Определение № 5495 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 747/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. Б. срещу решение № 279 от 20.11.2023 г. по в.гр.д.№ 217 от 2023 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е:

• отменено решение № 310 от 21.11.2022 г. по гр.д.№ 747 от 2021 г. на Смолянския районен съд в частта му, с която са били допуснати до делба между А. М. Б., З. М. Х., Б. А. Я. и Р. А. К. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Смолян, одобрена със заповед № 300-5-66 от 11.10.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], [улица] площ от 206 кв.м., заедно с първи /сутеренен/ и трети етаж от изградената в мястото триетажна жилищна сграда с площ от 89 кв.м. и вместо това е постановено решение за отхвърляне на иска за делба на тези имоти;

• потвърдено първоинстанционното решение от 21.11.2022 г. в частта му, с която е отхвърлен искът за делба на втори етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се в гореописания поземлен имот;

• отменено допълнително решение № 114 от 13.03.2023 г. по гр.д.№ 747 от 2021 г. на Смолянския районен съд в частта му, касаеща гараж с площ от 13,62 кв.м., пристройка тип навес с площ от 15,94 кв.м., намираща се до гаража и друга пристройка с площ от 11,07 кв.м., функционално свързана с навеса, която се използва за склад за дърва, разположени в гореописания поземлен имот и вместо него е постановено решение за отхвърляне на иска за делба на гаража и тези две постройки и

• потвърдено допълнителното решение от 13.03.2023 г. в частта му, с която е отхвърлен искът за делба на четвърти етаж от намиращата се в поземления имот жилищна сграда.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуални правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС по следните въпроси:

1. Допустимо ли е решение по иск за делба, какъвто не е предявяван ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 34 от 11.08.2016 г. по търг.д.№ 3107 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Представлява ли съществено процесуално нарушение противоречието между мотиви и диспозитив на решението ? По този въпрос се сочи противоречие с т.2 от ППВС № 1 от 1985 г.

3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички спорни по делото въпроси и съответно неизлагането на такива мотиви представлява ли съществено процесуално нарушение ? Следва ли съдът задълбочено да обсъди всички гласни доказателства и съпоставяйки ги с писмените в тяхната съвкупност, да гради изводите си ? Несъответствието на фактическите изводи на съда на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила ? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка, безпротиворечиво всички налични по делото доказателства ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., т.1, т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222 от 06.04.2017 г. по търг.д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по тълг.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.

4. Кои действия доказват владение на имота от един от наследниците и намерение за своене от него ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 41 от 15.06.2022 г. по гр.д.№ 2728 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о.

5. Извършването на строителство от един от сънаследниците в имота на наследодателя означава ли, че този наследник е станал собственик на построеното ? По този въпрос се сочи притиворечие с решение № 252 от 14.10.2013 г. по гр.д.№ 2296 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмени отговори от 16.02.2024 г. и от 23.02.2024 г. ответниците по жалбата Р. А. К. и Б. А. Я. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

В писмен отговор от 19.01.2024 г. ответницата З. М. Х. не оспорва жалбата. Счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на иска за делба на дворното място, заедно с изградените в него триетажна сграда, гараж и две пристройки, въззивният съд е приел, че ищците не са съсобственици с ответниците на процесните имоти. Действително, дворното място и постройките в него са били собственост на техните общи наследодатели А. Б. Я., починал на 23.04.2004 г. и съпругата му Ш. С. Я., починала на 26.02.2019 г.: дворното място е било закупено с нотариален акт № 136 от 05.10.1978 г., 18 кв.м. от него са били придобити по регулация съгласно нотариален акт № 45 от 16.02.1987 г., а построените в имота триетажна жилищна сграда, гаража и пристройките са станали тяхна собственост по приращение.

Според съда, обаче ищците /наследници на починалата през 1997 г. дъщеря на общите наследодатели З. А. Б./ не са собственици към настоящия момент на обектите в триетажната сграда, гаража и двете пристройки, тъй като те са придобити по давност от двете други деца на наследодателите А. Я. и Ш. Я.- дъщеря им Р. К. и сина им Б. Я.: Р. К. е придобила жилището на първия /сутеренен/ етаж от сградата, а Б. Я.- жилищата на втория и третия етаж от сградата, гаража на сутеренния етаж от сградата и двете пристройки. Съдът е счел, че владението върху тези обекти е било предадено на К. и Я. от самите наследодатели /предвид извършената приживна делба през 1988 г. или някои от следващите години/ и че десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиването на обектите по давност е изтекъл още преди смъртта на наследодателите А. Я., починал през 2004 г. и Ш. Я., починала през 2019 г. Този извод на съда е основан на показанията на свидетелите М. К., М. К. /преценени за последния по реда на чл.172 ГПК като син на ответницата Р. К./, К. Д. и Г. Я., които установявали еднопосочно, житейски правдоподобно и безпротиворечиво извършената от А. и Ш. Я. приживна делба, владението на Р. К. върху първия /сутеренен/ етаж на сградата чрез сина й М. К. и владението на Б. Я. върху втория и третия етажи от сградата, върху гаража и двете пристройки.

По отношение на останалите разпитани по делото свидетели съдът е приел, че те са опосредени, не възпроизвеждали техни собствени впечатления, а споделеното от ищците. Изрично е посочил, че не кредитира показанията на свидетелите Л. Б. /вуйна на ищците/, З. Б. и А. К. /която е била 5 годишна към момента на строежа на сградата/, тъй като те нямали непосредствени впечатления и показанията им били неправодоподобни, взаимно противоречиви и предубедени.

По отношение на иска за делба на четвъртия етаж от сградата въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на този етаж е правилно, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че жилищната сграда е триетажна и няма четвърти самостоятелен етаж- състои се от сутеренен, втори и трети етаж, над който има изградено подпокривно пространство, което не отговаря на строителните правила и норми за жилище.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Допустимо ли е решение по иск за делба, какъвто не е предявяван ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос, съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът не е относим към настоящото дело, по което няма произнасяне по непредявен иск. Като е взел предвид изложеното в исковата молба и в уточнителната молба от 23.05.2023 г. /че предмет на иска за делба е дворното място и цялата изградена в мястото триетажна жилищна сграда, включително и намиращия се на сутеренния етаж от сградата гараж/ и обстоятелството, че навесът и складът за дърва не са самостоятелни сгради, а пристройки към жилищната сграда, правилно съдът е преценил, че е предявен иск за делба на дворното място, на триетажната жилищна сграда, на гаража и на двете пристройки и съответно е постановил допустимо решение за всички тези обекти.

2. Вторият поставен въпрос /Представлява ли съществено процесуално нарушение противоречието между мотиви и диспозитив на решението ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което не се доказа твърдяното от касаторката противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение. Смисълът на изложеното в абзац 2 и абзац 5 на стр.15 от въззивното решение е, че незаконосъобразно с допълнителното решение от 13.03.2023 г. районният съд е отхвърлил молбата на Р. К. за допълване на основното решение с диспозитив за отхвърляне на иска за делба на гаража и двете пристройки. В същия смисъл е и постановеният диспозитив на въззивното решение /стр.17, абзаци 2 и 3 от решението/: за отмяна на допълнителното решение от 13.03.2023 г. в частта му, с която е отхвърлена молбата на Р. К. за допълване на основното решение, чрез произнасяне по иск за делба на гаража и на двете пристройки, и вместо това постановяване на ново решение за отхвърляне на иска за делба на тези обекти.

3. Третата група поставени въпроси са относими към конкретното дело, но по тях няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика съдът е изложил мотиви по всички спорни по делото въпроси, обсъдил е в съвкупност и логическа връзка всички събрани по делото доказателства, включително и гласните доказателства и се е мотивирал защо кредитира част от събраните по делото свидетелски показания и не кредитира друга част от тях. А дали горепосочените мотиви на съда са правилни /дали преценката на съда за това кои свидетелски показания следва да бъдат кредитирани и кои- не е правилна; дали са правилни изводите на съда относно това какви факти се доказват от събраните по делото доказателства и дали тези факти са относими към конкретния правен спор/ е въпрос, касаещ правилността на решението, която не се проверява в настоящото производство по чл.288 ГПК.

Неоснователно е твърдението на касаторката, че във въззивното решение липсват мотиви защо се отхвърля искът за делба на третия етаж от сградата, на гаража и на двете пристройки. За тези обекти и за сутеренния и втория етаж от жилищната сграда съдът е изложил общи мотиви, че те са били предмет на извършената от наследодателите приживна делба и са придобити от Р. К. и Б. Я. на основание давностно владение, осъществявано от тях в продължение на повече от 10 години след приживната делба. Специално за пристройките съдът изрично се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, че те не са самостоятелни обекти на правото на собственост, а пристройки към жилищната сграда, което налага извода, че собствеността им следва тази на основната сграда.

Неоснователно е и твърдението, че съдът не е обсъдил представените по делото данъчни декларации на А. Я. и Р. К., както и обстоятелството, че Б. Я. не е подавал такава данъчна декларация. На стр.12 от решението си въззивният съд е изложил мотиви във връзка с данъчните декларации: посочил е, че декларирането на поземлените имоти в сградата не обосновава различен от направения от съда извод за осъществявано владение върху отделните обекти в жилищната сграда, тъй като съгласно задължителната практика на ВКС декларирането на имот в общинската администрация не е действие, годно да смути владението или да прекъсне придобивната давност.

Неоснователно е и твърдението, че съдът не е посочил в решението си кога е извършена приживната делба. Видно от мотивите на решението, в тях съдът е посочил, че приема, че наследодателите на страните са извършили приживна делба през 1988 г. или някои от следващите години и от тогава ответниците Р. К. и Б. Я. са владяли обектите необезпокоявано и явно повече от необходимия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок.

Що се отнася до отхвърлянето на иска за делба на дворното място, макар да няма изрични мотиви, от цялостния прочит на решението е ясно по какви съображения съдът отхвърля иска: тъй като намиращата се в дворното място жилищна сграда с площ от 89 кв.м. е етажна собственост на ответниците и това дворно място с площ от 206 кв.м. представлява обща част на сградата- етажна собственост, то не може да бъде делено отделно от тази сграда /т.3в от ППВС № 4 от 30.10.1964 г./.

4. Четвъртият поставен въпрос /Кои действия доказват владение на имота от един от наследниците и намерение за своене от него ?/ също е напълно неотносим към конкретното дело, по което съдът е приел, че ответниците са придобили по давност имота на родителите си и намиращите се в него сграда, гараж и две пристройки още приживе /преди тяхната смърт/. Тоест, не се касае за владение на сънаследствен имот /установено владение от наследници след смъртта на собствениците на мястото и сградите/, поради което не е необходимо демонстриране на намерение за своене на такъв имот спрямо другите наследници.

5. Петият поставен въпрос /Извършването на строителство от един от сънаследниците в имота на наследодателя означава ли, че този наследник е станал собственик на построеното ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, тъй като не е правен въпрос, съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: не е обусловил правните изводи на съда в това решение. За да отхвърли иска за делба на втория и третия етаж от жилищната сграда, на гаража и на двете пристройки, съдът е приел, че те са собственост на Б. Я., не защото той ги е построил в собственото на родителите му място, а защото родителите са му разрешили да построи тези обекти и след построяването им- са му предали владението върху тях предвид извършената през 1988 г. или някоя от следващите години приживна делба, а Б. е владял тези обекти явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години след това и ги е придобил по давност още приживе на наследодателите.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. По изложените във връзка с първия поставен от касаторката въпрос съображения няма съмнение за допустимостта на решението и по отношение на гаража и двете пристройки.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗН и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата Р. К. и Б. Я. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер съответно 1 500 лв. и 1 800 лв., съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 12.02.2024 г. и от 27.01.2024 г.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение