Определение № 439 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 106/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано е по касационна жалба, подадена от ищците по делото Н. Д. Г. и Ц. К. Г. срещу решение № 102/21г., постановено по в.гр.д. 401/21г. на Врачански окръжен съд, с което на основание чл. 2б ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на всеки от ищците по 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, а искът за разликата до 10000лв. на всеки от тях е отхвърлен. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК по следния въпрос: Кои са критериите, които определят понятието „справедлив размер“ на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ, следва ли въззивният съд да изложи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им, при прилагане на чл. 52 ЗЗД? За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да прецени дали въпросите обуславят изхода на делото и дали има формирана практика на ВКС по тях. Правният въпрос е обуславящ, когато е въпрос по тълкуване на правна норма, която е приложима към фактите на правния спор, въззивният съд се е произнесъл по въпроса, и това разрешение на въпроса се оспорва в касационната жалба. (т.р.№1/2010г. на ОСГТК). Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ. Ищците твърдят, че са станали жертва на престъпление през 2013г.. По образуваното наказателно производство са били конституирани като граждански ищци, и в крайна сметка исковете са им уважени за по 10000лв., за причинени неимуществени вреди. Твърдят, че са пострадали от неразумния срок на наказателното производство, поради което претендират по 10000лв., за всеки, обезщетение за неимуществени вреди. Излагат следните обстоятелства: работели в системата на МВР,РУП Б.Слатина; на 16.03.2013 г. заедно с други служители били изпратени в [населено място], обл.Враца за провеждане на специализирана полицейска операция по задържане на обявения за общодържавно издирване М. Г.. При влизане в дома му същият извадил саморъчно изработено огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка, 20 калибър и я насочил към тях, като на два пъти се опитал да произведе изстрел, но пушката засекла и, че след това бил обезвреден и задържан от тях. На същата дата в РУ на МВР, гр. Б. Слатина по този случай било образувано досъдебно производство № 215/2013г.,пр.пр. № 177/2013 г. по описа на РП Б. Слатина. На 17.03.2013 г. М. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". С постановление от 18.03.2013 г. наблюдаващият прокурор от БСРП изпратил ДП на Врачанска окръжна прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление по чл.116 ал.1 във вр. с чл.18 НК, но Врачанска окръжна прокуратура не е приела ДП за наблюдение и го е върнала на РП Б.Слатина. На 22.04.2013 г. наблюдаващият прокурор от тази прокуратура отново бил изпратил ДП на горната прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление по чл.116 във вр. с чл.18 НК, която този път го приела за наблюдение и разследване. В последствие многократно делото е прекратявано от Врачанска окръжна прокуратура - за престъплението по чл.116 НК, и изпращано на РП Б.Слатина - за престъпление по чл.144 ал.3 НК. Прекратителните постановления на Врачанска окръжна прокуратура били обжалвани от ищците в процесуалното им качество на пострадали в ДП, съгласно чл.75 и следв. НПК, както пред съответния съд, така и пред по-горестоящата прокуратура - АП София, която разпореждала наблюдението на производството да се осъществява от ОП Враца, с оглед престъпление по чл.116 НК - опит за убийство на повече от 1 лице - полицейски органи - ищците, при изпълнение на службата им. Въпреки тези указания, Врачанска окръжна прокуратура отново частично прекратявала производството срещу М.Г. за престъпление по чл.116 НК, като отново приемала, че е налице престъпление по чл.144 ал.3 НК, което е от компетентност на Районна прокуратура Б.Слатина. Последното такова постановление също било обжалвано пред Окръжен съд, който уважил жалбата. Междувременно въззивниците са искали отводи на двама от наблюдаващите прокурори поради неизпълнение на задължителните указания на АП София и нежеланието им да изяснят обективната истина по делото, че първоначално тези отводи не били приемани от САП, но на по-късен етап исканията им били уважени. Пак по жалби от тях, с постановление на Главния прокурор на РБ, ДП било иззето от Врачанска ОП и възложено на ОП София за приключване на разследването. Мярката за неотклонение на обвиняемия е била изменена от „задържане под стража" в по-лека, но той се укрил и досъдебното производство било приключено в негово отсъствие. Софийска окръжна прокуратура след извършване на допълнителни следствени действия, частично прекратяване на производството и отново обжалване от тяхна страна, внесла обвинителен акт срещу М. Г. - за престъпления по чл.116, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 предл.3 и т.6, предл. 1 и 2 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 НК и по чл. 339, ал.1 НК, по който е било образувано НОХД № 271/2018 година по описа на Врачански окръжен съд. В съдебното производство двамата ищци по делото участвали в качеството на граждански ищци и частни обвинители. Съдът разгледал делото и постановил присъда, с която наложил наказания на подсъдимия и уважил предявените от тях граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди. Присъдата била обжалвана пред САС, който се е произнесъл с решение по ВНОХД № 755/2019 г., с което изменил частично същата и решението му било оставено в сила с решение от 27.07.2020 г. по н.д. № 398/2020г. на ВКС, 2-ро н.о., в което съдът бил отбелязал, че "за дългия срок на воденото ДП вина има и държавното обвинение". В резултат на това нарушение са им нанесени морални вреди - болки и страдания, за които на основание чл. 60а, ал.3 от ЗСВ, се обърнали към ИВСС София и поискали обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лева. По заявленията им били извършени проверки от състав от инспектори, за които били съставени 2 констативни протокола от 05.11.2020 г.. В протоколите подробно били описани всички действия на прокуратурата по посочените досъдебно производство и съдебни дела,и било признато, че е било нарушено правото им на разглеждане на делото в разумен срок - прекомерна продължителност на досъдебното производство (повече от 5 години), която се дължи на неритмично и недобре организирано разследване, многократното прекратяване на ДП от страна на окръжна прокуратура и изпращането му на по-долустоящата прокуратура, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неизпълнение на задължителните указания на прокурор от по-горестоящата прокуратура и продължителни периоди на бездействие от страна на разследването ,което е довело до увеличаване продължителността на наказателното производство с около 3 години и 2 месеца. С оглед посочените констатации им било определено обезщетение в размер на по 2 200 лева, което те не приели, тъй като смятат, че е крайно несправедливо /занижено/. През цялото време на ДП се чувствали незащитени от държавата, че е разколебано доверието им в правосъдието, че животът им е бил поставен в опасност - щели са да бъдат убити, ако оръжието не било засякло, че по време на деянието са преживели силен стрес и напрежение, които продължили и по време на ДП, че поведението на наблюдаващите прокурори и нежеланието им да внесат обвинителен акт за съответното престъпление повлияло на работата им в полицията, поради което първият от тях през м. 11.2015 г. по собствено желание напуснал органите на МВР и в момента е на друга работа,а вторият бил преназначен на друга работа. Претърпели са болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които всеки от тях оценява на по 10 000 лева, и които следва да бъдат репарирани от ответника. Въззивният съд е приел за установена по делото фактическата обстановка, описана в исковата молба, както и че досъдебната фаза на производството е с прекомерна продължителност от 5 години и 9 дни; за продължителността на досъдебното производство са допринесли с действията си органите на досъдебното производство, тъй като са допуснали слабости в работата си - неритмично и недобре организирано разследване, и не са събирани доказателства за установяване на фактическата обстановка и за разкриване на обективната истина; многократно досъдебното производство се е движело между РП и ОП,като последната връщала отново делото на РП,в противовес и въпреки актовете на АП София и ОС Враца; прокурорът от ОП София е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до прекратяване на съдебното производство по НОХД № 371/2017г. по описа на ОС-Враца и връщане на делото на прокурора; новият обвинителен акт е внесен от прокурора в ОС-Враца близо единадесет месеца след внасянето на първия; посочените обстоятелства са довели до увеличаване на продължителността на наказателното производство с около 3 години и два месеца. Според въззивния съд, конкретните неимуществени вреди – негативни изживявания на ищците, се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели- като последица от нарушеното им право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок ищците са изпитвали емоционално напрежение, усещане за безпомощност, безизходица, загуба на доверие в правосъдието и Прокуратурата, отчаяние, обърканост. Били са подтиснати и демотивирани в работата си като полицаи от дългия срок на наказателното производство. Отчаянието на ищеца Н. Г. от действията на Прокуратурата било една от причините за напускането системата на МВР през 2015 г., а след случая от 2013 г. ищецът Ц. Г. бил постоянно разсеян, угрижен и умислен, не поемал риск в работата си и бил предпазлив, не могъл да се справя качествено със служебните си задължения, поради което бил преместен на 12 длъжност, при която не се занимава с граждани, на постоянен пост извън [населено място]. Налице са всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ. Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта на увреждащото поведение), само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му. Имайки пред вид гореописаните конкретни обстоятелства – сложност на воденото производство, поведение на ищците и наличие на осъществени процесуални действия извън разумния срок, и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е намерил, че справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците от нарушеното им право на разглеждане и решаване на наказателното дело в срок, е сума в размер на по 3 000 лв. на всеки от ищците. При определянето на този размер, съдът е съобразил също и продължителността на преживените негативни емоции от ищците и степента на засягане на психиката им, както и липсата на данни за трайни увреждания и за промени в начина им на живот, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане, като има предвид и факта, че самото осъждане на ответната Прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на вредите. Въззивният съд е преценил също, че на обезщетяване подлежат само претърпените неимуществени вреди от ищците, които са в пряка причинна връзка с нарушеното им право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок,а не и тези от престъплението, извършено спрямо тях през 2013 г. в [населено място], за които са обезщетени с уважаване на предявените от ищците граждански искове в наказателното производство. В касационната жалба са посочени следните основания за обжалване: пострадали са от престъпление против личността, но въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на престъплението; Прокуратурата не е желаела да привлече като обвиняем извършителя, а това станало благодарение на положените изключителни усилия от тяхна страна- писане на жалби срещу Прокуратурата; това било свързано с притеснения и стрес, и разочарования; не е взето предвид обстоятелството, че са станали жертва на престъпление по време на изпълнение на служебния им дълг като полицаи, съдът не е взел предвид тези обстоятелства, които се установяват от разпита на свидетелите; не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството поведението им, което не е било причина за забавяне на разследването. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК по следния въпрос: Кои са критериите, които определят понятието „справедлив размер“ на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ, следва ли въззивният съд да изложи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им, при прилагане на чл. 52 ЗЗД? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението, и се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. На обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди (имуществени и неимуществени), причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД в смисъла разяснен по т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени претърпените вреди, при определяне размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото, личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата продължителност на производството и доколко то се явява над "разумния" срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. процесуалното й качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценяват от съда с оглед конкретния спор по чл. 2б ЗОДОВ. В някои случаи неразумната продължителност на производството може да причини минимални или дори да не причини неимуществени вреди (настъпването им се презюмира, но оборимо). Съдът преценява всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка (решение № 60242/22г. на ІІІ ГО). Предвид посочените в касационата жалба основания, и по конкретно обстоятелства, които не са били взети предвид от въззивния съд, настоящият състав на ВКС не констатира противоречие с практиката на ВКС, защото въззивният съд е обсъдил същите тези обстоятелства, както и значението им за размера на обезщетението- отчел е тежестта на престъплението срещу ищците, като е посочил, че за това увреждащо обстоятелство са получили обезщетение; взел е предвид действията на Прокуратурата, която не е желаела да привлече като обвиняем извършителя, а това станало благодарение на положените изключителни усилия от тяхна страна- писане на жалби срещу Прокуратурата; съдът е приел за неразумен срок на досъдебното производство- 3години и 2 месеца, и това не е обжалвано с касационната жалба; въззивният съд е взел предвид притесненията и стреса, и разочарованията; както е взето и предвид обстоятелството, че ищците са станали жертва на престъпление по време на изпълнение на служебния им дълг като полицаи; отчетено е и поведението им, което не е било причина за забавяне на разследването. В обобщение: Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд е разрешил поставения правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС (чл. 280, ал.1, т.1 ГПК), а доколкото липсва основание за изменение на тази практика, поради изменение на закона или на обществените условия(т.р.№1/2010г. на ОСГТК), то не е необходимо допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието „очевидна неправилност“, тъй като липсва противоречие на мотивите с правилата на формалната логика (нарушение на закона за причинността) или на правната логика (неправилна квалификация на установен по делото факт). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО