Определение № 424 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 372/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. С., град Л., подадена от представителя му адвокат Н, срещу определение №12 от 14.01.2009 г. по ч. гр. д. №2/2009 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №141 от 08.12.2008 г. по гр. д. №539/2008 г. на Ловешкия районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото. Жалбоподател ят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно изискванията на ГПК, на които трябва да отговаря исковата молба, за да бъде редовна, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната жалба М. на п., град С., оспорва частната жалба. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.2 75, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираният по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като обуславя изхода на делото, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, че когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК, то на основание чл.1 29, ал. 2 ГПК следва да се ука же на ищ е ца да отстрани нередовностите. При неотстраняване на нередовностите исковата молба се връща на основание чл.129, ал.3 ГПК. Посочените по-горе законови изисквания за съдържанието на исковата молба не се налагат самоцелно. Без изпълнението им въобще не е възможно провеждането на исково производство. Т ова е абсолютно задължителн о за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. В случая не са били изложени каквито и да било обстоятелства за наличие на дискриминационно отношение към ищеца по предявените искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1,2 и 3 от Закона за защита от дискриминация. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №12 от 14.01.2009 г. по ч. гр. д. №2/2009 г. на Ловешкия окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.