Определение № 60409 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2859/11.05.2021 г., подадена от А. Д. Д., [населено място], чрез пълномощника адвокат Д. В. срещу въззивно решение № 110/30.03.2021 г. по гр. д. № 819/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. първо, второ и трето ГПК, както и тези по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Когато един имот е придобит по време на брака, като част от цената е прихваната с вземане на единия съпруг по образувани изп. дело № 2274/95 г., изп. дело № 1254/1997 г. и изп. дело № 215/1999 г., изп. дело № 216/1997 г., а другата е заплатена със средства от семейния бюджет, „съвместният принос“ по смисъла на чл. 21 СК следва ли да се ограничи само до конкретния размер на доплащането или съдът е длъжен да отчете полагането на труд, грижи за децата и работа в домакинството от другия съпруг, при решаване на основния въпрос за размера на притежаваната от всеки един от съпрузите квота в собствеността; 2. Когато в производството за делба на съсобствен неподеляем имот се установи, че една част от него е придобита в режим на СИО, а останалата е изключителна собственост на единия бивш съпруг – съделител поради трансформация на личните му средства при придобиването й, допустимо ли е да се допусне до делба само частта, придобита в режим на СИО или следва да се допусне делба на целия съсобствен имот (допустимо ли е да се отхвърли иска за останалата част от имота); 3. Следва ли да се приеме, че са налице различни квоти на собственост без съдът да е изследвал съвместния принос и придобиване на идеални части с лични средства, след като при различие в квотите на съделителите от придобиване на имот в режим на СИО, чрез Постановление за възлагане, съпруг е декларирал имота в чл. 14 ЗМДТ като 1/2 идеални части пред Общинската служба, Местни данъци и такси, община Велико Търново, а другият съпруг е владял имота, включително и предполагаемата 1/2 идеална част повече от шестнадесет години; 4. Длъжен ли е съдът при решаване на спора и постановяване на своето решение да обсъди всички аргументи и доказателства на страните и да изложи своите мотиви относно кредитирането или не на позициите и доказателствата на всички страни; 5. При определяне обекта, предмет на съдебна делба, как следва да бъдат отчетени съществените изменения в основните параметри на недвижимия имот, касаещи увеличаване размера на разгърнатата застроена площ, съществена промяна в предназначението на общи части на сградата, реализирани в имота по време на брака със съвместен принос от двамата съпрузи – само като подобрения, даващи право на съпрузите да претендират съответно обезщетение във втората фаза на делбата с иск по сметки, или като реално участие в съсобствеността с припадаща съответна идеална част; 6. Допустимо ли е да се допусне делба на недвижим имот, придобит по време на брака, различен от този, предмет на придобития с Постановление № 112/2004 г. по изпълнително дело № 71/97 г. на ДСИ – гр. Велико Търново; 7. Съставляват ли годни средства за придобиване на собствеността в режим на лична съсобственост, издадени изпълнителни листове на единия съпруг за придобиване на идеални части от общ недвижим имот в условията на СИО. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на решение № 133/06.11.2018 г. по гр. д. № 4300/2017 г. на ВКС, I г.о., както и на решение № 52/24.06.2020 г. по гр. д. № 2872/2019 г. на ВКС, II г.о. Ответникът по касация – И. Ж. Д. е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 260107/2020 г. по гр. д. № 3724/2019 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е допуснато извършването на съдебна делба между И. Ж. Д. и А. Д. Д. по отношение на съсобствения им недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], състояща се от подземен етаж със застроена площ от 40.50 кв. м., първи надземен етаж със застроена площ от 104 кв. м., втори надземен етаж със застроена площ от 107.60 кв. м. и трети надземен (мансарден) етаж със застроена площ от 58.40 кв. м., при следните квоти: 341/400 ид. ч. за И. Ж. Д. и 59/400 ид. ч. за А. Д. Д.. Въззивният съд е приел, че И. Ж. Д. се е снабдил с 4 броя изпълнителни листове, въз основа на които са били образувани изпълнително дело № 2274/95 г., изпълнително дело № 1254/1997 г., изпълнително дело № 215/1999 г. и изпълнително дело № 216/1999 г., всички по описа на ДСИ при ВТРС, за събиране на присъдените му парични суми в общ размер 30 501.42 лв. от длъжниците В. К. и Е. К.. Делата са били присъединени към изпълнително дело № 71/1997 г., образувано по молба на взискателя „ТБ Б.“ АД срещу същите длъжници. С обявление от 07.11.2000 г. процесният имот е бил обявен за продан и след провеждането й било изготвено разпределение на постъпилата сума за изплащане вземанията на взискателите – сумата от 7077.70 лева за „ТБ Б.“ АД и сумата от 16922.30 лева за ищеца. С постановление за възлагане от 16.10.2003 г. последният е обявен за купувач на имота за сумата от 24000 лева. Представените от И. Д. изпълнителни листове са издадени единствено в полза на последния и за негови лични вземания преди сключване на брака му с А. Д. Д.. Част от цената на процесния имот е заплатена от него чрез прихващане от същите тези вземания, а остатъкът от цената в размер на 7077.70 лв. е заплатен с общи средства по време на брака на страните. Ето защо първоинстанционният съд е определил правилно правата на страните в съсобствеността. Заместването на оригиналите на представените от ищеца документи обявление и протокол за разпределение по изпълнително дело № 71/1997 г. с официално заверени преписи по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно, тъй като между страните в процеса няма спор относно съществуването им в правния мир и същите не са били оспорени от ответницата. Съгласно съдебно-техническата експертиза процесната жилищна сграда, изградена на основние Разрешение за строеж № 83/17.04.1985 г. и Разрешение за строеж № 83/27.03.1991 г., се е състояла от един подземен етаж, два надземни етажа и над втория надземен етаж – етаж, на който са били разположени таванските помещения с площ от 59.80 кв. м. /съгласно първото строително разрешение/. Не се установява изграждане на допълнителни етажи към процесната сграда след придобиването й от ищеца, в какъвто смисъл са твърденията на ответницата. Описаният от нея трети надземен етаж на жилищната сграда не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а е принадлежност към нея. Спорният етаж /тавански/ не е заснет със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта. Същият притежава изискуемите за жилище съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ помещения, но няма самостоятелен вход – единственият достъп до него е през коридора на втория надземен етаж до стълбата, разположена върху покрива на лятната кухня, поради което този етаж не е отделно жилище и не може да се използва самостоятелно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият, третият и петият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят пряко съществото на спора и обосноваността на правните изводи в обжалваното решение, възприетата фактическа обстановка, преценката и анализа на събраните доказателства и изискват установяване на конкретни факти. Вторият въпрос от изложението не е разгледан от въззивния съд и не е обусловил неговата решаваща воля. Следва да се посочи, че обжалваното решение не противоречи на цитираната от касатора съдебна практика, съгласно която при допускане на съдебна делба съдът е длъжен да установи кои са съсобствениците на имота и при какви дялове / чл. 344, ал. 1 ГПК /, което включва изясняване на какво основание всеки от тях е придобил своята част от общото имущество /в този смисъл е решение № 52/2020 г. по гр. д. № 2872/2019 г. на ВКС, II г.о./. Изводите на въззивния съд са съобразени и с практиката на ВКС, според която до делба се допуска цялата съсобствена вещ между всички съсобственици. След прекратяването, съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост при равни квоти, съгласно чл. 28 СК, а към квотата на бившия съпруг, който е трансформирал лично имущество при закупуване на вещта се прибавя и квотата му, придобита при частична трансформация. Така се определят квотите в съсобствеността, но до делба се допуска цялата вещ при така формираните квоти /в този смиъсл е решение № 133/06.11.2018 г. по гр. д. № 4300/2017 г. на ВКС, I г.о./. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страната, изложени във въззивна жалба не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е решен в противоречие постоянната практика на ВКС. Съгласно последната въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението, както и релевантните за спора доказателства. В случая въззивният съд е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на всички доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора към нея, като в съответствие със задължителната практика на ВКС е формирал и изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Шестият и седмият въпрос от изложението са неясно формулирани и по същността си изразяват касационните оплаквания за неправилност на решението. Ето защо същите не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Следва да се посочи, че соченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват. В настоящото производство по чл.288 ГПК не могат да се направят изводи за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Твърдяното несъответствие на процесния имот, с описания в исковата молба не е налице, доколкото до делба е допусната цялата съсобствена вещ – жилищна сграда, с описание на самостоятелните етажи в нея и тавански – мансарден, за който са изложени мотиви, че не представлява отделен обект на правото на собственост. Не може да се приеме и че решението е очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на И. Ж. Д. следва да бъдат присъдни сторените по настоящото дело съдебни разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.