Определение № 5032 от 05.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Решение № 14 от 08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2803/2023 г. на Апелативен съд - София, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил изцяло исковете по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане от ответниците С. Л. К. и Е. Н. К. в полза на държавата на ателие № 2, на четвъртия етаж в сградата на [улица] [населено място], както и на сумата от 112 104.15 лв., иззета от Окръжна прокуратура – Благоевград с протокол за претърсване и изземване от 29.11.2017 г. по пр. пр. № 6083/ 2017 г. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /Комисията/ поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли касационното обжалване да бъде допуснато, обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове – уважени изцяло. С. Л. К. и Е. Н. К. чрез процесуалния си представител адв. П. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да отмени в уважителната му част първоинстанционното решение на СГС и отхвърли изцяло исковете на КОНПИ за отнемане от С. К. и Е. К. на незаконно придобито имущество на стойност 281 206.65 лв., въззивният съд е приел, че в случая не се установява значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ПЗР на ЗОНПИ между имуществото на двамата ответници и нетния им доход за целия проверяван период, което да надвишава 150 000 лв. За да достигне до този извод съдът е анализирал понятията доход, разход, приход и източници на финансиране, отчел е, че доходът може да бъде законен или незаконен в зависимост от това, дали е получен в резултат на позволена или забранена от закона дейност, като е споделил формираната задължителна съдебна практика, която е в смисъл, че паричните средства, преминали през имуществото на проверяваното лице, дори да не могат да бъдат оправдани с конкретен законен източник, не подлежат на отнемане, щом не са налични. По отношение на иззетите от К. парични знаци с протокол за претърсване и изземване от 29.11.2017 г. в размер на 112 104.15 лв. съдът е приложил презумпцията на чл. 147 ЗОНПИ, която в случая не е била оборена, и е счел, че средствата са собственост на лицето К., у което са намерени. Позовавайки се на приетите по делото експертизи е счел, че така иззетите пари, заедно с недвижимия имот, формират имуществото на ответниците на стойност 266 113.15 лв. (заедно с другите им налични средства, доходите от пенсия и обезщетения, както и 5937 лв. - стойност на МПС). Нетният доход е в размер на 244 162.30 лв. От посочените данни въззивният съд е заключил, че превишението на стойността на имуществото над нетните доходи на ответниците е в размер на 21 950.85 лв., което не надхвърля предела от 150 000 лв., визиран в цитирания § 1, т.3 от ПЗР на ЗОНПИ. В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК към касационната жалба, за да обоснове приложното поле на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност, Комисията е развила подробно тезата си, поддържана в хода на цялото производство, че за да е налице „значително несъответствие“ като предпоставка за отнемане на имущество в полза на държавата по исковия ред на чл. 153 от ЗОНПИ /Загл. Изм. ДВ бр. 84/2023 г./, следва да съществува разлика в предвидения от закона размер от 150 000 лв. между сбора на всички приходи и сбора на всички разходи, които ответникът е имал през целия проверяван период. Поради това, според Комисията, в тези стойности е необходимо да участват всички парични средства, които са постъпвали в патримониума на лицето и всички негови разходи, които са го напускали. От тук и необходимостта да бъде проверен целият паричен поток, с отчитане на движението на всички суми, независимо, че те не са налични в края на проверявания период. Ето защо, според Комисията, игнорирането на неналичните суми в приходната и разходната част на анализа за определяне на размера на несъответствието противоречи на духа и целта на закона. По изложените съображения жалбоподателят счита, че ако съдът бе взел предвид всички преминали през имуществото на ответниците К. средства, както постъпилите, така и изразходваните, той би констатирал, че разликата между приходи и разходи, тълкувани в контекста на ЗОНПИ, надвишава 150 000 лв. Наред с горепосоченото Комисията намира за очевидно неправилно включването на иззетата по наказателното дело сума от 112 104.15 лв. и в приходната част, и в наличното имущество. Първият поставен от Комисията въпрос в изложението към касационната жалба е формулиран така: „Следва ли при определяне на размера на несъответствието по смисъла на § 1, т.3 от ПЗР на ЗОНПИ /загл. изм. ДВ. бр. 61/2025 г./ да участват разходваните суми за извършени вноски по банкови сметки и депозити, които не са налични към края на проверявания период и не е установено да са преобразувани в реални активи“. Според Комисията този въпрос е решен в противоречие с приетото в мотивите на тълкувателно решение № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, както и в Определение № 4810 от 24.10.2023 г. по гр. д. № 704/2024 г. на ВКС, IV г.о. Въпросът е от значение за предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но той не е разрешен в отклонение от задължителната съдебна практика, формирана с цитирания тълкувателен акт, а в пълно съответствие с него. В мотивите към т.1 от тълкувателно решение № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК изрично е възприето становището на Конституционния съд на Република България, застъпено в решение № 13 от 13.0.10.2012 г. по к.д. № 6/20212 г., според което на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения. В същото решение на КС е посочено още, че целта на този закон не е наказване на личността на проверявания, а установяване, дали натрупаното от него богатство може да бъде обяснено със законово регламентирани източници. При съобразяване с посоченото разяснение, в т.1 от тълкувателно решение № 4/2021 г. ВКС, ОСГК е прието, че преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. При определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената задължителна съдебна практика. Вторият поставен въпрос „Следва ли съдът да възприеме заключението на вещо лице без да се мотивира и без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото“ не е обуславящ, тъй като в конкретния случай няма немотивирано възприето и същевременно необсъдено съвместно с останалите събрани доказателства експертно заключение. Въззивинят съд е обсъдил поединично и преценил в съвкупност всички събрани доказателства по делото, като се е мотивирал подробно, задълбочено и ясно, защо възприема едни от заключенията на експертите и защо не кредитира други. Специално в приетата пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза вещото лице Л. е дало няколко варианта: в първия от тях, ако при определяне на размера на несъответствието не се вземат предвид сумите с неустановен източник и сумите от придобито и впоследствие – отчуждено имущество, което не е налично в края на проверявания период, то приходите са в размер на 389 905.00 лв., разходите са в размер на 441 459,27 лв. (ако в тях не се включва иззетата сума в размер на 112 104.15 лв.), като несъответствието ще възлиза на 41 767.16 лв. Във втория вариант, ако в изчисленията бъдат включени и паричните средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и отчуждено имущество, които не са налични, то несъответствието би възлизало на 59 102.68 лв. Според експерта, до значително несъответствие над 150 000 лв. би се стигнало единствено ако иззетата сума от 112 105.15 лв. бъде включена в перото на разходите (л. 5 от заключението). Видно от мотивите на обжалваното решение, обаче, съдът не е основал своите крайни изводи на това заключение. По делото освен него са били изслушани и приети съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице П., втора съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в.л. А., основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в. л. С., както и съдебно-икономическа експертиза на в.л. Й. (извън двете авто-технически експертизи на в.л. М. и в.л. Т.), като в нито едно от тях не е установено значително несъответствие, с изключение на заключението на в.л. С.. Въззивният съд е посочил защо кредитира заключението на в.л. А., както и защо не възприема заключението на в.л. С. в частта, в която в стойността на имуществото са включени средства, които не са налични в края на проверявания период, съобразявайки по този начин задължителните разрешения, дадени с тълкувателно решение № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допускано и по този въпрос. Решението не е и очевидно неправилно. По силата на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, хипотезата на очевидна неправилност е налице, когато неправилността на решението е толкова съществена, че може да се установи несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато е приложена несъществуваща /вкл. отменена/ правна норма, както и при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В конкретния случай такива квалифицирани форми на неправилност не се установяват. Ето защо, не е налице основание за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2 ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците С. и Е. К. следва да бъдат присъдени сторените пред касационния съд разноски за един адвокат, в размер на 5000 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,