Определение № 836 от 23.09.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. Д. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 84 от 16.09.2009 г. по гр.д. № 112 от 2009 г. на Окръжен съд ,[населено място], с което е оставено в сила решение № 63 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 472 от 2008 г. на Районен съд ,[населено място] и е допусната делба на три земеделски имота, възстановени с план за земеразделяне. В касационната жалба се излагат основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК. Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационната проверка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК или се пледира, че спора е решен в противоречие с трайната практика на ВКС по въпроса за придобиването на правото на собственост на първично основание с изтекла в полза на касаторката придобивната давност. Счита, че допускането до касация ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основанията които сочи с преповтарят с тези, които е изложила в касационната жалба. Ответника П. Д. Д. е представил становище, в което е инвокирал съображения относно правилността на решението и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Д. Д. Д. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като не са налице обстоятелства в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, защото по въпроса за оригинерно придобиване собствеността на имот при условията на чл.79, ал.1 ГПК е създадена трайна практика, която не се налага да бъде променяна. Допълнително следва да се каже, че наведените основания касаят единствено оплаквания срещу правилността на решението. Въззивният съд, споделяйки изводите на Районен съд ,[населено място] е допуснал между Д. Д. Д. и П. Д. Д., които са брат и сестра и наследници на Д. Д. В. /у-ние за наследници № 204 от 1.12.2008 г./ делба при квоти по ½ идеална част на три земеделски имота, възстановени с план за земеразделяне с решение № В331 от 28.02.1994 г. Обсъждайки направеното правопогасително възражение от касаторката за собственост е намерил, че не е осъществен фактическият състав на придобиване по чл.79, ал.1 ЗС на тези имоти. Счел е, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.31 от Закона за собствеността според която всеки от наследниците съсобственици осъществява владение върху своята част и държане върху частта на съсобственика. Заключил е също, че не са представени доказателства, които по категоричен начин да оборят тази презумпция и да установят по отношение на ответника, които е другия съсобственик, че Д. Д. е променила анимуса и е започнала да владее за себе си с намерение да придобие собствеността. Изводите са изградени на база събраният доказателствен материал и кореспондират на установената практика по чл.69 ЗН, чл.31 ЗС и чл.79, ал.1 ЗС. Допускането на решението до касационна проверка няма да допринесе за правоприлагането на посочените разпоредби, тъй като практика е установена и не налага промяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,