Определение № 734 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2326/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Х. К. П. срещу решение № 142 от 06.02.2020г. по в. гр. дело № 2129/2019г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4080 от 08.10.2019г. по гр. дело № 9992/2019г. на Варненски районен съд, с коeто е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу Агенция за социално подпомагане на РБ иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ за заплащане на сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, унижение, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното състояние, които вреди са резултат от понесено тенденциозно и дискриминационно отношение от служители на ответника, при и по повод на неоснователното обжалване на ЛКК протокол № 1309/06.11.2014г. към подадено от ищцата заявление от 07.11.2014г. за получаване на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки, ведно със законната лихва от 17.06.2015г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане. Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр./, доколкото в противоречие със същия въззивният съд е намерил, че не е налице спрямо нея дискриминационно отношение на служители на ответника – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.. Претендира съдебно – деловодните разноски за всички инстанции. Жалбоподателката въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „Що е „неблагоприятно третиране“ по смисъла на ЗЗДискр.?“, по който твърди, че липсва задължителна съдебна практика, а формирането на такава би било от значение за точното прилагане на закона, в случая ЗЗДискр.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол - „очевидна неправилност“, изразяваща се в несъобразяване на решаващия съд със законовите изисквания на ЗЗДискр. и на Закона за интеграция на хора с увреждания. Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковото производство/ - Агенция за социално подпомагане подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което тя е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в действащата редакция, публ. в ДВ, бр. 86 от 2017г., не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Единственият предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е облигационен и е с цена 5 000 лв., а и не попада в изрично посочените изключения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 – 3 ГПК, при които е допустим касационен контрол. Горепосочените обстоятелства обуславят необжалваемост пред касационната инстанция на атакуваното въззивно решение. Като насочена срещу окончателен въззивен съдебен акт, депозираната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Без значение е обстоятелството, че в самото въззивно решение погрешно е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване. На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение