Определение № 48 от 08.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 63/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответниците С. С. и С. С. срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите-ответници за освобождаване от държавна такса, като е приел, че независимо от задължението си за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК и от изрично дадената от първоинстанционния съд възможност за това, жалбоподателите не са представили необходимите доказателства за своето семейно и имуществено състояние. Частната жалба е обоснована с оплакване, че в производството по освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да направи служебни справки. С разпореждане от 19.03.2021 г. въззивният съд е указал на жалбоподателите да отстранят съответни нередовности на частната касационна жалба, както и да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпореждането е било редовно връчено на жалбоподателите на 31.03.2021 г., но в рамките на определения срок изложение не е представено. С оглед горното предметът на настоящата фаза на касационното производство се ограничава до проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК, а именно вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивното определение, за които касационната инстанция следи служебно, както и за очевидна неправилност в рамките на изложените в жалбата оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска. При служебната проверка на обжалваното определение не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на същото. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Въведеното в жалбата оплакване за наличието на задължение на съда за служебно събиране на информация относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, предпоставяйки проверка на кръга на събраните, респ. възможните, но несъбрани, доказателства, остава извън обхвата на основанието „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. С тези мотиви съдът