Определение № 1089 от 04.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 794/2012 г.
ВКСII търговско отделение04.12.2012 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2296 от 28.09.2012 г. на ОС-Русе, постановено по ч.гр.д. №1037/2012 г., с което е потвърдено постановеното от РС-Русе определение №6743 от 02.08.2012 г. по ч.гр.д. №5692/2012 за спиране на основание чл.229 ал.1, т.6 ГПК производството по депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК. ВРЪЩА на Районен съд-Русе за предприемане служебно на действия по възобновяване на производството по ч.гр.д. №5692/2012, поради отпадане на основанието за спиране. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния представител на [фирма]-София срещу определение № 2296 от 28.09.2012 г. на ОС-Русе, постановено по ч.гр.д. №1037/2012 г., с което е потвърдено постановеното от РС-Русе определение №6743 от 02.08.2012 г. по ч.гр.д. №5692/2012 за спиране на основание чл.229 ал.1, т.6 ГПК производството по депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице противоречие с практиката на съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по въпросът за приложението на чл.229 т.6 ГПК и по-конкретно: следвало ли е първоинстанционният съд да спре заповедното производство във връзка с образуването на конституционно дело №4/2012 г. на КС на РБ. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното за спиране на основание чл.229 ал.1, т.6 ГПК производството по депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК съдът се е позовал на висящността пред КС на конституционно дело №4/2012 г. на КС на РБ образувано по искането на омбудсмана за установяване противоконституционността на чл.417 т.2 ГПК. Към датата на настоящото произнасяне този конкретен въпрос е несъотносим към спора, тъй като делото пред Конституционния съд на РБ е приключило с Решение №12 от 02.10.2012 г. –обн. В ДВ бр.79 от 16.10.2012 г.. При това положение не следва да се допуска касационно обжалване, а преписката да се върне на първоинстанционния съд за предприемане служебно на действия по възобновяване на производството, поради отпадане на основанието за спиране. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение