [населено място], иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Защитено имущество“ поради настъпване на застрахователно събитие пожар, станал на 05.09.2021г. в [населено място], причинен от неизвестни лица - частичен иск; и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, всеки с цена над 25 000 лв. Констатирано е, че в срока за отговор на исковата молба ищецът е направил възражение за неподсъдност на делото, основано на обстоятелството, че седалището му е в [населено място], че ищецът не е увредено лице по смисъла на КЗ – чл.478, ал.2 КЗ, а застрахован, и че делото следва да се изпрати по подсъдност на СГС. Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответното дружество за неподсъдност на делото на сезирания с горепосочените искове окръжен съд. В случая, пред ОС-Перник е предявен иск от застрахован-търговско дружество, с който се иска изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от ответника – застраховател, съотв. иск за заплащане на обезщетение за забава. Позовавайки се на Определение № 87 от 21.02.2020г. по ч.гр.д. № 2870/2019г. на ВКС, І т.о., решаващият съд е приел, че от съдържанието на нормата на чл.115, ал.2 ГПК и с оглед систематичното й място следва, че предявеният иск от застрахован срещу застраховател не е в приложното поле на цитираната норма, дори при твърдяно застрахователно събитие непозволено увреждане. Въпреки че целта на законодателя за правна регулация на местната подсъдност на исковете по КЗ е била друга, както личи от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, независимо, че от обсъжданата процесуална норма е отпаднал изразът „прекият иск“от първоначалната редакция, така както е формулирана не може да изведе заключение, че урежда всички искове по КЗ при застрахователно събитие непозволено увреждане срещу посочените в нормата ответници. С този решаващ за изхода от спора мотив е прието, че по правилата на общата местна подсъдност, местно компетентен да разгледа предявените от застрахован - търговско дружество срещу застраховател искове е Софийски градски съд, в чийто район е седалището на ответника /чл.108, ал.1,изр.1 ГПК/. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението въпрос е относим към доводите на жалбоподателя в обосноваване приложението на чл.115 ал.2 ГПК в настоящата хипотеза и е предпоставен от решаващ мотив на въззивния съд при определяне на местно компетентния съд, прилагайки правилата на общата местна подсъдност по чл.108, ал.1,изр.1 ГПК, съответно – отричайки приложимостта на по-горецитираната норма. Въпросът удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По аналогичен, макар и различно формулиран, въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в Определение № 87 по ч.т.д. № 2870/2019г., І т.о., с което съставът на апелативния съд се е съобразил. Даденото със същото разрешение, че особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице, се споделя от настоящия състав. Съответно, когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като деликт. Съгласно т.4 от задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допълнителният селективен критерий в тази хипотеза предпоставя посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е породило противоречива практика, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия и изменение на законодателството. Действително нормата на чл. 115 ал.2 ГПК е предизвикала стеснително тълкуване, аргументирано в цитираното Определение № 87 по ч.т.д. № 2870/2019 г. на І т.о. на ВКС, спрямо мотивите в което настоящият състав не намира да е налице, а и не се обосновава от касатора, нужда от изоставянето им. По този въпрос не е налице противоречива съдебна практика, като на такава не се позовава и жалбоподателят в частната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение