Определение № 119 от 07.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4474/2019 г.

Подадена е молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК от Ф. Г. К. и Н. Н. К. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ив. М., за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, по който въпрос съдът е пропуснал да се произнесе, въпреки заявеното от тях искане за присъждане на направените разноски в размер на 1 200 лв. съобразно представените доказателства. Ответниците по молбата М. П. К. и П. Б. Б., чрез пълномощника им адв. Ст. М., в писмен отговор възразяват срещу размера на претендираните разноски поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита. Останалите ответници по молбата – П. И. Б., И. П. Б. и К. П. Б., конституирани с определение от 7.07.20 год. на Пловдивския районен съд на мястото на починалата А. П. Б., като нейни наследници, не са взели становище по молбата за допълване на определението на ВКС в частта му за разноските. Като разгледа подадената молба, въз основа на данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, намира следното: Производството е процесуално допустимо с оглед спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молбата, а разгледана по същество, същата е и частично основателна, поради следните съображения: С постановеното на 18.05.2020 год. определение касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното решение от 9.04.2019 год. по гр. д. № 2167/2018 год. на Пловдивския окръжен съд. Не е налице произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски на ответниците по касационната жалба, сега молители, поради което подадената молба е за допълване на определението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в тази му част. Искането за присъждане на разноски се съдържа в допълнителна молба към писмения отговор на касационната жалба, с вх. № 29634 от 9.10.2019 год., към който е приложен и договор за правна помощ и съдействие, установяващ заплатеното от молителите на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 1 200 лв. за защита пред касационната инстанция. Настоящият състав намира за процесуално допустимо, а и основателно възражението на касаторите, сега ответници по молбата по чл. 248 ГПК, за намаляване поради прекомерност на претендираните разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото пред настоящата инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото липсва произнасяне по съществото на спора, не е проведено открито съдебно заседание, а производството е приключило с постановяване на определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Защитата на настоящите молители, ответници по касацията, се е осъществила чрез подаване на отговор на касационната жалба, в който формално е поддържано становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба, без изложени съображения по релевираните от касаторите в изложението им основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите, с оглед поставените множество правни въпроси, част от тях обуславящи изхода на спора с предмет иск за делба на земеделски земи, съединен с насрещни установителни искове за собственост и за обявяване нищожност на договори, предполага излагане на съображения по формално заявената позиция на ответниците по касация за липсата на релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, каквито липсват в подадения отговор, а така и в допълнителната молба с искане за присъждане на разноските по делото. Обемът на осъществената защита на ответниците по касация, сега молители, в касационното производство, при липсата на проведено заседание с участие на страните и предмета на делото, обуславя извод за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвидено в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв. В този размер следва да се уважи искането за разноските, а над него същото се преценява като неоснователно, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение