Определение № 3124 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3608/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Д. и К. И. Д. чрез пълномощника им адвокат В. К. против решение № 781 от 6.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2252 по описа за 2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 81 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 2252/2023 г. на Софийски апелативен съд, като на страница 14, ред 16 от диспозитива вместо „10/24 идеални части“ да се чете „9/24 идеални части“. Б. А. М., наследник на ответницата В. А. А.-Д., е подала чрез пълномощника си адвокат Ц. Т. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Производството по чл. 247 ГПК е проведено по молба на Б. А. М., наследник на В. А. А.-Д.. Съдът е приел, че е допусната очевидна фактическа грешка – в мотивите на решението е прието, че всеки от ищците е собственик по наследство на 9/24 ид. ч. и първоинстанционното решение е отменено за разликата от уважения размер от 6/24 ид. ч. до 9/24 ид. ч. и е потвърдено отхвърлянето на иска за разликата от 9/24 ид. ч. до претендираните 10/24 ид. ч., но при постановяване на диспозитива за уважаване на иска съдът вместо 9/24 ид. ч. е записал 10/24 ид. ч. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. И. Д. и К. И. Д. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касаторите не са формулирали изрично правен въпрос, но от заявената обосновка на основанията за допускане на касационно обжалване може да се уточни, че поставят въпроса „кога е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК“. В практиката на ВКС, вкл. и решение № 50030 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 2502/2022 г., І г. о. (на което се позовават касаторите) е дадено тълкуване, че изискването за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е да има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт, като е недопустимо е в това производство да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение. Атакуваното решение изцяло съответства на практиката на ВКС, като съдът е посочил каква е действително формираната воля при разрешаване на правния спор, отразена както в мотивите така и при частичната отмяна и частичното потвърждаване на първоинстанционното решение, като единствено при произнасянето по същество в частта, с която е искът се уважава за разликата между правата, признати от първоинстанционния съд и правата, които въззивният съд е приел, че ищците притежават е допуснато грешно изписване на дробното число. Наличието на практика на ВКС, на която атакуваното решение съответства, изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Тезата на касаторите, че при наличие на неразбиране на действителната воля на апелативния съд е могло да се иска тълкуване на съдебното решение, а не поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като последната се отнася до очевидна (т. е. несъмнена) фактическа грешка – т. е. относно фактите, а не относно правните изводи на съда, е неотносима към данните по делото. Формираната от съда воля какви права в съсобствеността притежават ищците е ясно изразена в мотивите на съдебното решение и при постановяване на диспозитива относно частичната отмяна и частичното потвърждаване на първоинстанционното решение, поради което изцяло правно необосновано е твърдението, че е приложимо производството по чл. 251 ГПК или че съдът подменил направените в основното си решение правни изводи. При липса на основание за допускане на касационно обжалване К. И. Д. и К. И. Д. следва да възстановяват на Б. А. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 409.03 евро (равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.). С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение